Решение № 1308 от 06.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100506760 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 3772/13.03.2023 г., постановено по гр.д. № 51383/2021 г. по описа на СРС, ГО, 66-ти състав, е отхвърлен предявеният от ищеца ЕТ „В.И.К.“ срещу „А.-3“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, получена на отпаднало основание от ответника по негова сметка на 16.01.2018 г., представляваща аванс по договор за проектиране от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2021 г.

С оглед изхода на спора съдът е присъдил разноски на ответника, в това число и с определение от 15.05.2023 г. решението е допълнено в частта за разноските, като в тежест на ЕТ „В.И.К.“ е възложена и сумата от 3644 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника ЕТ „В.И.К.“ с доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Критикува се извода на съда за наличие на хипотеза на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД. Налице е пълно неизпълнение на процесния договор от страна на ответника да извърши възложеното проектиране и да го предаде на ищеца в срок. Счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 267 ЗЗД. Моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията да бъде уважена в цялост. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „А.-3“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на същата. Изтъква, че първостепенното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Софийският районен съд е бил сезиран от ЕТ „В.И.К.“ срещу „А.-3“ ЕООД с осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за получен на отпаднало основание аванс по договор за проектиране от 08.01.2018 г.

В исковата молба се твърди ищецът да е възложил срещу възнаграждение на ответника цялостно проектиране за обект преустройство и пристрояване на съществуваща сграда за хоспис в с. Владая в имот, собственост на третото за спора лице „Е.Х.“ АД, което от своя страна е възложило на ищеца ЕТ „В.И.К.“ цялостен инженеринг /проектиране и строителство/ върху ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София на хоспис. Поддържа се ответникът да е следвало да извади виза за проучване и проектиране и да подготви идеен проект с КСС и работен проект с конструкции ел., В и К, О и В, вертикална планировка и ПОИС, като проектите следвало да са изпълнени качествено и да се предадат на възложителя – ищец одобрени от администрацията. Идейният проект следвало да е предаден готов до 15.02.2018 г., а работният проект – в срок до 20.02.2018 г. Навежда се ищецът да е заплатил на ответника аванс в размер на 20000 лв. на 16.01.2018 г. Ищецът сочи, че ответникът не е извършил възложеното проектиране, въпреки настъпването на крайния срок за това. Твърди се, че изпълнението на процесния договор е станало безполезно за ищеца, като същият е претърпял загуби, поради липсата на изпълнение повече от три години от страна на ответника. На 26.02.2021 г., ответникът изготвил мотивирано предложение за издаване на виза за проучване и проектиране, което не било част от инвестиционния проект, а и било с толкова лошо качество, че не могло да послужи за последващи действия по проекта. Поради това с писмо от 16.03.2021 г., изпратено на електронната поща на ответното дружество, уведомил последното, че разваля договора за проектиране без предизвестие, като поискал връщане на заплатената авансова сума в седемдневен срок. Твърди се „А.-3“ ЕООД да не е възстановил процесната сума.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск при твърдението, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на договора.

За да постанови решение в обжалвания смисъл първоинстанционният съд е приел, че ответникът е престирал точно – качествено и в срок, като е инициирал процедура за актуализиране на визите, включително и след внезапна смяна на намерението за инвестиция, изпратил е идеен проект и КСС. Съдът е счел, че за времето, когато не е разполагал с изходните данни от присъединителните дружества и 2 с актуална виза, той не е бил в забава, поради неоказване на съдействие от ищеца или по силата на договора, поради административни забавяния. Ето защо е приел, че не е налице хипотезата на чл. 87 ЗЗД. Поради горното е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: че е оказал съдействие като кредитор по договора, като е предал на ответника всички необходими документи; че надлежно е развалил договора, в това число и че към 16.03.2021 г. поради забава на длъжника изпълнението по договора е станало безполезно за кредитора или задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време или изпълнението е било невъзможно.

Спорът между страните по същество, очертан от доводите във въззивната жалба, е концентриран относно това дали е налице неизпълнение от страна на ответника по договора за проектиране, респ. дали е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, както и налице ли са предпоставките за валидно разваляне на този договор от страна на ищеца.

