Решение № 213 от 20.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. П., 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220104006 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. Р. С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ***, ет. 2, ап. 8, чрез пълномощник – адв. К. Х. от АК П. против Р. И. С. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ***, ет. 2, ап. 8 , с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът Р. И. С. да заплаща н а ищцата месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2023 г. до завършване на висшето й образование , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, която към момента е студент в Пловдивски университет „П. Х.“, в редовна форма на обучение, специалност „Публична администрация“ във Факултета по икономически и социални науки за придобиване на ОКС „Бакалавър“. Твърди, че семестриалната такса за 2023 г., която е заплатила, е в размер на 843,60 лева, като тази сума й е предоставена от нейната майка Е. Т.

К.. Сочи, че майка й получава трудово възнаграждение в минимален размер от 873,60 лв.

Твърди, че е невъзможно да бъде издържана единствено и само от майка си. Същевременно посочва, че ответникът работи в „Е. И.“ АД гр. П., ЕИК ****, на длъжност „монтажник“ и получава работна заплата около 1600 лв. месечно. Счита, че доколкото не може да се издържа единствено от доходите на своята майка, са налице предпоставките на чл. 144 от СК да получава издръжка от своя баща.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р. И. С. депозира писмен отговор на исковата молба чрез пълномощник – адв. С. М. от АК П., с който изразява становище за неоснователност на иска.

Не оспорва обстоятелствата, че е баща на ищцата Г. Р. С., както и че същата е студент в редовна форма на обучение в Пловдивски университет „П. Х.“, специалност „Публична администрация“.

Счита, че ищцата може да се издържа от доходите си или от използването на 1 имуществото си. Твърди, че преди завеждане на настоящото дело ищцата е прекратила по взаимно съгласие с работодателя трудовия си договор при 8 часов работен ден, като след това е продължила да работи на същото работно място на 4 часа. Ищцата съобщила в разговор с ответника, че в момента работи отново във фирма ЕТ „Зорница - Илия Радев“.

Предвид обстоятелството, че ответникът е отстранен от семейното жилище съгласно Заповед за защита № 27 от 23.11.2023 г. на РС П. по гражданско дело № 3347/2023 г. същият е принуден да живее на квартира и да заплаща месечен наем в размер на 400 лв.

Посочва, че макар ищцата да е студент в ПУ, то тя живее в гр. П. и пътува до гр.

Пловдив само когато има занятия, а като студент има право да ползва намаление от 50% от редовните цени на БДЖ. Това от своя страна не налагало големи допълнителни разходи във връзка с нейното обучение. Сумата в размер на 843,60 лв. за заплащане на семестриалната такса на ищцата се твърди, че й е дал именно ответникът.

Ответникът посочва, че работи в „Е. И.“ АД гр. П. на длъжност „леяр детайли от олово за акумулатори“ с основна месечна работна заплата от 780,00 лв., като получаваното от него ежемесечно трудово възнаграждение варира в зависимост от производителността му между 1000 лв. и 1500 лв. Ответникът бил собственик и на моторно превозно средство, чиято поддръжка и обслужване също се явявал ежемесечен и годишен разход за него.

Предвид изложеното, поради тези негови разходи, както и необходимите му за задоволяване на ежедневните му нужди, не остават допълнителни парични средства, с които да издържа пълнолетната си дъщеря. Заплащането на издръжка от страна на ответника би му създало значително затруднение, тъй като той не притежава средства над необходимите за собствената си издръжка.

Моли за отхвърляне на исковата претенция. Евентуално за присъждане на издръжка в минимален размер.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник - адв. К. Х., като поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Депозира писмена защита в предоставен от съда срок, в която излага подробно съображения в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощника си – адв. С. М. от АК П., моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Подробни аргументи в тази насока излага в представена писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, а и от приложените по делото писмени доказателства /Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1059 от 05.08.2004 г. на общ. П. ; Уверение № 2308781027 от 26.10.2023 г., издадено от Пловдивски университет „П. Х.“, Факултет по икономически и социални науки/, се установява, че ответникът е баща на ищцата, както и че ищцата е студент в редовна форма на обучение в ПУ „П. Х.“, I курс, специалност „Публична администрация“. Видно от квитанция № 204548/2023-09-07Т00:00:00 от дата 07.09.2023 г. за внесена семестриална такса за обучение в ПУ „П. Х.“ семестриалната такса на ищцата възлиза на сумата от 843,60 лева.

От приетото като доказателство по делото удостоверение с изх. № 4756 от дата 30.10.2023 г., издадено от ЕТ „З.-И. Р.“, БУЛСТАТ 020983095, с адрес гр. П., ***, се установява, че брутното трудово възнаграждение на майката на ищцата Е. Т. К. за периода от месец април 2023 г. до месец септември 2023 г. включително е в размер на 5227,56 лева, а нетното трудово възнаграждение за същия период е в размер на 4056,42 лева.

Представен по делото като доказателство е Нотариален акт за покупко продажба на 2 недвижим имот № 53, том I, рег. № 1128, дело № 43 от 2015 г. на нотариус Петкана Минева, вписана в НК под № 168, от който се установява, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № *** по КККР на гр. П. с адрес на имота гр. П., ***, ет. 2, ап. 8, с предназначение на обекта жилище, апартамент № 8, с площ 43,73 кв. м., ведно с прилежащите части – мазе № 22 и 2,3338 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като продажбата е извършена с условие майката на ищцата Е. Т.

К. да запази за себе си и за ответника Р. И. С. пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, предмет на продажбата.

От приетите по делото писмени доказателства – договор за наем на недвижим имот от 18.10.2023 г. и приемо – предавателен протокол към него се установява, че ответникът на посочената дата е сключил договор за наем на двустаен апартамент, находящ се на адрес гр.

П., ***, ет. 3, ап. 12 ГЗ, за срок от 12 месеца срещу задължението да заплаща месечна наемна цена в размер на 400 лева.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – Свидетелство за регистрация Част I, се установява, че ответникът е собственик на МПС – лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с рег. № ****. От ответника са представени по делото писмени доказателства за извършени разходи във връзка с притежавания от него лек автомобил – квитанция за платен данък в размер на 71,15 лева, декларация и фискален бон за закупена годишна винетка в размер на 87 лева и работна карта № 911157041/28.09.2023 г., касаеща ремонт на притежавания от ответника лек автомобил за сума в размер на 285,32 лева, както и застрахователна полица № BG/22/123003092081 от 10.10.2024 г. за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е платена годишна застрахователна премия в размер на 244,44 лева.

Видно от трудов договор № 14 от 05.10.2009 г. и заповед № 91 от 03.01.2023 г., ответникът заема длъжността „монтьор, оловни акумулатори“ в дружеството „Е.-И.“ АД гр.

П. като е уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. От приетото като доказателство по делото удостоверение с изх. № 115 от 24.01.2024 г., издадено от „Е.-И.“ АД, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. П., ***, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника за 2023 г. по месеци е както следва: за м. януари 2023 г. – 1993,01 лева, за м. февруари 2023 г. – 1904,02 лева, за м. март 2023 г. – 2088,03 лева, за м. април 2023 г. – 1746,00 лева, за м. май 2023 г. – 1918,95 лева, за м. юни 2023 г. – 2088,00 лева, за м. юли 2023 г. – 2002,25 лева, за м. август 2023 г. – 2176,85 лева, за м. септември 2023 г. – 1827,22 лева, за м. октомври 2023 г. – 2088,00 лева, за м. ноември 2023 г. – 2118,00 лева, за м. декември 2023 г. – 1744, 91 лева, общо в размер на 23 695, 24 лева.

От представените по делото писмени доказателства – заповед № 4769 от 28.12.2023 г. на ЕТ „З.-И. Р.“, БУЛСТАТ 020983095, с адрес гр. П., *** и справка за актуалното състояние на всички трудови договори за ищцата Г. С., приложена към писмо с изх. № 656/18.01.2024 г. на НАП, ТД Пловдив, офис П., се установява, че трудовото правоотношение на ищцата с работодателя ЕТ „З.-И. Р.“ е прекратено на 28.12.2023 г., както и че ищцата няма действащи трудови договори.

Видно от приложените по делото Решение № 1258 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 3347/2023 г. по описа на РС П. и заповед за защита № 27 от 23.11.2023 г., постановена по същото дело, ответникът е отстранен от съвместно обитаваното с майката на ищцата жилище, находящо се в гр. П., ***, ет. 2, ап. 8 за срок от десет месеца, считано от 23.11.2023 г.

Ищцата е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, в хода на които разяснява, че ответникът я е придружил до университета и фактически й е дал пари за заплащане на семестриалната такса, но това били пари, спестени от родителите й съвместно.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, които учат редовно в средно и висше учебно заведение, за срока на обучението, до навършване на 25-годишна възраст, като въведеното в закона изискване е учащите да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да дават издръжка без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението не е налице - следва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. По силата на чл. 154, ал.

1 ГПК на ищцата принадлежи правното задължение да установи наличието на посочените предпоставки като това доказване следва да бъде пълно и главно. Ответникът следва да докаже, че ищцата реализира доход, от който да се издържа и че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него.

По делото не се спори и от представените доказателства се установи, че ответникът е баща на ищцата, която е родена на 02.08.2004 г. и е навършила пълнолетие на 02.08.2022 г., както и че към момента на предявяване на исковата молба ищцата е записана като студент в първи курс, в редовна форма на обучение във висше училище като не е навършила 25 годишна възраст. По делото се събраха доказателства, че ищцата е работила до 28.12.2023 г. и съответно е реализирала собствени доходи като не се установи размерът на тези доходи.

Към момента на приключване на съдебното дирене ищцата вече не работи. Установи се, че ищцата има собствено жилище, по отношение не което е учредено пожизнено право на ползване, поради което ищцата освен за лично ползване не би могла да го използва за събиране на граждански плодове чрез отдаване на част от него под наем и същото не представлява сигурен източник на доход за ищцата. Не се установи ищцата да има друго собствено имущество, от което да се издържа. Не е спорно също, че ищцата разчита на помощта на своята майка Е. Т. К. за посрещане на ежедневните си разходи.