Решение № 3165 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3165 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330115204 по описа за 2025 година

Производството е по предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 22 и чл. 23 ЗПК, вр. чл. 143 и сл. ЗЗП, за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга, включена в погасителен план към договор за паричен заем.

Ищцата В. И. К. ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: **** е предявила иск против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап.

123, представлявано от *** С. С. К., с който е поискала от съда да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 1 537,32 лева, обективирана в погасителен план към договор за заем № *** г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в размер на 400 лева.

В исковата молба се твърди, че на***г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № ***, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1 300 лева. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент по заема 41,03 %, както и годишен процент на разходите 49,70 %. Ищцата излага, че съгласно чл. 15 от договора неразделна част от съдържанието му, освен приложимите общи условия, е първоначален 1 погасителен план в шрифт 12, който включва данни относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по договора, включително относно допълнително дължими суми по други договори, ако са налични такива.

Ищцата твърди, че според действащия погасителен план по процесния договор за паричен заем е включено задължение за заплащане на т.нар. такса за допълнителна услуга в размер на 1 537,32 лева, която следва да се заплаща заедно с месечната погасителна вноска.

Посочва, че е усвоила изцяло заемния ресурс, като оспорва дължимостта на сумата по процесната такса за допълнителна услуга. Според ищцата липсва каквато и да е еквивалентност между размера на начислената такса и твърдяно извършената от заемодателя услуга. Твърди, че клаузата има неравноправен характер, цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, и представлява скрит разход по договора за кредит, привидно уговорен като отделна такса преди отпускането и усвояването на кредита.

Ищцата сочи, че фиксираният лихвен процент от 41,03 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като сумата за допълнителна услуга представлява добавък към договорната лихва и води до фактическо оскъпяване на кредита. Според нея поради това нараства и действителната стойност на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва и всички други разходи по кредита са компоненти на ГПР, но този действителен размер не е обявен на потребителя и не е посочен в договора. Твърди се нарушение на чл. 5 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез въвеждане на допълнителен източник на доход за икономически по-силната страна.

В исковата молба се твърди, че таксата за допълнителна услуга по съществото си е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата представлява цената на услугата по предоставения заем. Според ищцата таксата е договорена като допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, но без да бъде обявена като такава на потребителя по реда на чл. 5 ЗПК и без да бъде включена в договорното съдържание като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Ищцата се позовава и на съдебна практика на ВКС относно противоречието с добрите нрави при явна нееквивалентност на насрещните престации, включително Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г. о., както и на практиката, според която при необезпечени заеми възнаградителната лихва не следва да надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва. Твърди, че в настоящия случай реално прилаганата договорна лихва, увеличена чрез прикритата такса, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето.

Твърди се още, че поради невключването на таксата в посочения в договора размер на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора процент на разходите.

Посочването в договор за потребителски кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, според ищцата представлява заблуждаваща търговска 2 практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че нищожността на неравноправната клауза, която води до неверен ГПР, обуславя недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно при приложение на чл. 22 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответникът „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, чрез адв. Л. А. Г.. В отговора се прави възражение за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес, като се твърди, че процесният кредит № *** г. е погасен и заличен в Централния кредитен регистър при БНБ. Според ответника, след като договорът не е действащ между страните и кредиторът не разполага с правна възможност да изисква допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от установяване нищожността на договорна клауза.

В отговора се излага, че на *** г. ищцата е подала молба за сключване на договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг и е поискала удостоверението да й бъде издадено във възможно най-кратък срок. Сочи се, че на същата дата ищцата е сключила договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, по силата на който се е задължила да заплати на ответника сумата от 1 537,32 лева, разсрочена на единадесет равни месечни вноски по 128,11 лева. Ответникът твърди, че съгласно чл. 4, ал. 6 от този договор е уговорено, че ако изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума и към отделните вноски, единствено с цел улесняване на погасяването на задълженията по двата договора.

