Акт от 19.04.2017, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156 гр.Плевен, 19 Април

2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VI-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател:

Катя Арабаджиева при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №105 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от Б.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв. Ж.-Д. от САК, срещу Решение №2153-14-2/04.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ТЗ-27#73/06.12.2016 г. и е оставено в сила Разпореждане №27/2013 от 17.11.2016 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което декларираната злополука с вх.№27/10.04.2013 г. не се приема за трудова, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че решението е постановено в противоречие с чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО, като неправилно са приложени тези правни норми към фактическата обстановка. Прието е, че е настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, а също и че настъпилото увреждане е довело до временна неработоспособност. Органът неправилно е обсъждал въпроса “на 20.02.2013 г. настъпило ли е внезапното увреждане на здравето при извършването на текущ ремонт – подмяна на луминисцентните тръби на осветителни тела“, като се сочи, че отговорът на този въпрос е без значение за квалификацията на случилото се като трудова злополука. Органът е следвало да прецени, че доказаното травматично увреждане е настъпило на територията на предприятието-осигурител в рамките на обичайното работно време, когато Д. е престирал труд за предприятието и е бил ангажиран да изпълнява служебните си задължения. Същият е изпълнявал текущи ремонтни дейности. Твърди, че същите са му възложени на общия строй на военнослужещите на 20.02.2013 г., в 07.30 часа, като сочи, че не са събрани доказателства, че е куцал с левия си крак на общия строй, или при разпределението на задачите в 08.00 часа. Твърди, че към 07.30 часа същият е бил в добро здравословно състояние, без нарушена походка и без болка в левия крак, за което иска събиране на свидетелски показания. Освен това същият преди това е бил изненадващо подлаган на физически изпити, проверяващи годността на физическото му състояние, и от 2011 г. до травматичното увреждане не е ползвал болнични. Редовно и точно е изпълнявал служебните си задължения, за което сочи като доказателство приложена здравно – производствена характеристика. Твърди, че дори същият да е куцал към 09.00 часа на 20.02.2013 г., когато му е възложена подмяната на осветителните тела, това означава, че куцането е резултат от събитие, настъпило след 07.30 часа, като административният орган не е събрал доказателства в друга насока, и увреждането следва да се квалифицира като трудова злополука, защото увреждането ще е настъпило през работно време, когато е бил ангажиран с нормалните си служебни задължения. Сочи, че дори да се докаже, че увреждането е настъпило по време на отиването му на работа, същото следва да се квалифицира като трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО. Твърди, че не са изпълнени указанията на ВАС в решение № 464/15.01.2016 г. по адм.д. № 5173/2015, като не са спазени разпоредбите на чл.55-чл.67 от КСО, процедирано е в противоречие с принципите на истинност, служебно начало и равенство. Не са установени действителните факти от значение за случая, като не са събрани всички необходими доказателства, посочени в решението на ВАС. Не е взето предвид ЕР №0011/05.03.2015 г. на ВМА-ЦВМК-София /в качество на обща ТЕЛК/, по силата на което е признато наличието на причинна връзка между травмата в коляното на Д., получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна неработоспособност, като органът дори е отказал да приеме това ЕР като доказателство. Същото ЕР не е оспорено и е влязло в сила. Не е преценено, че работата на Д. изисква отлично физическо състояние на служителя, каквото е съществувало до травмата. Твърди, че ако травмата е била настъпила преди работата, органът не може да приеме, че Д. се е качил на стълбата, изпълнил е работата си със осветителните тела, след това слязъл по стълбата и е потърсил медицинска помощ, доколкото такова схващане противоречи на двете съдебномедицински експертизи. Твърди, че кап. И. К. е представител на предприятието – осигурител, служебно е ангажиран да отговаря за прилагането на здравословни и безопасни условия на труд и е пряко заинтересовано лице случилото се да не бъде квалифицирано като трудова злополука. Твърди и несъответствие с целта на закона, като счита, че осигурителят неправилно не е подал своевременно декларация за злополуката, и същата е подадена почти два месеца след настъпването и.

В съдебно заседание оспорващият Б.Г.Д. се явява лично и с адвокат К.Ж.-Д. *** с пълномощно на л.24 от делото. Моли да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение и да се реши въпроса по същество, като се квалифицира настъпилото травматично увреждане като трудова злополука. Счита за установено, че в началото на работния ден на 20.02.2013 г. жалбоподателят е бил в добро общо здравословно състояние, като не са се наблюдавали никакви изменения в неговата походка. Настъпилото травматично увреждане е доказано, че попада в чл.55 от КСО. Претендира направените по делото разноски. В писмени бележки допълнително прави възражение за неоснователност на твърденията на процесуалния представител на ответника, че е бил наличен предходен проблем с лявото коляно, който е обусловил настъпването на временната неработоспособност.

Ответникът в настоящето производство - Директорът на Териториално поделение на НОИ – гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.

Р. с пълномощно по делото. Моли да се остави без уважение жалбата на Б.Д. и да се потвърди като правилно и законосъобразно постановеното решение № 2153-14-2 от 04.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което изцяло е потвърдено Разпореждане № ТЗ-27/2013 от 17.11.2016 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. Позовава се на подробно изложените в оспореното решение мотиви , в които са обсъдени всички събрани доказателства. Счита, че са изпълнени всички указания от ВАС, включително са събрани нови доказателства, като допълнително са изискани писмени обяснения от лицето, оказало първа помощ на Д. в поделението, където е работил. Твърди, че чрез разпита на свидетелите в проведеното съдебно заседание не само не се оборват, но и не се допълват всички доказателства. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Заинтересованата страна – Национален военен университет „Васил Левски“ – гр.Велико Търново, не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Д. е кадрови военнослужещ от 20.08.1993 г., видно от производствената характеристика на л.35 от дело 920/2013, като към 20.02.2013 г. е имал договор за кадрова военна служба № 656 139 от 26.05.2010 г. /л.44 от дело 920/2013, гръб/, и е на служба във факултет “Авиационен”, военно формирование /в.ф./ 52610. На Д. от 1996 г. е поставяна диагноза и провеждано лечение на заболяване на ляво коляно, видно от епикризите на л.л.22,23 от дело 920/2013 и ЕР на общоболнична военно – медицинска комисия на л.24 от дело 920/2013. На 22.02.2013 г. същият е написал обяснение, в което твърди, че при работа на 20.02.2013 г., при качване по стълба, левият му крак се е усукал и е усетил болка като пробождане в коляното и топлина. Болките са се появявали периодично, появило се е ограничаване на движението при свиване на ляво коляно. След преглед при лекаря на поделението е бил изпратен във Военна болница – Плевен, като е бил прегледан на следващия ден /л.25 от дело 920/2013/. От комисия, назначена от осигурителя на 25.02.2013 г. е съставен протокол за трудова злополука /л.28 от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че на 20.02.2013 г. Д. при качване и слизане от стълба почувствал болка и топлина в лявото коляно. Като свидетели на злополуката са посочени кап. К. /член на комисията, съставила протокола/ и старшина А. Б. А.. Началникът на медицинския пункт д-р И. е дал обяснение /л.29 от дело 920/2013/, съгласно което Д. на 20.02.2013 г. към 12 часа е дошъл при него, като при прегледа лекарят е констатирал подуване и болка в областта на лявото коляно. Дал му е направление за болница. Старшина А. е дал обяснение /л.30 от дело 920/2013/, съгласно което Д. е заявил пред него, че изпитва болка в коляното, но А. не е бил очевидец на контузията. Кап. К. също е дал обяснение /л.31 от дело 920/2013/, съгласно което на 20.02.2013 г. още когато влязъл в кабинета, Д. е куцал с левия крак и на въпроса дали го боли крака е отговорил, че му няма нищо. След този разговор се е качил на стълбата, за да свали старите лампи, след като ги е свалил, е слязъл от стълбата. Към 10.30 часа К. е тръгнал към курсантския корпус, като е оставил Д. и А. да работят. Около 12 часа Д. е дошъл при него и му е казал, че отива в лечебницата, защото го боли крака. При извършен преглед в ортопедичен кабинет на ВМА МБАЛ Плевен е издаден болничен лист №1499631 от 21.02.2013 г. /л.53 от дело 920/2013/ за домашно лечение - 10 дни, като се сочи в същия, че е налице трудова злополука по анамнестични данни, за доказване ТП на НОИ. Издадени са последващи болнични листи №1499418 от 04.03.2013 г. за периода 03.03.2013 г. – 12.03.2013 г. /л.л.40, 54 от дело 920/2013/, №1499643 от 13.03.2013 г. за периода 13.03.2013 г. – 01.04.2013 г. /л.55 от дело 920/2013/, №1499660 от 02.04.2013 г. за периода 02.04.2013 г. – 11.04.2013 г.

/л.56 от дело 920/2013/, всички серия А-2012 г., като се сочи в същите, че е налице трудова злополука. На 20.03.2013 г. е проведено МРТ-изследване на лява колянна става, като е направено заключение, че находката отговаря на малък излив, скъсване на тялото на медиалния мениск, остеохондрален дефект с голяма давност в медиалния феморален кондил с фиксиран и витален свободен фрагмент и хондропатия ІІ степен /л.18 от дело 920/2013/. Д. е провел лечение във ВМА-София в периода 08.04.2013 г. - 15.04.2013 г., като за проведеното лечение е издадена епикриза /л.17 от дело 920/2013/. На 10.04.2013 г. осигурителят – в.ф. 52610 – Факултет Авиационен – Долна Митрополия, подава декларация за трудова злополука /л.27 от дело 920/2013/. Със заповед №4/10.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ е наредено разследване на злополуката /л.34 от дело 920/2013/. За разследването е съставен протокол №4 от 11.04.2013 г. /л.л.44-46 от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че Д. е следвало да вземе участие в текущия ремонт на факултет “Авиационен”. По данни на кап. К., същият е куцал преди започване на предвидените дейности, но на въпроса дали го боли е казал, че му няма нищо. По собствени обяснения на Д., при качване по стълба с цел подмяна на осветителни тела, с ”наемане” на ляв крак, е усетил болка като пробождане и топлина. Стълбата е преносима, дървена двураменна, с разстояние между стъпалата 33 см, първото е на разстояние от пода 28 см. За да се достигне до осветителните тела е необходимо качване на 2-3 стъпала. Впоследствие осигурителят и осигуреният са уведомени от ТП на НОИ, че за декларираната злополука е открито производство по разследване по чл.58 от КСО, като срокът за разследване е удължен /л.л.47,48 от дело 920/2013/. В производствена характеристика на Д., издадена от осигурителя на 15.04.2013 г. /л.л.35-38 от дело 920/2013/ се сочи, че на Д. са извършени необходимите инструктажи. С писмо изх.№ТЗ-27/16.04.2013 г. /л.49 от дело 920/2013/ ТП на НОИ изпраща протокол №4 от 11.04.2013 г. от извършено разследване на злополуката до ТЕЛК, като на основание чл.61 от НМЕ моли за произнасяне относно причинна връзка между увреждането и трудова злополука. Във връзка с производството пред ТЕЛК производството пред органа е спряно на 25.04.2013 г. със заповед, приложена на л.52 от дело 920/2013, за което спиране Д. е уведомен на 09.05.2013 г. /обратна разписка на л.51 от дело 920/2013/. С Експертно решение (ЕР) №2350 от заседание 125 от 08.07.2013 г.

Разпечатката съдържа 16 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c03e8099-5675-4633-946f-fe91d13a3814