Решение № 95 от 25.02.2020, Окръжен съд - Хасково

О К Р

Ъ Ж Е

Н С Ъ

Д – Х А

С К О

В О

Р Е Ш Е Н И Е

№

95/25.II.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, открито заседание, граждански състав,въззивна инстанция:

Председател : Деляна

Пейкова

Членове

: 1. Георги Гочев

2.Милуш

Цветанов

При секретар протоколиста Г.К. като разгледа докладваното от съдия Георги Гочев въззивно гражданско дело № 52 /2020 г. за да се произнесе взе предвид

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С решение №460/09.Х.2019 г. постановено по гр.дело №600/2019 г. Районен съд-Свиленград осъжда ответника Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза" № 46 да заплати по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. З, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Х.В.Х., ЕГН: **********, адрес ***, следните суми: 1558,62 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 20.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, 198,71 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 20.06.2019 г., както и сумата от 380 лв.

-разноски в производството пред първата инстанция.

С решението се осъжда Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза" № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград сумата от 70,29 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 100 лв. -възнаграждение за вещо лице.

Обстоятелства по въззива

Представена е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР ,в която се извежда незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се излагат доводи, че няма законово основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143 по отношение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия,който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност,като иска потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.

Правни съображения

Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на обективно съединените искове по исковата молба.Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция. Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд.

По делото няма спор относно правнорелевантните факти,свързани с обстоятелството,че през исковия период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение,по силата на което ищецът е бил на служебно правоотношение при ответника,като е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим.За исковия период на ищеца ,за отработените часове нощен труд е заплатено възнаграждение в размер на 0,25лв./ч. ,съгласно Заповед издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР.Според административния акт за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0,25лв.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, положения от ищеца нощен труд исковия период. с посочено и преизчисление с коефициент от 1.143.

Въведения спор във въззивното производство е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1. 143 положения и в случая уточнен нощен труд от работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).

Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.VII се регламентира с наредбата по чл.187 ал.IХ.През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.

Позоваването на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява отдебна и самостоятелна уредба за служителите по трудови правоотношения, която изначално е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично и императивно е предвидено в специалния закон (чл. 187, ал.

3 ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства.В тази връзка съдът счита,че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване ,както не може да се приеме че е налице и извънреден труд.Последният определено би бил налице ако се надхвърлят така определените законови нормативи.В случая обаче няма доказателства в тази насока.

Въззивната инстанция счита,че за уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР,съответно в редакциите й действащи в периода от 15.07.2016г.-15.07.2019г.Независимо от различните такива на посочената разпоредба същата винаги предвижда,че размерът,условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.Такива заповеди,действащи в исковия период от време,съответно : Заповед №8121з-791 от

28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи.Тези административни актове предвиждат,че за всеки отработен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв.Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,поради което следва да се приеме,че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч.. Поради това залегналата в исковете теза за налична непълнота в законодателството в тази насока са изцяло неоснователни и не намират обосновка в законодателството. Законът е ясен,има налице действащ административен акт на оторизирания от закона орган за целия исков период,който е задължителен,както за особената администрация в МВР,така и за съдилищата.Този правен ред изключва недвусмислено всички други възможни варианти за изчисления на следващото възнаграждение за нощен труд и е единствен способ в тази насока предвиден от закона.

В рамките на производството няма установен положен извънреден труд.За да е налице такъв следва да се установи,че реално отработеното време за съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия период.В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.Именно поради това съдът извежда,че преобразуването на нощните работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време,тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.

Следва да се има предвид и че обилно изложените тези за дискриминация при определяне възнагражденията по трудови правоотношения и по служебни такива са абсолютно несъстоятелни и непочиващи на закона.Касае се за законодателна уредба на видове полагане работна сила,всяка с особени специфики.Тези специфики извеждат същността на различните категории работна сила, въвеждат разлики между тях в съответствие с целите за които са уредени от законите на Република България.Именно различията в статута на съответните категории престация на работна сила,осигуряват и изпълнението на различните цели изведени от закона.

Целите на особената държавна дейност, за която работят съответните лица, определя функцията и естеството на престираната работна сила,които се обезпечават посредством особен и различен статут на съответните служители.

Подхода на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях,които се различават помежду си от една страна,а от друга-са съвсем различни от тези по трудово правоотношение.Обект на такова специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната,на магистратите по ЗСВ,по ЗМВР и т.н.