Решение № 4543 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4543 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Н.й Димов Въззивно гражданско дело № 20221100501913 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20218688 от 03.12.2021 г., постановено по гр.дeло № 61238/2020 г. на СРС, І Г.О., 159 състав, е отхвърлен предявения от И. К. К., ЕГН **********, с адрес: с.Кривина, ул.*******, срещу „В.-К“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* и Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: с.Кривина, ул.*******, иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на договор за покупко- продажба от 05.09.2020 г., с който „В.-К“ ЕООД е прехвърлило на Н. А. К. 1 бр. машина за печене на кафе и 1 бр.машина за пакетиране на кафе, отразени във фактура № 0000004629 от 05.09.2020 г. С решението на съда са отхвърлени исковете на И. К. К., ЕГН **********, с адрес: с.Кривина, ул.*******, за осъждане на ответника „В.-К“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 25000, 00 лв., представляваща част от неизплатена заемна сума от 80000 лв., съгласно договор за заем от 03.07.2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 450,00 лв., представляваща договорна лихва върху частично предявената главница от 1

25000 лв. за периода от 08.12.2017 г. до 07.12.2020 г. и сумата от 7631,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху частично предявената главница от 25000 лв. за периода от 08.12.2007 г.до 07.12.2020 г., като неоснователни. С решението на съда е осъдена И. К. К., ЕГН **********, с адрес: с.Кривина, ул.*******, да заплати на Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: с.Кривина, ул.*******, сумата от 1004,00 лв./ хиляда и четири лева/, представляваща направени от ответника разноски, от които сумата от 1000 лв.за адвокатско възнаграждение, а сумата от 4 лв. за разноски по ч.гр.дело № 57959/2020 г. по описа на СРС. С решението на съда е осъдена И. К. К., ЕГН **********, с адрес: с.Кривина, ул.*******, да заплати на„В.-К“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от Н. А. К., сумата от 3000,00 лв./ три хиляди лева/, представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, Г.О., 159 с-в е постъпила въззивна жалба от И. К. К., подадена чрез пълномощника адв.Д. А., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, както и предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници „В.-К“ ЕООД, гр.София и Н. А. К., чрез пълномощника им адв.Р. Р. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд 2 фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата И. К. К. срещу ответниците „В.-К“ЕООД, гр.София и Н. А. К., иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, и за неоснователност на предявените от ищцата И. К. К. срещу ответника „В.-К“ЕООД, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема за изцяло неоснователни изложените от ищцата основни доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или 3 недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания са направени с въззивната жалба, но същите с определение постановено публично съдебно заседание на 31.05.2023 г. са оставени без уважение, като неоснователни по съображения изложени в мотивите на същото. С оглед на което доводите на ищцата за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от нея въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ищец доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, досежно приетата по делото ССЕ. Изготвената съдебно- счетоводна експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация.

С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като оспорено от страна на ищцата заключение на вещо лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, съдът приема, че във въззивната жалба на ищцата не са изложени конкретни доводи за неправилността на обжалваното решение /единствените фактически доводи в жалбата са свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила/. С оглед на това, при липсата на допуснато от районния съд нарушение на императивни материалноправни норми и при съобразяване на характера на производството по въззивно обжалване по действащия ГПК, представляващо ограничен въззив, при който за да се извърши проверка на правилността на решението, въззивникът следва да посочи в какво се изразява неправилността на първоинстанционния акт според него, въззивният съд няма правомощието да формира собствени изводи по съществото на спора, а с това и за 4 правилността на съдебния акт, а следва да го потвърди в съответната част. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт. В процесния случай във въззивната жалба на ищцата не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, като изложените доводи, съдът намира, че не са съобразени с изразеното от СРС в диспозитива на обжалваното решение, като констатация относно спорното право.

В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възражения на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0382059-6371-47f2-be54-ac10d2deff7f