Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 301 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 255/2023
Вид
Решение № 301
Подписан
16.05.2023
В сила
25.07.2025
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134 · Търговски закон
  • чл. 134, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 74 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1410/09.12.2022 г. по т.д.№ 2295/2021 г., СГС, ТО, VI-5 състав е отхвърлил предявените от „Грийн Енержи България“ ЕООД против „Солар Енерджи Съпорт“ ООД искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 400 000 евро – част от допълнителна парична вноска, съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 12.01.2012 г., както и за сумата от 144 948.74 лв., начислено върху главницата обезщетение за забава за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.11.2021 г. С решението „Грийн Енержи България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД сумата от 12 000 лв. – съдебни разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Грийн Енержи България“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени.

Поддържа, че изводът на съда, че 5-годишният давностен срок за вземането тече от момента на предоставяне на допълнителната парична вноска е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 134 ТЗ дефинирала допълнителната парична вноска като срочно задължение и следователно срокът бил задължителен реквизит на това правоотношение като липсата му не може да превърне вземането в безсрочно по тълкувателен път, тъй като волята на законодателя го дефинира еднозначно като срочно. Погасителната давност при безсрочните задължения, при които кредиторът определял падежа, започвала да тече от възникване на задължението, т.е. от настъпване на изискуемостта в широк смисъл и следователно преди да е настъпил падежът, съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД. Когато падежът на задължението се определял по волята на длъжника - както в случая длъжникът „Солар енерджи съпорт“ ООД е бил длъжен да определи срок за връщане на вноската след изпълнение на нейната 1 функция по решение на ОС, а именно настъпване на бъдещо събитие - получаване на банков кредит за дейността на дружеството, който е бил гарантиран с въпросната вноска по чл. 134 ТЗ, вземането от възникването си било изпълняемо, но не и изискуемо, поради което давността не течала. В случая задължението за допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ било срочно и длъжникът определял сам падежа по закон, поради което било недопустимо вземане на основание чл. 134 ТЗ да се идентифицира с безсрочните вземания и давността да тече от възникване на вземането. Разпоредбата на чл. 70 ЗЗД определяла, че срокът се счита за уговорен в полза на длъжника, ако не е уговорено изрично, че е в полза на кредитора или на двете страни, поради което в случая бил в полза на длъжника. Въззивникът поддържа, че срокът е задължителен реквизит на задължението по чл. 134 ТЗ и в случая бил относително определен с оглед постигането на целта на вноската и връщането на същата след изпълнение на функциите й. Право да определи срока имало Общото събрание на съдружниците в ответното дружество и следователно срокът за връщане на вноските по 134 ТЗ се определял от длъжника „Солар Енерджи Съпорт" ЕООД. След като срокът е предоставен на волята на длъжника, то изискуемост на вземането в широк смисъл настъпвала едва след определяне на срок за връщане от длъжника и изтичане на същия.

По отношение на изискуемостта въззивникът счита, че по аналогия било приложимо изключението от правилото на чл.69, ал.1, заложено в чл.69, ал.2 от ЗЗД, съгласно което в случай, че изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок като давността ще тече след изтичането на срока, определен от съда. Срокът бил задължителен реквизит на решението като неговата липса го правела отменяемо, но не и нищожно съгласно ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК ВКС. Процесната вноска била предоставена за целите на сключване на договор за банков кредит на длъжника „Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД. Кредитът бил успешно усвоен, но ответникът не изпълнил задължението си да определи срок за връщане на вноската, поради което за „Грийн Енерджи България“ като кредитор по 134 ТЗ възниквало правомощието да обяви вземането си за изискуемо преди изтичане на срока, който длъжникът отказва да определи и който е задължителен законов реквизит на вноската. Обжалваното решение недопустимо приравнявало задължението за допълнителна парична вноска по 134 ТЗ на безсрочните задължения и така позволявало на длъжника да черпи правопогасяващи за вземането доводи от собственото си противоправно поведение. В решението липсвали мотиви относно наведените в исковата молба при условията на евентуалност доводи за новация на задължението от страна на длъжника чрез вписването на зеканонното освобождаване на ищеца като съдружник.

Въззиваемият „Солар Енерджи Съпорт“ ООД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Поддържа, че въпросът дали задължението има срочен или безсрочен характер не произтича от закона, а от обстоятелството, че в протокола от решението на общото събрание на съдружниците, с което е взето решение за допълнителни парични вноски не е определен срок за тяхното връщане, от което следвао, че задължението има безсрочен характер. При липса на определен от закона изричен срок за връщането на допълнителната вноска нямало как липсата на установен с решението срок да бъде запълнена. Липсата на определен в решението на ОСС срок за връщане на вноската е било основание за провеждане на съдебен контрол върху решението, за какъвто обаче няма данни. Отделно – решението на ОСС, с което не е определен срок за връщане на допълнителната парична вноска, не било нищожно – така решение № 58/13.06.2006 г. и същото е основание на задължението за парична вноска.

Неотносими били доводите в жалбата, основани на чл.70 от ЗЗД или въпросът в чия полза е уговорен срока, при условие, че липсва уговорен срок. Неприложима била нормата на чл.69, ал.2 от ЗЗД, тъй като вземането не произтичало от договор. Липсвало решение на ОСС, че изпълнението – връщането на допълнителната парична вноска е предоставено на молята на длъжника. Липсвало и искане от кредитора за определяне на срок за изпълнение от 2 длъжника. Нормата на чл.69, ал.2 от ЗЗД не постановявала, че ако длъжникът не е определил срок и кредиторът не поиска определяне на такъв от съответния районен съд, задължението е неизискуемо. Счита, че новация поради заличаването на ищеца като съдружник в ответното дружество не настъпва, тъй като нищо в естеството на задължението не е променено.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Грийн Енержи България“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД иск с правно основание чл.134 от ТЗ и с правно основание чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество, на което на 29.03.2019 г. предоставил допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро въз основа на Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г. Обстоятелствата, на които била основана исковата претенция и размерът на внесената допълнителна парична вноска били установени с влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск за връщане на половината от сумата, възлизаща на 400 000 евро. Изискуемостта на претендираното вземане настъпила на 07.02.2017 г. с получаване на поканата за плащането й, каквото се считало получаването на исковата молба от ответника по проведеното съдебно производство по частичния иск, който момент е възприет като такъв в мотивите решението.

