Решение № 34 от 06.02.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Гоце Делчев, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20231220101235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХVI от ГПК.

От ищцата К. И. Ш. с ЕГН ***** е предявен иск с правно основание чл. 49 СК за развод с ответника А. Е. С. с ЕГН **********, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по изключителна вина на ответника. Ведно с този иск са съединени и брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 53 СК, чл. 56 СК, чл. 59, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 1 СК за упражняване на родителските права върху родените по време на брака дежа С. А. С.А, родена на 18.03.2007 година, с ЕГН **********, А. А. С.А, родена на ***** година, с ЕГН ********** и Л. А. С., роден на ***** година, с ЕГН **********, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката на децата, и за фамилното име. Ищцата не претендира предоставяне на ползване на семейното жилище.

Ищцата сочи, че е сключила брак с ответника на ***** година в град Г. Д., общ. Г. Д., обл. Б., но реално живеели на семейни начала от **** година. От брака си, респ. съвместното съжителство преди това, имат родени три деца - С. А. С.А, родена на ***** година, място на раждане: град Г. Д., с ЕГН *****, А.А.С.А, родена на ***** година, място на раждане: И., с ЕГН ********** и Л. А. С., роден на ****** година, място на раждане: И., с ЕГН **********. Излага се в исковата молба, че съпрузите са започнали да живеят като семейство през *****година в дома на родителите на ответника, находящ се в гр. Г. Д..

Твърди се, че след като родила първородната им дъщеря С., която била на тримесечна възраст заминали да живеят в И., като имали осигурена работа и жилище от родителите на ответника, които вече работили там. Сочи се, че в И. се родили и другите им две деца и ** години живеели като едно нормално семейство. Излага се в исковата молба, че година преди депозиране на същата, възникнали проблеми по между им. Тогава съпрузите заминали на работа в А. и оставили децата в И.при неговите родители. Сочи се, че в А. ответника се е запознал с друга жена, която е от Б., от гр. П. и започнал връзка с нея. От тогава започнали и проблемите по между им, като ответника често отсъствал от къщи, без да уведоми ищцата.

Излагат се твърдения, че като се върнали при децата и неговите родители в И., ищцата била бременна със сина им Л., когато разбрала, че ответника довел в И. и жената, с която има 1 интимни отношения, като я настанил в хотел. Излагат се твърдения, че тази жена започнала да публикува в социалните мрежи снимки със съпруга й и от там разбрала, че двамата са заедно. Ищцата излага в исковата молба, че след като се родил сина им Л. отношенията им не се променили и продължават и към датата на депозиране на исковата молба Сочи се в исковата молба също така, че в началото на месец юли ***г. ищцата и децата се прибрали в Б., при нейните родители, че ответника се прибрал на **** година, но се настанил в жилището, което двамата построили наскоро в Б., в гр. Г.Д.. Ищцата сочи, че се виждали ежедневно, но ответника не желаел да прекрати връзката с другата жена, той не отричал връзката с тази жена, но заявил, че не желае да прекрати и техния брак с развод. Ищцата сочи, че не може и да замине в чужбина да работи, защото ответника не не давал съгласие най-малкото им дете Л. да напусне страната и да се върнат в И., където учат двете им по големи деца. В същото време от раждането на децата им и до настоящия момент живеят заедно, с изключение на няколко месеца, когато с ответника отишли да работят в А.. Излагат се твърдения, че заради ответника ищцата е затруднена и е в безизходица, трябва сама се грижа и за трите им деца. Сочи, че налице е дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, че е силно наранена от поведението на ответника. Между тях и ответника липсвали необходимите според закона взаимно уважение, доверие и вярност, което е в резултат на противоправното му поведение. Ищцата сочи, че от напускането на семейното жилище и до настоящия момент грижите по отглеждане и възпитание на децата полага само тя, с помощта на нейните родители.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, А. Е. С. чрез особения си представител, депозира отговор на исковата молба, в който се излага становище за допустимостта и основателността на предявените искове. Прави се възражение по отношение основателността на иска за присъждане на родителки права и издръжка по отношение на навършилото пълнолетие дете – С. С.а. Прави се искане да бъде определен минимален размер на издръжка за другите две деца. Иска се да се уточни точен адрес на местоживеене на децата.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, като сочи уважителни причини за неявяването си. Процесуалният й представител адв. К. уточнява, че не претендира ползването на семейното жилище, доколкото такова няма от години. Заявява, че не поддържа иска за присъждане на родителски права и издръжка по отношение на вече пълнолетното дете С.С.а. Моли съда да се произнесе по предявените при условията на обективно кумулативно съединяване небрачни искове, тъй като децата не са с променен настоящ и постоянен адрес. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника се представлява от назначения особен представител.

Изразява становище настоящия съдебен състав да се произнесе по всички предявени искове, независимо, че към настоящия момент децата са с обичайно местопребиваване в И..

С протоколно определение съдът е прекратил производството по отношение на предявения иск за родителски права и издръжка за детето С. А.С.а с ЕГН *****, поради навършването й на пълнолетие.

