Определение № 12195 от 28.10.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12195 гр. Варна, 28.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С.а като разгледа докладваното от Елена С.а Гражданско дело № 20233110105917 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 59327/22.07.2024 г., подадена от И. Й. С., действащ чрез адв. Ж. А. за изменение на Решение № 2505/03.07.2024 г. по гр.д. № 5917/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, в частта за разноските.

Изложени са твърдения, че в полза на молителя следвало да бъде присъден пълният претендиран размер на адвокатското възнаграждение – 3 240,53 лева, вместо присъдения с постановения в производството по делото краен съдебен акт – 1 750 лева.

На следващо място, сочи, че съдът, неправилно определил минималното възнаграждение, което следва да бъде заплатено. Излага, че в настоящия случай, спорни по делото били всички факти и обстоятелства, в това число съставлява ли процесния обект обща част в сграда в режим на етажна собственост или не, за установяването на което са ползвани и специални знания на вещо лице. Поддържа, че по делото били ангажирани освен писмени доказателства и гласни такива, посредством обстоен разпит на свидетел. Съдът следвало да отчете горното, както и видът на спора: вещен установителен, респ. материалния интерес.

Предвид гореизложеното, моли за присъждане на пълния заплатен от негова страна в полза на процесуалния представител – адвокатски хонорар, в условията на евентуалност, същия да бъде съобразен с НМРАЗ.

В рамките на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещната страна, респ. от конституираните по делото – трети лица - помагачи.

Постъпила е по делото втора молба по реда на чл. 248 ГПК с вх. № 62681/02.08.2024 г., подадена от Д. С. Д. и М. П. Д., действащи чрез общ процесуален представител – адв. Я. С. за изменение на Решение № 2505/03.07.2024 г. по гр.д. № 5917/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, в частта за разноските.

Твърди се в процесната молба, че не са налице основания, касателно присъждане в полза на ищците на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 750 лв., тъй като същото е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и действително положените усилия от процесуалния им представител.

1

Сочат, че по делото бил разпитан само един свидетел и е било изслушано заключение на вещото лице, към което страните не са имали въпроси. Излагат, че процесуалният представител на ищците не е пледирал по същество на правния спор в последното открито съдебно заседание, а в предоставения срок за писмени бележки не е депозирал такива.

Цитират подробно мотивите на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г. като относимо към настоящия случай, обосноваващо определяне на разноските в полза на ищците за адвокатско възнаграждение под размера, определен в НМРАЗ. Поддържат, че няма основание за присъждане в полза на ищците на разноски за адвокатско възнаграждение за явяване в повече от две открити съдебни заседания. По делото не са представени доказателства, че е уговорено и заплатено отделно адвокатско възнаграждение за явяване в повече от две открити съдебни заседания. Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет изрично сочи, че това възнаграждение е отделно от основното адвокатско възнаграждение и съответно следва да се уговори и заплати отделно.

В този смисъл, моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 2505/03.07.2024 г. по гр.д. № 5917/2023 г. по описа на PC - гр. Варна, в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищците разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото и положените усилия за процесуална защита.

В рамките на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от насрещната страна – И. Й. С., действащ чрез пълномощника адв. Ж. А., в който са изложени подробно съображения, досежно неоснователност на молба с вх. № с вх. № 62681/02.08.2024 г.

По допустимостта на молбите:

Така депозираните молби, съдът намира за процесуално допустими –предявени в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страни, притежаващи процесуална легитимация за това.

Разгледани по същество молбите се явяват неоснователни по следните съображения:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 5917/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, съдът е уважил предявените искове и с оглед изхода на спора се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

Изрично в мотивите на постановения в производството краен съдебен акт, настоящият съдебен състав, е посочил, че предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. ГПК, в полза на ищецът И. Й. С. /доколкото само от негова страна е представен договор за правна защита и съдействие по гр.д. № 5917/2023 г., както и видно от приложените по делото два броя платежни нареждания, намиращи се на л. 55 и л. 92 от делото/, следва да се присъдят сторените от него по делото съдебно –деловодни разноски, възлизащи според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за заплащането им в общ размер на 2 373,90 лева, от които: 323,90 лева - държавна такса; 300 лева - депозит за изготвяне на СТЕ и 1 750 лева – адвокатско възнаграждение /минималното такова, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 9 НМРАЗ, с оглед проведеното по делото трето заседание, за което се дължи допълнително заплащане в размер на 250 лева/, предвид релевираното от процесуалния представител на ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно, предвид: фактическата и правната сложност на делото; предходно заведеното гр.д. № 8427/2022 г. по описа на ВРС с идентичен предмет и страни, както и обстоятелството, че при отрицателния установителен иск се размества доказателствената тежест, предвид което ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти.

2

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на горепосоченото, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 59327/22.07.2024 г., подадена от И. Й. С., действащ чрез адв. Ж. А., за изменение на Решение № 2505/03.07.2024 г. по гр.д. № 5917/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по реда на чл. 248 ГПК с вх. №

62681/02.08.2024 г., подадена от Д. С. Д. и М. П. Д., действащи чрез общ процесуален представител – адв. Я. С. за изменение на Решение № 2505/03.07.2024 г. по гр.д. № 5917/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3