Решение № 50 от 02.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. С., 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600725 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 327 НПК.

С присъда от 22.04.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 472/2020 г. по описа на Районен съд - И., подсъдимата Р. Е. З., с ЕГН: **********, българка, българска гражданка, неосъждана, с постоянен адрес: гр. С., кв. „Н.“, бл. 125, вх. Б, ет. 8, ап. 46, е призната за невинна в това, че в периода от 10.02.2020 г. до 17:00 часа на 11.02.2020 г., вторият понеделник и вторник от месеца, от 14.09.2020 г. до 17:00 часа на 15.09.2020 г., вторият понеделник и вторник от месеца, от 28.09.2020 г. до 17:00 часа на 29.09.2020 г., четвъртият понеделник и вторник от месеца, от 12.10.2020 г. до 17:00 часа на 13.10.2020 г., вторият понеделник и вторник от месеца, като майка на малолетното дете А. А.а, ЕГН:

********** е създала обстановка, съпроводена със спънки, чрез което е осуетила изпълнението на Решение № 48 от 14.03.2014 г., постановено по гражданско дело № 66 по описа на Районен съд И. за 2014 г. относно упражняване на режима на лични контакти на детето А. А.а, с ЕГН:

**********, с бащата А. А. А., с ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 304 е оправдана по повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

1

С определение от 20.06.2024 г., постановено по реда на чл. 271, ал. 11 НПК, съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на адв. Р. Ш. за отмяна на наложена в открито съдебно заседание от 22.04.2024 г. глоба в размер на 300 лева.

С определение от 02.07.2024 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т.

4, пр. 2 НПК, съдът е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител А. А. А. да заплати на подсъдимата Р. Е. З. сумата от 300 лева, представляваща сторените разноски в производството по в.ч.н.д. № 545/2021 г. по описа на СОС, като е отхвърлил като неоснователно искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по н.ч.х.д. № 472/2020 по описа на РС И..

Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал въззивна жалба. В жалбата и в допълнението към нея се твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.

Тъжителят твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид данните за отчуждаване на детето А. А.а от баща му (тъжителят), което според него се дължи на влиянието върху дъщеря му от страна на подсъдимата. Позовава се на редица приложени по делото доказателства в тази връзка, които са били игнорирани от съда, но сочат, че подсъдимата е целяла да осуети контакта между тях въпреки определения режим и в нарушение на законовите си задължения. Това според тъжителя е довело до формиране на нежелание у дъщеря му да се вижда с него, което не е в интерес на детето - както изискват националните и международните правни норми. С тези аргументи твърди, че с деянията си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. В жалбата се излага и становището, че присъдата страда от липса на мотиви поради избирателно обсъждане на събраните доказателства и повърхностно изложение на волята на съда. Във връзка с това посочва, че упражняването на правомощието по чл. 334, т. 1 НПК от въззивния съд би било неоправдано поради скорошното изтичане на абсолютната давност за престъплението.

Приложени са писмени доказателства.

Към въззивния съд е отправено искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна съгласно повдигнатото обвинение за престъпление по 2 чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26 НК.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от адв. Р. Ш. защитник на подсъдимата Р. З., с което се моли за потвърждаване на присъдата. Прави се искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, във връзка с което е представено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.

Срещу постановено по реда на чл. 271, ал. 11 НПК определение е постъпила жалба от адв. Р. Ш., с която се моли за отмяна на наложената от първоинстанционния съд глоба в размер на 300 лева. В жалбата защитникът сочи, че неявяването му в открито съдебно заседание по делото на 13.02.2024 г. се дължи на обективни пречки - участието му в съдебно заседание пред Върховния административен съд в същия ден, за което изрично е уведомил състава на РС - И. с депозирана преди заседанието молба. Приложени са писмени доказателства в подкрепа на твърденията.

От страна на тъжителя А. А. А. е подадена и частна жалба срещу определение от 02.07.2024 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, в частта, с която в тежест на тъжителя са били присъдени разноски по делото. Според тъжителя определението следва да бъде отменено като неправилно, предвид направеното искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна. От въззивния съд се иска да отмени определението в тази част, като възложи на подсъдимата разноските, направени от тъжителя пред двете съдебни инстанции.

Преди даване ход на делото пред настоящата съдебна инстанция частният тъжител А. А. А. е депозирал и допълнително писмено изложение, с което потвърждава изложените в жалбата доводи.

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител А. А. А. поддържа искането си за отмяна на присъдата. Твърди, че актът на първоинстанционния съд се основава върху неправилното разбиране, че интересът на детето позволява то да бъде лишено от грижата на единия си родител. Според тъжителя подсъдимата се е стремяла детето да не се предава на баща му, като за целта е подала изрична молба в училището и не се е противопоставила на нежеланието на детето да контактува с него. Счита, че подсъдимата е въздействала на детето така, че то да се дистанцира от баща си.

Моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на 3 повдигнатото с тъжбата престъпление.

Защитникът на подсъдимата - адв. Ш. моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Твърди, че инкриминираните с тъжбата дати не съвпадат с определените дни на лични контакти между детето и баща му, с изключение на датата 10.02.2020 г., когато детето е отказало да напусне училището с баща си, а подсъдимата не е присъствала в този момент и не е въздействала по никакъв начин на дъщеря си. Намира, че инкриминираните деяния са несъставомерни от обективна и субективна страна. Прави искане за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.

Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд.

От фактическа страна е установено следното:

Подсъдимата Р. Е. З. е родена на 08.11.1986 г., българка, българска гражданка, неосъждана, с постоянен адрес: гр. К., ул. „О.” № 13, и настоящ адрес: гр. С., кв. „Н.”, бл. 125, вх. Б, ет. 8, ап. 46, с ЕГН: **********.

Частният тъжител А. А. А., с ЕГН: **********, и подсъдимата Р. Е. З. сключили граждански брак през 2012 г. От съвместното си съжителство двамата имат едно дете - А. А.а, родена на 01.03.2012 г.

С решение № 48 от 14.03.2014 г., постановено по гр. д. № 66/2014 г. по описа на Районен съд - И., влязло в сила на 14.03.2014 г., бракът между страните е бил прекратен по взаимно съгласие. С решението е било утвърдено постигнато между тях споразумение по чл. 51 СК, съгласно което упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. А.а е било предоставено на неговата майка - подсъдимата Р. З..

Със споразумението бил определен режим на лични отношения между бащата - тъжителят А. А. и малолетното дете, като бащата имал право да 4 взема дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя, както и всеки втори и четвърти понеделник и вторник от съответния месец. Детето трябвало да бъде взимано в петъчния ден, предхождащ съботата в 18.00 часа и да бъде връщано във вторник в 17.00 часа, с преспиване между тези дни. Определено било през времето на контактите с детето то да пребивава в дома на баща си. Със съдебния акт бил определен и режим на свиждане между бащата и детето в периода от 15 юли до 15 август на съответната година - по време на неговия годишен отпуск.

През учебната 2019-2020 г. и 2020-2021 г. детето А. А.а била ученика в ОУ „К. К.” в гр. К..

Частният тъжител участвал във възпитанието на детето си и се интересувал от образованието му, като го взимал от училище в рамките на режима на лични контакти, водил го на училище, имал контакт с класния ръководител във връзка с възложените домашни работи на детето. В периодите, в които А. била при баща си в рамките на режима на лични контакти, отивала на училище подготвена и с написани домашни работи.

Инкриминирания период, посочен в тъжбата, съвпада по дати с дните, определени със съдебното решение за лични контакти между детето и баща му:

- през месец февруари 2020 г.: 10.02-11.02 /втори понеделник и вторник/;

- през месец септември 2020 г.: 14.09-15.09 /втори понеделник и вторник/; 28.09-29.09 /четвърти понеделник и вторник/;

- през месец октомври 2020 г.: 12.10-13.10 /втори понеделник и вторник/.

На 20.01.2020 г. подсъдимата Р. З. подала до Директора на ОУ „К. К.“ гр. К. молба (л. 395 от първоинстанционното дело), съгласно която детето А.

А.а следвало да се взема от учебното заведение единствено от нея, а при невъзможност от нейна страна - от лелята на подсъдимата - свидетелката А. З..

В молбата подсъдимата изрично посочила детето да не бъде предавано на други лица - баща, баба, вуйна, братовчеди, да не напуска сградата по-рано от 16 ч., без подсъдимата да е уведомила директора и учителката на детето А..

На 10.02.2020 г. около 17:00 часа частният тъжител и неговият дядо 5 свид. Й. В., отишли до училището на А., като частният тъжител А. искал в рамките на определения му режим на лични контакти да вземе детето от училище. Директорът на училището - свидетелката А.П., извела детето А., за да го предаде на баща му, но то отказало да тръгне с него. Свидетелката П. поканила частния тъжител в сградата на училището, за да проведе разговор с детето си, като по негово настояване тя присъствала на разговора, без да се намесва. Разговорът протекъл спокойно, но въпреки това детето отказало категорично да тръгне с баща си. Частният тъжител излязъл, а А. се разплакала и прегърнала свидетелката П..

Свидетелката П. подала сигнал в РУ МВР - К., като съобщила, че в училището има дете, което отказва да тръгне със своя родител. Позвънила също и на подсъдимата, която пристигнала в училището. На място пристигнала и свидетелката Е. М. - инспектор при Детска педагогическа стая в РУ МВР - К., като видяла, че детето А. е гушнато в майка си, а частният тъжител убеждавал дъщеря си да тръгне с него. По случая била образувана проверка - пр. пр. № 254/2020 г. по описа на РП - И..

По това време в сградата на училището били свид. П. З. (клА. ръководител на детето А. А.а) и свид. А. З. - леля на подсъдимата (хигиенист в училището), която в този момент се намирала на четвъртия етаж на сградата.

Свидетелката П. З. била останала след учебните занятия, тъй като провеждала консултации с ученици до късно следобед. Тръгвайки си, видяла А., която стояла на изхода на вратата и плачела, а частният тъжител бил отвън и говорел по телефона. Свидетелката П. З. заговорила А., която заявила, че не иска да тръгне с баща си, без да посочва конкретна причина.

След този случай частният тъжител търсил многократно съдействие от служителите на Детска педагогическа стая към РУ - К. във връзка с изпълнение режима на лични контакти със своето дете.