Решение № 2201 от 01.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2201 гр. Бургас, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120101626 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ЗСК ЛОЗОВО“ АД, ЕИК 102204561, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от И. Д. К., с процесуален представител адв. И. Б. С., срещу „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление: гр.

Б., ***, представлявано от Е. Т. Г., с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 3852,28 евро (с левова равностойност в размер на 7534,40 лв.) – остатък от дължимо възнаграждение по Договор за производство и доставка на стоманобетонови елементи от 19.02.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът се е задължил да произведе и достави по силата на Договор за производство и доставка на стоманобетонови елементи от 19.02.2020 г., сглобяеми стоманобетонни елементи за обект „***“.

В изпълнение на договора ищецът е изработил и доставил елементи на обща стойност от 27342 лв. с ДДС. За надлежното изпълнение на задълженията си са съставени нарочни приемо-предавателни протоколи и двустранни сметки за заплащане на извършени СМР, като дължимите от ответника суми са обективирани в следните документи: Протокол № 1 от 16.03.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3609/16.03.2020 г. на стойност 6807,60 лв., Протокол № 2 от 01.04.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3613/01.04.2020 г. на стойност 8816,40 лв., Протокол № 3 от 16.04.2020 г. за установяване извършването и заплащането на 1 натурални видове СМР и фактура към него № 3620/16.04.2020 г. на стойност 8146,80 лв., Протокол № 4 от 04.05.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3624/04.05.2020 г. на стойност 3571,20 лв. Ответното дружество не е заплатило сумата от общо 3852,28 евро (с левова равностойност в размер на 7534,40 лв.), представляваща частично незаплатена сума в размер на 3963,20 лв. по фактура № 3620/16.04.2020 г. и 3571,20 лв. – дължимата сума по фактура № 3624/04.05.2020 г.

Изискуемостта на сумите е настъпила съгласно чл. 3.5 от договора, според който падежът на задълженията настъпва с изтичане на 5 работни дни от датата на издаване на фактурата. Така, срокът за плащане на първата сума е настъпил на 23.04.2020 г., а за втората – на 12.05.2020 г. Твърди се, че ответникът не е заплатил сумите и е изпаднал в забава, която продължава вече пет години. Сочи се, че въпреки отправените многобройни покани, длъжникът не е заплатил претендираните суми. Моли се за уважаване на исковете.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Не спори, че между страните е сключен процесния договор и са издадени фактури № 3620 и 3624 от 16.04.2020 г., респ. от 04.05.2020 г. Позовава се на чл. 3.5. от договора, според който вземанията по издадените фактури стават изискуеми в срок от 5 работни дни от датата на издаването им.

Твърди, че искът е неоснователен, тъй като претендираното вземане е погасено поради изтекъл 5-годишен давностен срок. Същият е изтекъл през м. април, съответно м. май 2025 г., като искът е предявен след неговото изтичане.

Сочи, че последното плащане по договора е от 17.12.2020 г., но в платежния документ като основание е посочено само „по договор“ без каквато и да е било друга конкретизация. Твърди, че ищецът не е предприел действия, с които да прекъсне давността. Като такова действие не следва да се счита и извършеното от ответника плащане, защото чрез него последният не извършва признание на дълга – липсва индивидуализация на фактури, конкретен размер на признат дълг и е посочено единствено общо основание „по договор“.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответникът не изразява становище в съдебно заседание.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ, който е допустим.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ответникът признава сключването на твърдяната от ищеца сделка.

Поради това и съобразно представените документи се установява твърдяното облигационно правоотношения възникнало въз основа на Договор за производство и доставка на стоманобетонови елементи от 19.02.2020 г., според което ищецът се е задължил да произведе и достави на ответника стоманобетонови елементи на обща стойност от 27342 лв. с ДДС.

2

В настоящата хипотеза представеният договор не може да се квалифицира като договор за продажба и правилно е квалифициран от страните като договор за изработка. Това е така, защото според уговорките възложителят представя проект на изпълнителя за изработване на индивидуално определена – незаместима вещ. В този случай се прилагат правилата на чл. 258 и сл. ЗЗД. Така се приема и от проф. Александър Кожухаров в „Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“ , издателство Софи-Р от 1996 г., ст. 166-167.

Представени са Протокол № 1 от 16.03.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3609/16.03.2020 г. на стойност 6807,60 лв., Протокол № 2 от 01.04.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3613/01.04.2020 г. на стойност 8816,40 лв., Протокол № 3 от 16.04.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3620/16.04.2020 г. на стойност 8146,80 лв., Протокол № 4 от 04.05.2020 г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и фактура към него № 3624/04.05.2020 г. на стойност 3571,20 лв. Ответникът не оспорва изработването и доставката на елементите.

Признава за издаването на посочените фактури. Представените протоколи носят подпис на представител на възложителя.

С нормата на чл. 264 ЗЗД законодателят предвижда задължението за възложителя при приемане на работата да прегледа същата, както и да направи всичките си възражения досежно изпълнението, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане или се открият по-късно. По делото е установено приемането на изработеното от възложителя. Според чл. 266 ЗЗД поръчващият дължи заплащане на договореното възнагражданието за изработените и приети вещи.

Спорен по делото е единствено въпросът за погасяване на претендираното вземане по давност, съобразно своевременно заявеното от ответника възражение. Съдът намира, че последното е неоснователно, защото видно от представената Молба за потвърждаване на вземанията от 19.01.2024 г., ответникът е признал вземането, което е предмет на настоящото дело.

Молбата е подписана от управителя на ответното дружество и е положен печат, като същата е недвусмислена. Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГТК – признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. То може да бъде обективирано и чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.

Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на правоотношението. От тука следва, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД не е необходимо длъжникът изрично да посочва юридическия факт който поражда вземането, и който представлява основание на иска.

С признаването на вземането от длъжника погасителната давност се прекъсва на основание чл. 116 б. а) ЗЗД и започва да тече нова давност. За да е 3 валидно прекъсната давността е необходимо същата да не изтекла към датата на прекъсването – 19.01.2024г. Вземането е станало изискуемо съобразно уговорката в чл. 3.5 от договора – на шестия ден от издаването на съответната фактура. Процесните фактури са издадени през 2020 г. като към 19.01.2024г. петгодишната погасителна давност не е изтекла. Към датата на настоящата искова молба не е изтекла започналата да тече нова давност, като също така има установено и второ признаване на вземането. Съобразно процесния договор, предмет на делото е вземане за възнаграждение по договор за изработка, което не представлява периодично плащане и се погасява по давност за срок от пет години съобразно чл. 110 ЗЗД.

Въз основа на тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора не следва да се присъдят сторените от ищеца разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, да заплати на „ЗСК ЛОЗОВО“ АД, ЕИК 102204561, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, сумата от общо 3852,28 евро (с левова равностойност в размер на 7534,40 лв.) – остатък от дължимо възнаграждение по Договор за производство и доставка на стоманобетонови елементи от 19.02.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, да заплати на „ЗСК ЛОЗОВО“ АД, ЕИК 102204561, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, сумата в размер на 694,09 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок, считано връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4