Ответникът твърди, че на*** г. ищцата е декларирала получаване на поисканото удостоверение за кредитен рейтинг и е сключила договор за заем № *** по силата на който е получила наведнъж и в брой сумата от 1 300 лева. Посочва се, че съгласно условията на договора за заем ищцата е следвало да заплати общо 1 606,68 лева, включващи главница от 1 300 лева и договорена възнаградителна лихва от 306,68 лева за периода от 27.03.2025 г. до 27.03.2026 г., разсрочени на 12 фиксирани месечни вноски от 133,89 лева.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, ответникът изрично признава предявения иск в пълен обем, така както е изложен в исковата молба, и не оспорва твърденията на ищцата. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата по сключения договор за потребителски кредит и не оспорва, че в договора, респективно в погасителния план, е било предвидено заплащането на такса за допълнителна услуга в размер на 1 537,32 лева. Ответникът заявява, че е запознат с трайно установената съдебна практика, че вземането за допълнителната услуга е недължимо от страна на потребителя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за заем № ****г. се установява, че между страните е възникнало 3 облигационно правоотношение, по силата на което, ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 1 300 лева. Договорът съдържа данни за фиксиран лихвен процент 41,03 %, годишен процент на разходите 49,70 %, обща сума за връщане по договора за заем 1 606,68 лева и срок за погасяване 12 месеца. В договора е посочено, че неразделна част от съдържанието му е първоначален погасителен план, който включва данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, включително относно допълнително дължими суми по други договори, ако са налични такива.

От представения погасителен план се установява, че към месечната вноска по заема е включен и размер на задълженията по договор за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг. Общата месечна вноска е формирана така, че освен вноската по заема, включва и част от възнаграждение за допълнителна услуга. Размерът на тази услуга е 1 537,32 лева, разпределен на единадесет месечни вноски по 128,11 лева, като по този начин сумата е практически присъединена към погасителния механизъм на договора за заем и е представена на потребителя като част от общия погасителен режим.

От представения договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг се установява, че същият е сключен непосредствено преди договора за заем - на *** г., а заемът е сключен на следващия ден - *** г. Тази близост във времето, съвпадението на страните, включването на вземането за услугата в погасителния план към договора за заем и функционалната връзка между двете правоотношения обуславят извода, че процесната такса е пряко свързана с кредитното правоотношение и с предоставянето на финансовия ресурс.

От представената справка от Централния кредитен регистър към БНБ се установява наличие на данни за кредитна задлъжнялост на ищцата и за процесния кредит, като за кредит с идентификатор 42759, свързан с ответното дружество, е отбелязано, че не е активен. Съдът кредитира справката като официален удостоверителен документ относно отразените в нея данни, но приема, че това обстоятелство има значение при преценката на възражението за правен интерес и разноските, а не дерогира служебното задължение на съда да прецени дали клаузата, на която потребителят е бил подчинен при сключването и изпълнението на договора, има неравноправен или нищожен характер.

Предявеният иск е допустим. Неоснователно е възражението на ответника, че за ищцата липсва правен интерес поради това, че процесният кредит е погасен и в ЦКР е отбелязан като неактивен. Правният интерес от установителен иск се преценява не абстрактно, а с оглед нуждата от защита срещу правна несигурност относно съществуването, действителността или последиците на правоотношение или клауза, която е била противопоставена на страната. В потребителските спорове тази преценка следва да бъде извършвана в светлината на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз и на задължението за осигуряване на реална и ефективна защита срещу неравноправни клаузи.

В Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 е прието, че националните правила относно правния интерес не следва да се прилагат по начин, който прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на 4 потребителите от Директива 93/13/ЕИО. Съдебното установяване на неравноправния характер на клауза по принцип следва да води до възстановяване на правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без тази клауза. Следователно обстоятелството, че договорът вече е изпълнен или че кредитът е отбелязан като неактивен, не изключва само по себе си правния интерес от установяване на нищожността на договорна клауза, когато потребителят твърди, че клауза е била включена в погасителния план и е обуславяла размера на заявените срещу него задължения.