Съдът, след изразеното становище и изрично съгласие на процесуланите представители на страните по делото, намира, че независимо, че по делото се установява, че ненавършилите пълнолетие деца са с обичайно местопребиване в И., предвид характера на производството - развод по чл. 49 от СК, съдът е длъжен да се произнесе по всички въпроси, касаещи ненавършилите пълнолетие деца. Съдът отчита, че действително съгласно европейското законодателство, компетентен да се произнесе по въпросите за родителски права е съдът по обичайното им местопребиваване, което към настоящия момент е И., но вземайки предвид, че делото е образувано през ****г. и до настоящия момент едно от децата е вече пълнолетно, ако съдът прекрати производство, това няма да бъде в интерес на децата, а по отношение на страните ще бъдат създадени допълнителни затруднения и разходи.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК 2 намира, че се установява следна фактическа обстановка: Видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 6 от делото) К. И. Ш. и А. Е. С. сключили граждански брак на ****г. в гр. Г, Д,. Ищцата запазила за свое фамилно име след брака - "Ш..". Видно от удостоверения за раждане (на л. 7, л. 8 и 104 от делото) страните имат родени общо три деца, от които едното – С, вече е пълнолетна.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП – Гоце Делчев (л. 22 до л. 24 от делото), от който се установява, че ищцата основните грижи за децата се полагат от майката К. Ш., която осигурява битовите, образователните и здравните нужди на децата. Установява се, че тя е тази, която задоволява всички възрастови потребности. Установено е от социалните работници, че от момента на раздялата с ответника единствено ищцата се грижи за децата, като същата е подпомагана от родителите на А. С.. Установява се, че ответника не е полагал никакви грижи за отглеждането и възпитанието на децата от момента на физическата им раздяла. Установено е, че той живее с друга жена в А,, а ищцата с трите им деца и родилите на ответника – в И,. Съдът е изискал изготвянето на нов социален доклад, но по делото е постъпило становище, че такъв не може да бъде изготвен доколкото децата към момента на проверката се намират в И, с тяхната майка

От показанията на свидетелката А, Ш. (сестра на ищцата) се установява, че К. живее с трите си деца в И,, а ответника от повече от 3 години, вече 4-та „…живее с друга жена, къде в А,, къде в Б,“. Свидетелката заявява, че ответника не се интересува от семейството си, че миналата година се е опитал да се грижи за децата, но е успял само за 10 дни и след това отново е поискал само ищцата да се грижи за тях. Свидетелката излага, че най-малкото дете – Л, не познава баща си, че по снимки го нарича батко. Сочи, че ответника живее с друга жена и че тя е причината за раздялата и той да изостави семейството си.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 49 от СК:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен граждански брак. Следва да докаже реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Следва да докаже, че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по вина на съпруга.

Както вече се посочи по делото са представени доказателства, че между страните е сключен граждански брак. С оглед ангажираните по делото доказателства (свидетелски показания, социален доклад), съдът стигна до извод, че между страните са преустановени нормалните съпружески отношения. От всички тези доказателства се установява по един безпротиворечив начин, че ищцата и ответника вече 4-та година живеят разделени – тя с трите им деца в И,, а той с друга жена – в А, и Б,. От този момент и до сега съпрузите са в трайна фактическа раздяла, като няма данни ответникът да се е интересувал от трите си деца или да е подпомагал по какъвто и да било начин в отглеждането им. Налага се извод, че между съпрузите липсва привързаност и поведението им не е насочено към осигуряване благополучието на семейството с общи грижи и взаимни усилия. Към момента страните са преустановили лични контакти. Живеят във фактическа раздяла от над три години, през което време контактите им са редки. Брачната връзка е изчерпана от съдържание.

Формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Следователно искът за развод се явява основателен, предвид установеното дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака, тъй като такова искане фигурира в исковата молба. Във връзка с вината следва да се съобразят на първо място твърденията на ищцата, които се потвърждават от събраните в хода на производството доказателства, а именно, че 3 ответника е оставил семейството си и заживял с друга жена. В правната теория последователно е застъпено разбирането, че "вината" е психично отношение, а брачната вина е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В такъв смисъл е и съдебната практика напр. Решение № 2679 от 19. Х.1973 г. по гр. д. № 2072/73 г., II г. о. Безспорно по сега действащия СК възможностите при искане по чл. 49, ал. 3 от СК са три: 1. вината за разстройството на брака да е на двамата съпрузи; 2. вината да е на единия съпруг; 3. разстройството на брака да се дължи на обективни причини, поради което да липсва така наречената "брачна вина" за настъпилото разстройство. В случая по делото са събрани множество доказателства, които са в насока, че ответникът по своя инициатива напуснал съпругата си и трите им деца и от този момент, за период от над три години, не е проявил никакъв интерес към тях. Ето защо съдът намира, че настоящият случай е такъв, при който бракът е разстроен поради наличието на вина на единия съпруг - ответникът С..

Следователно в настоящото съдебно решение следва да се посочи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга А. С.. Не са събрани никакви данни ищцата да има каквато и да е вина за разрива на отношенията между съпрузите.

По предявения брачен иск по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. 59, ал. 2 от СК за родителските права върху децата: