Разпореждане № 86336 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 86336 гр. София, 02.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело № 20251110122873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от А,9, за вземания по договор за паричен заем, и договор за поръчителство, сключени с потребителя.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за него, както и на свързания с него договор за поръчителство.

На първо място, от извършена служебно справка в Аг,, в,я – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на заявителя „А,АД (с предишна правноорганизационна форма АД).

Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

На второ място, уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в размер над 50 % от този на размера на задълженията за главница по договора за заем.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, 1 съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Според съда, невключването на възнаграждението за поръчител в годишния процент на разходите, на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за кредит вероятно недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК – не е посочен действителният годишен процент на разходите по кредита, което прави невъзможно за потребителя да прецени икономическите му последици.

В случая добавянето на „възнаграждение“ за поръчителя би променило годишния процент на разходите, а това означава, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е. прилагат се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора.

В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В заключение, предвид обстоятелството, че договорът за кредит се основава на неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, по него се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва и други лихви, както и възнаграждение по договора за поръчителство не се дължат.

Съдът намира, че независимо, че договорът на поръчителство е недействителен, заявителят е погасил задължението за главница, дължимо от длъжника по договора за кредит и на основание чл. 59 от ЗЗД се явява кредитор на последния за същата сума.

Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв.

Съдът ще присъди съразмерно на уважената част разноски.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявител:

2

А,9 и адрес: гр. София, БУ,А А, общ. Столична, обл. София (столица), за издаване на заповед за изпълнение срещу :С. К. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за сумата : сумата 224,47 лева (двеста двадесет и четири лева и 47 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.07.2024 г. до 01.04.2025 г., сумата 44,91 лева (четиридесет и четири лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2024 г. до 01.04.2025 г., 90,17лева (деветдесет лева и 17 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 8,11 лева (осем лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2024 г. до 01.04.2025 г., както и съразмерно разноски.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3