Протокол № 24 от 23.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 24 гр. Смолян, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва и прокурора А.

Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно частно наказателно дело № 20265400600011 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим Г. Д. Ф., редовно призован, се явява лично и със защитника адв. К..

Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, изпраща представител в лицето на прокурор А..

Прокурор И. – Да се даде ход на делото.

Адв. К. – Да се даде ход на делото.

Жалбоподателят-подсъдим Ф. – Да се гледа делото.

Съдът намира, че няма пречки да се даде ход на делото, поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК.

Отводи не постъпиха.

Съдът счита, че следва да се открие фазата на съдебното следствие с изготвяне доклад по делото.

Поради изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с изготвяне на доклад по делото :

Постъпила е жалба от обвиняемия Г. Ф. чрез адв. К. срещу постановено 1

Определение на Районен съд – Девин от 02.12.2025 г. по НОХД № 70/2024 г. по описа на Районен съд – Девин. В депозираната жалба са изложени доводи, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на Европейското законодателство.Отделно от това е направено искане за спиране на производството до постановяване на Решение на СЕС по дело № С-655/2024 от 09.10.2024 г. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

Адвокат К. – Поддържам изцяло въззивната жалба, така като е депозирана за разглеждане. Поддържам искането за спиране на производството.

Прокурор И. – Жалбата е процесуално допустима. По основателността ще взема отношение в хода по същество. Няма да соча други доказателства.

По искането за спиране, намирам същото за неоснователно.

Съдът намира, че към настоящия момент няма основание за спиране на производството регламентирани в разпоредбите на чл. 334, т. 5 от НПК във връзка чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК.Основание за спиране на производството при наличие на отправено преюдициално запитване до СЕС има единствено съдът, който е направил искането, но не и останалите съдилища. В тази насока е и утвърдената съдебна практика /Решение № 66 /02.02.2026 г. на ВКС по наказателно дело № 17/2026 г./, Предвид изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на настоящото производство до постановяване на решение на съда на СЕС по дело дело № С-655/2024 от 09.10.2024 г.

Адв. К. – Нямам нови доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради изложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурор И. – Намирам, че следва да бъде оставено без уважение частната жалба от г-н Ф. и да бъде потвърдено Определението на Районен съд - Девин .При постановяване на Определението, Районен съд е направило анализ на установената фактология, като е съобразил акка си с Решение на Конституционен съд на Република България № 8/17.07.2025 г. по конституционно дело № 15/2024 г., а именно че въпросната атакувана разпоредба на чл. 343б, ал. 5 съответства на принципите на правовата държава и не е противоконституционна, т.е. към момента на казуса в правния мир съществува непротивоконституционна законова разпоредба, която е била приложена законосъобразна от първоинстанционния съд. В тази връзка моля за Вашето произнасяне.

Адв. К. – Известно ми е Решение № 8/2025 г., което е постановено от Конституционния съд на Република България, а именно, че нормата на чл.

2

343б, ал. 5 от НК не е противоконституционна. В жалбата съм навел доводи и основания за неправилност на атакуваното от нас определение на Районен съд – Девин, тъй като считам, че е налице нарушение на Директивата на Европейския съюз, по-скоро на Договора за функциониране на Европейския съюз, както и Хартата на основите права и свободи на човека в Европейския съюз. Твърдим, че е нарушен принципа на пропорционалност, който Европейското законодателство касае по отношение именно на този вид казуси.

В Определение № 125/13.03.2025 г. на Софийски окръжен съд,по ВЧНД № 54/2025 г. по описа на същия съд, много внимателно е направил анализ на доказателствата по едно наказателно дело, именно с идентичен предмет, т.е. за едно обсъдено лице, което моторното превозно средство, понеже не е била негова собственост му е определена да заплати левовата равностойност.

Съдът, става въпрос за този, който казах, втори наказателен, Софийски градски съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на дееца, степента на обществена опасност на деянието, както други факти и обстоятелства около извършеното престъпление, както и това, че няма причинени съставомерни вреди, а и пък приема, че обвиняемия, по-скоро подсъдимия не е бил и заплаха за останалите участници от движението, е намалил многократно сумата, която следва да заплати - по памет цитирам около 58 000 лева, е намалил в размер на 5 000 лева. Както е написана нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, същата не дава възможност на първоинстанционния и въззивния състав да направи преценка о на степента на обществена опасност на деянието на дееца, други факти, обстоятелства около самото извършване на деянието, както и тези характеристични данни по отношение на осъденото лице. Нормата е много така езуитски и прибързано направена и съставена - който управлява МПС под въздействи е на алкохол то същото МПС се отнема или се присъжда левовата равностойност на моторното превозно средство. Същата норма противоречи на едни основни принципни неща, които са залегнали в самия наказателен закон, както и в наказателно-процесуалния закон. Изискването за заплащане на равностойността на автомобила, когато той не е собственост на дееца превръща мярката по чл. 53 от НК в наказание конфискация, което е отделен вид наказание от НК. Конфискацията като наказние по чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК съставлява принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или част от него, визирам нормата на чл. 44, ал. 1 от НК. Но, следва да се има предвид, че когато като вид наказание конфискацията засяга наличното имущество на подсъдимия, а не вещественото доказателство, както е в настоящия случай. Тази норма на 343б, ал. 5 от НК представлява по своя характер една санкционна норма, която е вписана в особената част на НК и същата е в противоречие с нормите , регламентиращи наказанието конфискация , уредено в общата част на НК.

Това наказание противоречи на европейското законодателство и в частнст на Рамковото решение 2005/212/ПВР на Европейския съюз. Както казва професор А. С.: „ Когато решаващия съд установи противоречие, кулизия на наша норма от нашата правна система, която противоречи с нормата на Европейския съюз, следва „еx lege“, по силата на закона да не прилага 3 нормата, която нарушава в случая основните човешки права и свободи“. Това са аргументите, които излагам в днешното съдебно заседание, както и там съм посочил в въззивната частна жалба, поради което считам, че определението е неправилно и не законосъобразно, като на това основание следва да се отмени.

Съдът предостави право на лична защита на подсъдимият Г. Ф..

Подсъдимият Ф. – Поддържам казаното от моя адвокат.

Съдът предостави право на последна дума на подсъдимият Г. Ф..

Подсъдимият Ф. – Нямам какво да кажа.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След проведено съвещание съдът обяви на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в предвидения от НПК срок.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 11:40 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4