Решение № 397 от 30.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18441/2023
- Вид
- Решение № 397
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 397 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Костадин Б. И.ов Гражданско дело № 20235330118441 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск, предявен от Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес:
**********, представлявана от пълномощника **********В. М., против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от и. д. ********** , чрез ********** И. К..
Ищцата твърди, че на 31.07.2023г. около 7.30ч. в ********** , И. Н. Р., ЕГН **********, при управление на МПС „**********“ с peг. № **********, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост й причинил телесни повреди, докато била водач на МПС ********** с peг. № **********. Излага се в исковата молба, че водачът Р. /участник 1 в КП за ПТП с пострадали лица/ не бил съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия /дъжд/, състоянието на пътя /мокра настилка/ и с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и блъснал движещия се пред него автомобил **********, управляван от К. /участник 2/, като вследствие на удара участник 1 се отклонил вдясно от платното за движение и се блъснал в предпазната мантинела. Излага се, че на водачът Р. бил съставен АУАН № **********. Непосредствено след инцидента на 31.07.2023г. К. била прегледана в ЦСМП - П., за което бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ. Сочи се, че на 07.08.2023г. поради засилваща се болка в лява гръдна половина ищцата посетила д-р К., който й назначил кръвни изследвания, извършил преглед и поставил основна диагноза: счупване на ребро. На 1
09.08.2023г. поради болка, засилваща се при вдишване, въпреки спазването на назначената терапия и назначения режим, К. отново посетила д-р К., като било установено, че обективното й състояние било влошено, с палпаторна болка в областта на 5-то и 6-то ребро по задна аксиларна линия вляво и отслабено двустранно дишане с влажни хрипове, като била поставена основна диагноза счупване на ребро. Съответно на 03.08.23г. и на 07.08.23г. били извършени рентгенографии на лява гръдна половина, ребра и бял дроб - фас, потвърждаващи поставената от лекаря диагноза. Било издадено съдебномедицинското удостоверение, в което се сочело, че Д. К. получила следните телесни повреди: счупване на четвърто ребро вляво, кръвонасндания на горния ляв крайник и кръвонасндания в поясната област. Вследствие на тези увреждания пострадалата търпяла силни болки при всяко вдишване и издишване и при всяко движение на тялото, а обстоятелството, че било счупено ребро и фактът, че не можело да бъде направена гипсова имобилизация, обуславяло по – трудното и по – продължителното възстановяване, а кръвонасяданията и натъртванията в областта на лявата ръка и поясната област причинявали болки и неудобства, отделно от тези вследствие на фрактурата на реброто. Релевира се, че за водача на лек автомобил „**********“ имало сключена към датата на събитието застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите № ********** с валидност до 28.04.2024г. Предявена била претенция по административен ред и била образувана щета 0411-165-0010-2023г., но било отказано заплащане на обезщетение с писмо, изх. № ********** от 14.11.2023г. Отправя се искане да бъде осъдено З. А. Д. „ОЗК - Застраховане”
АД, което е отговорно спрямо застрахования И. Н. Р., по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № **********, да заплати на Д. Т. К. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на гореописаното пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 14.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника З. А. Д.
”ОЗК - Застраховане” АД, чрез пълномощника ********** И. К., с която се оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като се заявява, че същият бил неоснователен, необоснован и не бил подкрепен с доказателства.
Оспорва се изключителната вина на водача И. Н. Р. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като се твърди, че той нямал вина за настъпилото ПТП. Според ответника към исковата молба не били представени никакви доказателства, установяващи вина на някой от участниците в ПТП. Излага се, че ищцата също била виновна за ПТП, тъй като била предприела маневра за рязко спиране на автомобила без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В тази връзка застрахователното дружество счита, че с поведението си ищцата била нарушила правилата, предвидени в чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и станала причина за настъпването на ПТП. Оспорва се и механизмът 2 на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което било допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Ответникът оспорва пряката причинноследствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищцата и процесното ПТП. Релевира се в отговора на исковата молба, че било видно от представения към исковата молба резултат от образно-диагностично изследване от отделението по Образна диагностика, че на 31.07.2023г. била извършена рентгенография на ищцата, при която не били установени травматични прекъсвания по видимите на графията ребра. Твърде се, че не били установени доловими контузионни промени на гръдния кош, като чак на извършеното на 07.08.2023г. образно изследване се констатирали фрактура на четвърто ребро в ляво. В тази връзка ответникът сочи, че увреждането не било в резултат на процесното събитие. Оспорва се и твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищцата били възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и се оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорват се исковете за неимуществени вреди и по размер, както и акцесорната претенцията за лихви по аргумент от неоснователността на главния иск. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За установяване спазването на процедурата по чл. 380 КЗ ищцата е ангажирал писмени доказателства – адресирано от Д. К. до „ОЗК Застраховане” АД искане от дата 11.08.2023 г. за заплащане на обезщетение за вредите от процесното ПТП, както и отговор от застрахователя, с нарочно писмо от 14.11.2023 г., с което се уведомява ищцата, че е отказано заплащане на обезщетение, тъй като от застрахователното дружество считат, че претенцията на пострадалата не е доказана.
