Решение № 339 от 08.06.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1019/2020
- Вид
- Решение № 339
- Подписан
- 08.06.2020
- В сила
- 08.06.2020
- Състав
- МИЛЕН СТЕФКОВ МИХАЙЛОВ, ДАНИЕЛА ВЕЛИНОВА БОРИСОВА, РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 150а · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "Б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е гр.
София, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Станимир Димитров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1019 поописа за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Решение от
19.11.2019 г., постановено от СРС, НО, 108-ми състав по НОХД № 11554/2019 г. съдът е признал подсъдимата И.С.Д. за ВИНОВНА за това, че около 09.50ч. на 29.11.2017г. в гр. София, по бул. „********с посока на движение от ул. „Доспат” към бул. „П.Славейков”, е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“ с peг. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена й със заповед № 6066 / 17-4332- 008430/29.11.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата на отдел „Пътна полиция“-СДВР- престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл.78а, ал. 1 НК я е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и й е НАЛОЖИЛ административно наказание глоба в размер на 1500 лева, като и да заплати 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу посоченото Решение е постъпила Въззивна жалба от адв. Ц.Н. ***, защитник на подсъдимата в която се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, а наложеното наказание било явно несправедливо. Защитата сочи, че към момента на деянието, посочената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУ МПС“ не е влязла в сила, поради което и деянието е несъставомерно. В тази връзка се иска отмяна на Решението и оправдаване на подсъдимата. Отделно от това защитата сочи, че наложеното наказание е завишено и следва да се намали, в случай, че съдът приеме, че Д. е извършила престъплението в което е обвинена.
В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата си, не сочи нови доказателства и не прави искания за отводи.
Подсъдимата Д. поддържа жалбата, не прави доказателствени искания и искания за отводи.
Прокурорът от своя страна оспорва жалбата и не сочи нови доказателства.
В хода по същество адв. Н. моли жалбата да бъде уважена по посочените в нея съображения.
Защитата акцентира на това, че Заповедта за ПАМ не е влязла в сила към момента на извършване на деянието, като същата е била издадена в същия ден в който е била проверена и за алкохол, което неминуемо се отразявало на субективната страна на деянието. Защитата сочи, че Подсъдимата не е знаела изобщо, какви актове са й връчени. В заключение се иска уважаване на жалбата.
Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, като сочи, че СРС е извел правилни правни изводи въз основа на безспорно установена фактическа обстановка. Сочи, че Подсъдимата лично е положила подписа си, преди освобождаване от полицейското управление върху Заповедта за ПАМ, след което е управлявала МПС със свалени регистрационни номера. Сочи, че заповедта за ПАМ има предварително изпълнение, поради което и деянието е съставомерно от момента в който подсъдимата била получила знание за фактите и обстоятелствата, обективирани в издадения индивидуален административен акт.
Подсъдимата Д. сочи, че била изключително притеснена, връчени й били много листи, които не прочела и искала да си премести колата от главния булевард и изобщо не разбрала, че е направила грешка. Сочи, че си е взела поуките, завършила е висше образование и търси сериозна работа.
В последната си дума Подсъдимата Д. моли да бъде отменено решението на СРС или да се намали размера на наложената глоба.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:
От фактическа страна :
Подсъдимата И.С.Д. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана към датата на деянието, с висше образование, живуща ***, ЕГН: **********.
На 29.11.2017 г. към 05:30 ч. подсъдимата управлявала л.а. „Ситроен” с peг.
№ ******** в гр. София, по бул. „Скобелев” и била спряна за проверка от св. С. и Л. - полицаи в 6 РУ-СДВР. Те поискали съдействие от ОПП-СДВР и на място пристигнали св. Б. и С. - младши автоконтрольори.
Те тествали с техническо средство Алкотест-дрегер подсъдимата за наличие на алкохол в издишания въздух, който показал резултат - 1,45 промила. Св. Б. съставил срещу подсъдимата акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 607494 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Св. С. издал на подсъдимата талон за медицинско изследване, както и издал и заповед за принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 6066 /17-4332-008430/ от 29.11.2017г., с която издаденото й СУМПС било временно отнето за срок не повече от 18 месеца на основание чл.171, т.1, б „Б“ от ЗДвП. ЗППАМ била връчена на подсъдимата на място. Самото СУМПС № *********/17.11.2015 г. валидно до 17.11.2025 г. и контролния талон към него физически били иззети от св. Б. и С., както и регистрационните табели на автомобила. След това, подсъдимата била задържана и отведена в сградата на 6 РУ- СДВР.
Подсъдимата била освободена от 6 РУ-СДВР на 29.11.2017 г. в 08:40 ч. Същия ден - 29.11.2017 г. около 09:50 часа подсъдимата отново управлявала л.а. „Ситроен” с peг. № ******** в гр. София по бул. „********с посока на движение от ул. „Доспат” към бул. „П.Славейков”. Срещу баня „Мадара” била спряна за проверка от свидетелите М. и С. - младши автокотрольори в ОПП-СДВР, които забелязали, че автомобилът е без регистрационни табели. Те тествали подсъдимата с техническо средство Алкотест дрегер подсъдимата за наличие на алкохол в издишания въздух, който показал резултат - 0,74 промила. С.С.съставил срещу подсъдимата АУАН № 206794 за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 150а ЗДвП.