Срокът за изпълнение на задължението за връщане на допълнителната парична вноска бил изтекъл на 07.03.2017 г., от когато длъжникът е изпаднал в забава. Плащане по уважения частичен иск не било извършено. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца останалата част от дължимата сума извън частта по претенцията по предявения частичен иск за сумата от 400 000 евро до пълния претендиран размер от 800 000 евро и равняваща се на 400 000 евро, както и законната лихва за забава върху главницата от 800 000 евро, начислена за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.11.2021 г. в размер на сумата от 144 948.74 лв. Претендира разноски.

Ответникът „Солар Енерджи Съпорт“ ООД оспорва предявените искове.

Оспорва доводите за обвързващата сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск по проведеното съдебно производство, като установяваща датата на изискуемостта на вземането и неговия размер, като на свой ред ответникът излага доводи, че същата касае единствено правопораждащите факти, възприети по основателността на частичния иск.

Оспорва по отношение на ищеца да е налице интерес от предявяване на иска, както и активна легитимация за предявяване на иска. Ищецът бил прехвърлил вземането си по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 09.06.2015 г., сключен с „Норт Хайландер Инвестмънтс“ ЕООД. Оспорва ищецът да е изпълнил задължението си за внасяне на допълнителна парична вноска. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Решението на общото събрание на съдружниците на ответника за внасяне на допълнителна парична вноска било взето на 12.01.2012 г. и задължението било без определен срок. При липса на изрично посочен срок за връщането на сумата, същата била дължима по всяко време, като кредиторът можел да иска връщането й веднага. По тази причина давностният срок започвал да тече от 12.01.2012 г. В случая бил приложим общият петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 12.01.2017 г. без давността да е била прекъсната от висящността на другия съдебен процес по частично предявения иск. Евентуално поддържа, че в случай, че бъде прието, че предаването на паричните средства е елемент от фактическия състав на правоотношението, вземането било погасено по давност, но на 29.03.2017 г. Оспорва исковата молба по първоначално предявения частичен иск да представлява извънсъдебна покана за изпълнение, тъй като към този момент вземането било прехвърлено на трето лице, а в случай, че се приеме, че е покана с същата касае само сумата по първоначално предявения частичен иск.

3

С допълнителна искова молба „Грийн Енержи България“ ЕООД поддържа, че с последващ договор търговското предприятие на „Норт Хайландър Инвестмънтс“ ЕООД се прехвърля обратно на „Грийн Енерджи България“ ЕООД. Оспорва да е изтекла давността за вземането, предмет на спора, тъй като поради липсата на определен срок за връщане на вноската, ищецът разполага с правото да определи падежа на цялата вноска от 800 000 евро, съобразно първоначално изложените твърдения в този смисъл. В условията на евентуалност поддържа, че по отношение на вземането е настъпила обективна новация с вписванията на две поредни изменения в търговския регистър – заличаването на „Грийн Енерджи България“ЕООД като съдружник през 2016 г. и с вписването му обратно като такъв през 2020 г. и 2021 г. след успешно провеждане на съдебни производства за незаконосъобразността на взетите в този смисъл решения. Признава, че давността е изтекла по отношение на част от мораторната лихва, а именно начислената такава за периода от падежа на задължението на 07.03.2017 г. до 20.11.2018 г., с оглед датата на депозиране на исковата молба – 19.11.2021 г.

С допълнителния отговор на допълнителната искова молба „Грийн Енержи България“ ЕООД прави възражение за нищожност на договора за прехвърляне на търговско предприятие от 04.11.2016 г., поради липса на съгласие.

По делото е представен Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г., сключен между „Енергийни колектори“ ООД и „Грийн енерджи България“ ЕООД – наричано втората страна, с предмет на договора – постигане на съгласие относно условията на съвместното сътрудничество по изграждането и експлоатацията на Фотоволтаична централа, в качеството на страните на съдружници в „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, чийто капитал се договарят да придобият при равни части – от по 50% от общия размер на дружествените дялове. В чл. 2, ал. 3 от Договора са конкретизирани условията при осъществяване на предмета му, като страните са поели задължението на датата на подписването му да сключат и договора за прехвърляне на дружествените дялове от „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, след което „Грийн енерджи България“ ЕООД се задължава да преведе по сметка на „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, чийто дялове придобива, допълнителна парична вноска - сумата от 800 000 евро, представляваща самоучастието а „Солар енерджи съпорт“ ЕООД по договор за банков кредит. „Солар енерджи съпорт“ ЕООД се е задължило да подпише такива договори със Системен интегратор и да вземе такива решения, които ще гарантират незабавно след усвояване на първия транш от банковия кредит, възстановяване на платената от „Грийн енерджи България“ ЕООД допълнителна парична вноска от 800 000 евро. Страните са се съгласили, че неизпълнението на това задължение ще се счита съществено нарушение на този договор. Сключването на договора за банков кредит е предвидено да стане на следващия работен ден след вписването на първата и втората страна като единствени съдружници в Солар енерджи.