По същество на спора ищцата следваше при пълно и главно доказване да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя към момента на настъпване на процесното ПТП, което покрива съответния застрахователен риск, както и всичките кумулативни елементи от фактическия състав на деликта – деяние, противоправност, вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредите.
Не е спорно между страните, че отговорността на водача на лек автомобил марка/модел „**********“ с peг. № ********** (неточно посочен в исковата молба като № **********, което е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, без обаче това да рефлектира върху твърденията на ищцата), е застрахована при ответното застрахователно дружество „ОЗК - Застраховане” АД съгласно задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № № ********** с валидност от 29.04.2023 г. до 28.04.2024 г. Наличието на твърдяното от ищцата 3 правоотношение по застрахователната полица при ответника, е видно още от представеното копие на застрахователната полица (л. 135), както и от констатациите на длъжностното лице при съставянето на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********** от 31.07.2023 г., представен с исковата молба. При тези данни съдът намира за доказано по делото съществуването на застрахователно правоотношение по повод на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо л.а. марка/модел „**********“ с peг. № **********.
За установяване настъпването на твърдяното ПТП по делото са ангажирани писмени доказателства от ищцата - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********** от 31.07.2023 г., където е посочено, че поради несъобразяване на скоростта на автомобила с атмосферните условия и състоянието на пътя, водачът на л.а. „**********“ с peг. № **********– И. Р., не могъл да спре и блъснал движещият се пред него л.а. ********** с peг. № **********, управляван от ищцата К., като по този начин причинил ПТП. На виновния водач бил издаден АУАН **********., отново видно от съдържанието на констативния протокол.
По делото е разпитан като свидетел и водача на л.а. „**********“ – И.
Р.. Същият потвърждава настъпването на процесното ПТП, като описва и механизма на неговото реализиране, а именно, че при движение по бул.********* в посока **********, докато управлявал посочения лек автомобил в лявата лента за движение, той завил рязко в дясна лента, предвид големия трафик, като автомобилът поднесъл по мокрия и хлъзгав път, преминал забранителната маркировка на пътното платно и се ударил в задната част л.а. ********** с peг. № **********, които се включвал правомерно в дясното платно за движение на надлеза. Свидетелят посочва, че на мястото на инцидента бил пристигнал полицейски патрул, като впоследствие му било съставено наказателно постановление, което Р. не обжалвал. Бил пристигнал и екип на бърза помощ, който откарал в болница К. и пътуващия с нея пътник в л.а. **********.
Относно конкретния механизъм на процесния пътен инцидент по делото е изслушано и заключение на в.л. инж. С. М., част от комплексна съдебна-автотехническа и медицинска експертиза, което е кредитирано от настоящия съдебен състав, тъй като същото е пълно и компетентно изготвено, а вещото лице е отговорило на поставените му въпроси, вкл. и на тези при проведения му разпит. За най-вероятен механизъм за настъпване на процесното ПТП експертът е приел следното: Водачът И. Н. Р. е управлявала л.а. „**********“ с рег. № ********* по платното за движение на бул ********** и водачката Д. Т. К. е управлявала л.а. ********** с рег. № ********** по платното за движение на бул. **********, пред л.а.
„**********“. В един момент л.а. „**********“ е настигнал л.а. ********** и е настъпил удар в предната част на л.а. „**********“ и в задната част на л.а.
**********. След удара л.а. ********** е напуснал платното за движение от дясно и се е ударил в мантинела. Водачката на л.а. ********** е нямала техническа възможност да избегне произшествието, тъй като се е движела пред л.а. „**********“. При отчитане на показанията на свидетелят Р., че и 4 двата автомобила са се движели, за релевантна се намира тази част от експертизата, според която ако водачът на л.а. „**********“ е реагирал на разстояние по-малко от 22 m преди мястото на удара, то тогава той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като предвид движението на л.а. ********** пред л.а. „**********“, то невъзможността на водача на л.а. „**********“ да спре преди мястото на удара се дължи на закъсняла реакция от негова страна, т.е. че причината за настъпилото ПТП е това, че водача на л.а. „**********“ – И. Р. се е движел на технически несъобразена дистанция зад л.а. **********.