Св. С. издал на подсъдимата талон за медицинско изследване.
По доказателствата :
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно :
Гласни: показанията на св. С., Л., С., Б.,
С. и М.
Писмени: АУАН № 607494 от 29.11.2017 г. и АУАН № 206794 от 29.11.2017 г., справка картон на водача за подсъдимата; талон за медицинско изследване № 0006151; резултат от проверка с Алкотест-дрегер; справка от 6 РУ-СДВР за задържане на подсъдимата на 29.11.2017 г., копие на заповед за задържане peг.
№ 2763/29.11.2017 г., извадка от книга за задържани лица; препис от ЗППАМ № 6066 /17-4332-008430/ от 29.11.2017г.; Писмо от МВР вх. № 1073785справка за съдимост на подсъдимата.
Софийски районен съд е анализирал относимите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство, като е преценил същите в тяхната съвкупност и поотделно и е извел от тях всички факти, относими към предмета на доказване. СРС е съпоставил показанията на свидетелите С., Л., С. и Б. помежду им, като е констатирал, че същите са логични, последователни и безпротиворечиви, както и че кореспондират със събраните писмени доказателства, поради което и настоящият състав им дава вяра напълно. От посочените разпити се установяват фактите, относно спирането на подсъдимата за проверка, тестването й с техническо средство, резултатите от него, издаването на ЗППАМ и нейното връчване, отнемането на СУМПС,у контролния талон и свалянето на регистрационните табели. Същите кореспондират с писмените доказателства по делото, като от ЗППАМ № 6066 е видно, че същата е подписана лично от подсъдимата. От справката, представена в съдебното заседание по делото / л. 19/ е видно, че процесната ЗППАМ е влязла в сила на 15.12.2017г., тъй като не е обжалвана. От посочените доказателства, правилно СРС е направил извода, че подсъдимата е била надлежно запозната със ЗППАМ към момента на извършване на процесното деяние.
Съдът кредитира и показанията на С.С.и М., които установяват, че около 09.50ч. са спрели подсъдимата, която управлявала автомобила си, със свалени регистрационни номера, което и било причината да бъде спряна за проверка.
Показанията на посочените по-горе свидетели напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, поради което и съдът кредитира същите в цялост.
Въз основа на посочените по-горе доказателства настоящият състав възприе фактическа обстановка, която не се отличава от възприетата от СРС, която може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, механизма на извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав счита, че фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
От правна страна :
При така установената фактическа обстановка правилно СРС е приел, че подсъдимата И.С.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
От обективна страна:
Подсъдимата Д. около 09.50ч. на 29.11.2017г. в гр. София, по бул. „********с посока на движение от ул. „Доспат” към бул. „П.Славейков” е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“ с peг.
№ ********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена й със заповед № 6066 / 17-4332- 008430/29.11.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата на отдел „Пътна полиция“-СДВР.
Установено е, че Д. е притежавала СУМПС. Същото е било отнето със ЗППАМ № 6066 /17-4332-008430/ от 29.11.2017г. за срок до 18 месеца на основание чл.171, т.1, б „Б“ от ЗДвП. Не се спори относно обстоятелството, че издадената ЗППАМ не е била влязла в сила, доколкото същата е била издадена в деня на инкриминираното деяние /29.11.2017 г./ няколко часа преди извършването му и има 14 - дневен срок за нейното обжалване. Същата е влязла в сила на 15.12.2017г., след изтичане на срока за обжалване.
СРС е отговорил подробно на доводите на защитата за несъставомерност на деянието, като правилно е посочил, че макар заповедта да не е била влязла в сила, то същата подлежи на предварително изпълнение, предвидено в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Ето защо правилно СРС е приел, че независимо, че заповедта за налагане на ПАМ не е била влязла в сила, подсъдимата вече е търпяла тази мяра - от момента на издаването и връчването на ЗППАМ на 29.11.2017 г. към 05:30 ч. Тъй като е управлявала автомобила след този момент - около 09:50 ч. на 29.11.2017 г., тя в рамките на срока, през който е изтърпявала принудителната административна мярка, е управлявала МПС, поради което и извършеното от нея деяние е съставомерно на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимата е предвиждала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е също така и общественоопасните последици на същото и пряко ги е целяла.
Неоснователни са възраженията на защитата, поддържани и от самата подсъдима, че не е била наясно, че нарушава закона, тъй като не е прочела връчените й документи, била е силно притеснена и целяла единствено да премести колата си от главния булевард.
Разпечатката съдържа 53 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c03a1d6e-01c5-4958-a2c0-77cc993de42c