Решение № 1438 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Лев Инс“ АД с ЕИК: 121130788 /чрез юрк. З. Т./, с която частично се обжалва Решение 132 от 15.12.2022 г. по т.д. 137/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС), с което по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на С. И. Т. с ЕГН: ********** в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева /с мораторна лихва от 02.09.2020 г./, както и обезщетение за имуществени вреди от 838 лв. /с мораторна лихва от 02.09.2020 г./, причинени му във връзка с ПТП, реализирано на 02.02.2020 г. в гр.

Благоевград. Исковите претенции на Т. са отхвърлени, както следва – за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв., за мораторната лихва върху главницата за обезщетение за болките и страданията за периода от 01.06.2020 г. до 01.09.2020 г., както и за мораторната лихва върху главницата за имуществени вреди за периода от 01.06.2020 г. до 01.09.2020 г.. Съдът се е разпоредил и с отговорността за такси и разноски по правилата на чл. 78 ГПК, като решението е поправено с друго решение от 06.03.2023 г. /чл. 247 ГПК/ и е посочено, че същото е постановено при участието на трето лице-помагач /ТЛП/ на страната на застрахователя – А. К. А. с ЕГН: **********.

Във въззивната жалба на дружеството се развиват оплаквания само по приложението на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че разпоредбата е приложена неправилно от окръжния съд. Присъденото обезщетение било прекомерно и не отговаря на критерия за „справедливост”, посочен в тази норма. Настоява се, че болките и страданията следвало да се обезщетят със сумата от 50 000 лв., като се иска от САС да го редуцира до този размер, 1 т.е. присъденото обезщетение да се намали със сумата от 30 000 лв. Други оплаквания не се релевират. Претендират се разноски.

В писмения отговор на пострадалото физическо лице /по чл. 263, ал. 1 ГПК/ се счита, че решението на БлОС е правилно и следвало да се потвърди, докато третото лицепомагач не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.

При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на Благоевградския окръжен съд е валидно, допустимо и правилно /в атакуваната му част/ по следните съображения:

Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба, както и обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва само частично от застрахователната компания, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори и относно вината на водача на процесния автомобил, както и за механизма на процесното ПТП, вкл. и за това, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД с всичките елементи от фактическия състав. Доказателство за това е, че решението на БлОС е влязло в сила в отхвърлителните му части – изцяло, а в останалата, е влязло в сила относно обезщетението за имуществени вреди, както и за сумата от 50 000 лв. главница за претърпените болки и страдания.

Пред САС е налице спор само по това дали е приложена правилно от първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съобразно чл. 269, изр.второ ГПК, съдът дължи произнасяне само по този въпрос:

От материалите по първоинстанционното дело се установява следното:

Съгласно съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изготвена от в.л. д-р А. С.

/ортопед-травматолог/, която се възприема като обективна и компетентна, се установява, че С. Т. е получил следните увреждания – бималеоларна фрактура на дясна глезенна става, което е причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок поголям от 30 дни; счупване в областта на проксималната част на лявата фибула, с дислокация, което е причинило трайно затруднение на левия долен крайник, за срок по-голям от 30 дни; деколмана в областта на лявата коленна става, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че фрактурите на дясната глезенна става и на проксималния край на лявата фибула /с дислокация/ се определят като средни телесни увреждания, а деколмана в областта на лявото коляно – като леко телесно увреждане.

Вещото лице сочи, че при пострадалия е проведено оперативно лечение – кръвна репозиция и метална фиксация за фрактурата на дясната глезенна става. Фрактурата в проксималния 2 край на лявата фибула е лекувана консервативно. За деколмана в обрластта на лявото коляно е извършена хирургична обработка на раната - дебридман лаваж.

Продължителността на лечебния и възстановителния период е бил около 6 месеца. През първата седмица болките и страданията са били със значителен интензитет, поради което са прилагани аналгетици /Дексофен, Парацетамол, Трамал/ докато Т. е бил в болничното заведение. След това болките му са били с по-нисък интензитет и не е било необходимо да приема постоянно аналгетици.

Съгласно заключението на експерта претърпените от ищеца увреждания са в причинноследствена връзка с процесното ПТП от 02.02.2020г. Полученият деколман и фрактурата на проксималния край на фибулата вляво са резултат от въздействието на твърди, тъпи предмети със значителна кинетична енергия по механизма на удар или притискане от такива и отговаря да е получено по начин, който се сочи в представените по делото материали.

Фрактурата в областта на дясната глезенна става е получена по индиректен механизъм, в резултат на заклещване на стъпалото от автомобила и завъртане на крайника около него.

Това също отговаря да е получено по начин, който се сочи в материалите по делото и от извършения преглед на ищеца.

При извършения от експерта преглед на ищеца /през месец април 2022 г./, последният се оплаква от болки в дясната глезенна става, която е с оток, със значително ограничена подвижност, което затруднява ходенето. Вещото лице счита, че предвид периода от време, изминал от инцидента, не може да се очаква съществено подобрение на това състояние на Т.. Възстановяването след такива травми е най-интензивно през първите шест месеца, като в различни случаи продължава до две години, след което се смята, че подобрение не може да настъпи. Състоянието на увредената става на ищеца ще се влоши вследствие на посттравматичните артрозни промени.

Съгласно съдебно-психологичната експертиза /СПЕ/, приета в първата инстанция, която САС изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства по делото, към момента /на изготвяне на заключението/ ищецът се е върнал на работа, но изпълнява служебните си задължения с много повече усилия от негова страна и с чести физически болки, което допълнително натоварва емоционалната и психилогическа страна на Т.. При него към момента на изследването симптоми като постоянно тъжно настроение, лесна уморяемост, неспокойствие, дезинтересираност не са водещи, а частично и индивидуално се проявяват и отшумяват, при ситуации сходни и напомнящи за инцидента, при който е пострадал.

Експертът сочи, че след процесното ПТП ищецът е изпаднал в остра реакция на стрес, която е достигнала фаза на посттравматично стресово разстройство, като към момента на изследването същият успява да контролира психологичното си и емоционално състояние с много по-големи усилия от негова страна, върнал се е на работа, бори се с физическата болка и дискомфорта от травмите, но в ситуации близки и напомнящи за инцидента, при него се налага да контролира страха и напрежението с много по-големи усилия.

Посттравматичното стресово разстройство

3 е преминало в разстройство на адаптацията, което налага същият да прави по-големи усилия за справяне с безсънието, тревожността, страха, който възниква внезапно в него, когато е в ситуации близки до инцидента. Според вещото лице последиците от инцидента за ищеца се състоят в повтарящо се преживяване на травмата, отбягване на всичко, което напомня за нея, притъпяване на емоциите и страх, физическа болка и воля за справяне с ежедневните си задължения въпреки физическата болка от травмите.

В показанията на свидетелите В. Д. и А. Я., се сочи на необходимостта и грижите, които семейството на ищеца е полагало за задоволяване на ежедневните му хигиеннобитови нужди - хранене, обличане, къпане, в периода до 6 месеца след инцидента.

Свидетелката Д. сочи: “….Когато го изписаха го прибрахме в къщи. Беше на легло, биеха му инжекции в корема. Беше в памперси близо 3-4 месеца. После намерихме железен стол – да се облекчава, около 3-4 месеца облекчаваше естествените си нужди с помощта на този стол. Не можеше сам да сяда на стола, помагахме му аз и синът ми. Ние го вдигахме. Не можеше да се облече сам, аз го обличах, аз го къпех…помагах му да става, да се учи да ходи…давах му воля и кураж…два-три месеца му отне да добие смелост да започне сам да се движи и да се обслужва…С. се чувстваше зле, защото не можеше да се грижи за семейството си, за нас. Имаше проблеми със съня...след инцидента спеше неспокойно….преживяваше го отново и отново…“ Свидетелят Я. казва:“….не можеше да ходи. Трябваше да го носим на ръце, да го пренасяме от едно място на друго. Така беше шест месеца. След този период той започна малко да се движи…с патерици…ние му помагахме и го обгрижвахме….с майка ми го водехме на тоалетна…бръснене, обличане, всичко беше с моя помощ. Той почна сам да ги върши тези работи след повече от шест месеца. …Не спеше добре. Плачеше, отчаян беше. Тежеше му, че ние му помагаме… След инцидента походката му се промени…накуцва…не може да прави пълен клек…“. Следва изцяло да се кредитират показанията на цитираните свидетели като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото.

Понятието "справедливост", употребено в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. и трайната практика на ВКС, като напр. решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I т. о., решение № 217/22.12.2016 г. по т. д. № 3402/2015 г. на II т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на I т. о., решение № 56/4.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015 г. на II т. о. и др., за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, 4 обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

САС съобрази, че преди процесното ПТП ищецът е бил активен мъж на средна възраст, работещ, в добро общо здравословно състояние, а след инцидента за един дълъг период от време Т. е бил лишен от обичайния си начин на живот, обичайното си социално общуване. Наред с това съдът взе предвид получените от ищеца физически увреждания, претърпените болки, страдания и неудобства от физическо естество, присъщи на тези увреждания, характера и продължителността на лечението, необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайните ежедневни хигиенно - битови дейности и от използването на помощни средства за придвижване, водещо до зависимост от други лица за определен период от време – за период от 4-6 месеца, както и факта, че дясната глезенна става е със значително ограничена подвижност, което затруднява ходенето, същевременно не може да се очаква съществено подобрение на това състояние на въззиваемия. Напротив, състоянието на увредената става ще се влоши вследствие на посттравматичните артрозни промени. Същевременно съдът съобразява, че след изписване от болничното заведение и въпреки дадените предписания, ищецът не е провеждал рехабилитация, което е една от причините за ограничената подвижност на увредената от ПТП става.