Определение № 1412 от 21.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900691 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 358 от 01.12.2025г. по в.т.д. № 477/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 89 от 25.03.2025г. по т.д. № 176/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. Й. И. сумата от 40 000 лева, със законна лихва за забава от 30.05.2023г. до окончателното плащане. Претендираното обезщетение (частично от 80 000 лева) е за претърпените от М. Й. И. неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.05.2023г. по причина на водача на лек автомобил “Опел Корса“, с ДК № СТ 3207 ВА, гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.

281 от ГПК за неговата отмяна. Неразгледани в нужната пълнота са доводите на касатора относно обстоятелства, обуславящи по-нисък размер на обезщетението и принос за настъпване на вредите. Относно тези 1 обстоятелства не са съобразени и доказателствата по делото. Необоснован е изводът на съда, че в случая скоростта от 65 км/ч, с която се е движил ищецът (повече от два пъти над максимално допустимата за процесния пътен участък) е без значение за настъпилото ПТП и последиците от него. Общоизвестно е, че от значение за настъпване на вредите е не самият контакт между МПС-тата, а неговата сила. Ищецът е управлявал МПС със скорост от 65 км/ч при максимално разрешена такава от 30 км/ч, като е преминавал през натоварено кръстовище в населено място, където, съгласно закона, следва да се преминава с повишено внимание и много често (според конкретната пътна обстановка) с по-ниска от максималната допустима скорост. Съдът не е съобразил, че при движение с максимално допустимата за процесния пътен участък скорост или с по-ниска такава, водачът би имал по голямо време за реакция и опасната зона е щяла да бъде по-малка и оттам ударът да бъде много по-слаб, съответно и последиците от него много по леки. Възражението за съпричиняване е било доказано. Според касатора определеният размер на обезщетението е завишен и не отговаря на реално претърпените от ищеца душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения да неимуществени вреди по сходни случаи. Не са били съобразени характерът, силата и продължителността на претърпените болки и страдания, здравословните последици и усложнения. Въззивният съд не е отчел в нужната пълнота и оценил правилно съществени обстоятелства в тази насока. Липсват травми, годни да обусловят болки и страдания за продължителен период от време. Не е преценена икономическата обстановка в страната към процесния период, както и стандартът на живот така, че обезщетението да не води до лукс или завишаване на същия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените въпроси са:

2

1.) Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?

2.) Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

Според касатора по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 126 от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и с ППВС № 4/68г.

3.) Управлението на МПС с много по-висока от максимално допустимата скорост от страна на пострадалото лице следва ли да се отчита като принос за настъпване на вредите при ПТП, когато същото е било непредотвратимо и при управление с максимално допустимата скорост?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 60238 от 21.01.2022г. по н.д. № 894/2021г. на ВКС, НК, І н.о.

4.) Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?

5.) Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

Относно четвъртия и петия от въпросите се сочат ППВС № 4/68г., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 154 от 30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 142 от 15.10.2015г. по т.д. № 2766/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

6.) Даденото от въззивния разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 3 от ЗЗД при определяне на приноса на увреденото лице в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС и цитираните по-долу решения на ВКС?

От насрещната страна по жалбата М. Й. И. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Страната споделя мотивите, с които въззивният съд е постановил решението си, и намира същото в обжалваната част за правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че на 05.05.2023г., около 17:30 часа, в село Дунавци, на ул. ”Искра”, площад Кметство село Дунавци, Х. Х. Б., управлявайки лек автомобил “Опел Корса” с ДК№ СТ 3207 ВА, не спазил знак „Б2“ относно предимството и причинил сблъсък с лек автомобил “Форд Фокус” с ДК №СТ 8813 РВ, управляван от ищеца М. Й. И.. След удара автомобилът „Форд“ се завъртял надясно около вертикалната си ос, продължил движението си и последвал втори силен удар в областта на предна лява колонка и лява врата на автомобила в бетонен стълб от електропреносната мрежа. В резултат на това ищецът, на 22 години, получил фрактура на 5-то и 6-то ребра вдясно, парциален пневмотаракс (навлизане на свободен въздух в плевралната кухина) и разкъсно-контузна рана на дясно коляно. Той е бил 4 приет за лечение в „УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.Киркович”АД - гр.Стара Загора, където престоял за времето до 12.05.2023г. Извършена била операция (торакоцентеза с дренаж и трайна следоперативна вакуумаспирация) и назначена терапия с лекарствени медикаменти. След това, до 31.10.2023г., ищецът бил в отпуск по болест. Възстановяването му от контузия на гръдния кош е за било за около 2 седмици. Това е било и при възстановяването на раната на дясното коляно. Счупването на ребрата вдясно е зараствало за повече от 30 дни, като един месец ищецът бил на легло, при затруднено дишане и силни болки в областта на удара. Останали са болки в ребрата, за което той е пиел обезболяващи.

Обстоятелствата относно механизма на пътния инцидент (виновното противоправно поведение на водача на автомобила “Опел Корса”) са били приети за установени въз основа на споразумение от 12.11.2024г. по а.н.х.д.

№ 1386/2024г. по описа на Районен съд-Казанлък (чл. 300 от ГПК, вр. чл.78а от НК, вр. с чл. 375а, ал.2 от НПК). Съгласно споразумението Х. Х. Б. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл.343,ал.1,б.”б”,вр. с чл.342, ал.1 от НК. Отделно от това в първоинстанционното производство е била изслушана комбинирана съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Относно телесните увреждания при ищеца и периода на възстановяването му е било съобразено заключението на вещото лице лекар от експертизата, работило въз основа на представена по делото медицинска документация.

За последиците от пътния инцидент за ищеца в първоинстанционното производство показания са дали свидетелите В. О. В. (негов приятел) и Галина Инджева И.а (негова майка). Тези показания, относно претърпените от ищеца физически и емоционални страдания, са били възприети от първоинстанционния съд изцяло.

Свидетелката И.а е свидетелствала, че след катастрофата ищецът не можел да става самостоятелно, тя го е обслужвала. Оплаквал се от болки на мястото, където му била направена операцията, както и от болки в ребрата.

При възстановяването му вкъщи майката помагала да се къпе, сменяла му превръзките, придружавала го навсякъде и спяла в неговата стая, за да му помага, като това продължило около два месеца. Ищецът, освен болки, изпитвал и страх. През нощта ставал по едно и също време, сядал на леглото 5 и започвал да плаче. Страх ищецът изпитвал и понастоящем. Преди инцидента ищецът работел в “Арсенал” на ЦПУ машини. Това била тежка физическа работа, защото трябвало да се вдигат тежки сандъци. След като се върнал на работа, той вече не можел да вдига тежко и му помагали колегите.

За това, че ищецът бил стресиран, че имал страх и мислел, че всеки път като кара кола, нещо ще го удари, свидетелствал и свидетелят В.

Този свидетел също дал показания, че ищецът много напълнял след катастрофата, защото не можел да тренира.

С оглед вида и тежестта на уврежданията на М. Й. И., резултат на пътния инцидент, степента на търпените от него физически болки, продължителността на възстановителния период, проведеното лечение, негативните психологически преживявания, създадените му през възстановителния период затруднения в ежедневното функциониране вследствие на травмите и възрастта му към момента на инцидента, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 40 000 лева. Тази сума, според съда, е възмездявала адекватно ищеца за преживените болки и страдания. Към момента на ПТП ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на автомобила „Опел Корса“ при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (застрахователна полица №BG/08/123000766425, със срок на валидност от 09.03.2023г. до 08.03.2024г.), при което за определеното обезщетение е било прието, че е дължимо от дружеството. Също съгласно възприетото от въззивния съд при определянето на това заместващо обезщетение са взети предвид икономическата обстановка в страната към момента на ПТП.

Застрахователят е възразил за управление на автомобила “Форд Фокус” с превишена скорост и непоставен от ищеца обезопасителен колан.

Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c03b0c52-7c7b-4cee-82b5-f03381e727fd