Безспорно между страните по делото, а и от представените доказателства, се установява, че собственик на УПИ XIII- 3960, кв. 6, с. Владая с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София е третото за спора лице „Е.Х.“ АД, което е възложило на ищеца ЕТ „В.И.К.“ цялостен инженеринг /проектиране и строителство/ върху ПИ на хоспис; че ищецът като възложител е сключил с ответника като изпълнител договор за проектиране от 08.01.2018 г., като ответникът се е задължил срещу заплащане да извърши цялостно проектиране за обект: преустройство и пристрояване на съществуваща сграда за хоспис в с. Владая; че ответникът е получил сумата от 20000 лв. на 16.01.2018 г. като аванс по договора; че ответникът е получил и поканата от 16.03.2021 г. на тази дата.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че по силата на сключен между ЕТ „В.И.К.“ и „Е.Х.“ АД последното е възложило на ЕТ „В.И.К.“ цялостен инженеринг /проектиране и строителство/ върху ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляващ ПИ XIII- 3960, кв. 6, с. Владая, собственост на възложителя, както и че в поземления имот е построена сграда, която към 2013 г. представлява „търговска сграда“, а според скица от 11.12.2017 г., издадена от СГКК-гр. София „административна, делова сграда“.

Уредбата на инвестиционното проектиране се съдържа в чл. 139 ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Съгласно чл. 5 от посочената наредба, инвестиционното проектиране се извършва в съответствие със скицата /визата/ за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено задание. Заданието за изработване на инвестиционен проект може да бъде приложение към договора или да е инкорпорирано в текста на договора или да се препрати към резултатите от предварителните проучвания съгласно чл. 13, ал. 5 от горепосочената наредба, както и да се установи с гласни доказателства (писмената форма на заданието не е такава за действителност – в този смисъл решение № 196/11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г. на ВКС, II т. о.). Със заданието за инвестиционно проектиране трябва да бъдат определени изискванията към обекта, фазите на проектиране и необходимите проектни части. В обхвата и съдържанието му могат да се посочат основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта – чл. 13, ал. 3 от наредбата и да бъдат зададени необходимите основни функционални и композиционни параметри на 3 обекта – чл. 13, ал. 4 от наредбата. Съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

От тази уредба – чл. 12 и чл. 19, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 от наредбата, както и от клаузите на чл. 3, ал. 1 от процесния договор може да се направи извода, че за изработване на проекта е необходимо възложителят да предостави на изпълнителя изходни данни и други документи, в т.ч. виза за проучване и проектиране, геоложки проучвания, задание и т.н., което представяне е удостоверено с подписването на договора.

При съвкупна оценка на приетите по делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства и изслушаната СТЕ ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият въззивен съд намира, че по силата на процесния договор за ответника не е възникнало задължението да се снабдява с виза за проектиране. От представената по делото такава от 16.10.2013 г. действително се установява, че същата е за „пристройка и преустройство на съществуваща обществена сграда“, но не и за хоспис. В тази връзка следва да се посочи, че от заключението на приетата СТЕ е видно, че в понятието „сграда за обществена обслужване“ се включва и „хоспис“, доколкото същото е общо.

Въззивната инстанция не споделя изводът на районния съд, че именно тази липса на упоменаване на конкретно предназначение е съществена по делото, в това число и за получаване на разрешение от общинската администрация за реализиране на инвестиционното намерение. Това е така, защото именно от заключението на СТЕ се установява, че наличната виза, чието предоставяне на ответника се установява от показанията на св. Мартин Славов, е достатъчна за изработката на възложения проект, а предназначението на проектираната сграда от търговска сграда в хоспис може да стане директно с проекта за пристройка и преустройство, като в заглавието се впише „пристройка, преустройство на търговска сграда в хоспис“. Изрично вещото лице е посочило, че не се налага извършването на предварителни действия по промяна на предназначението от търговска сграда в сграда за социални дейности, тъй като и двете предназначения спадат към функция - „Оо“ (обществено обслужване). Следва да се отбележи и че изпълнителят, ако е считал, че наличната виза не е подходяща за извършване на проектирането е следвало да изиска от възложителя ЕТ „В.И.К.“ нова виза с отразяване на предназначението за „хоспис“, още при сключването на договора или в подходящ кратък срок след това с оглед изпълнението на задълженията си по договора в уговорения срок. При предаване на строителните книжа от ищеца ответникът не е възразил, че същите не са актуални или липсват упоменатите в договора такива, че ищецът следва да се снабди с нови, включително и с нова виза за проектиране, в случай че такава му е необходима. Нужно е да се отбележи, че спрямо ответника приложима е грижата на добрия търговец. Тази грижа поставя по – високи изисквания от грижата на добрия стопанин, тъй като изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. По делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди ответното дружество да е изискало на 4 актуална строителна документация, респ. за заверяване на представени на ответника документи. Според вещото лице мотивираните предложения за промяна предназначение на сградата в хоспис, изготвени от проектанта не са наложителни по горепосочените причини, освен в случай, че служител на районната администрация изиска такава промяна. Няма данни и общинската администрация да е изискала с оглед одобряването на проекта нова виза, в която да бъде отразено, че същата е за сграда с предназначение „хоспис“.