Определение № 264 от 17.04.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Шумен, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500135 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 6687/06.11.2023 г. при НПРС, депозирана от Н. Д. К., действащ чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК – Разград, против определение № 674/23.10.2023 г. по гр.д. № 215/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 4 от ГПК – поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба от ищеца в указания му срок и същият е осъден да заплати на Община Нови пазар направените разноски по делото.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че в представената от него уточняваща молба конкретизирал в пълна степен исковите претенции.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като му бъдат присъдени направените разноски.

В законния срок, насрещната страна – Община Нови пазар, чрез пълномощника си – адв. С. З. от ШАК, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че ищецът едновременно изменил основанието и петитума на исковата молба, което било недопустимо. Променените фактически твърдения от страна на К. водели и до противоречия в обстоятелствената част на исковата молба. Поради това счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът не е отстранил в срок указаните му нередовности на исковата молба. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение и й бъдат присъдени деловодни разноски.

В законния срок, насрещната страна – ЕТ „........“ гр. Търговище, представляван от Л.К.К. чрез пълномощника си – адв. Б. Б. от ВАК, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че предявеният иск се явява недопустим поради липса на правен 1 интерес от предявяването му. Счита, че ищецът не е прецизирал твърденията си, като не ставало ясно дали същият основава претенцията си на договорна или на деликтна отговорност. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение и му бъдат присъдени деловодни разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по гр.д. № 215/2023 г. е образувано въз основа на субективно съединени искове, предявени от Н. Д. К. срещу Община Нови пазар, представлявана от Г.С.Г. и срещу ЕТ „......“ гр. Търговище, представляван от Л.К.К..

Твърденията в исковата молба са, че между ищеца и всеки от ответниците е налице сключен договор, по силата на който К. следвало да бъде обучаван по специалността „Бояджийски работи“. Излага, че ответниците не изпълнили задълженията си по договора, в резултат на което той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, понижено самочувствие, накърнено човешко достойнство, унижение, безсъние, повишаване на кръвно налягане и нарушени социални контакти. Отправил е искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сума в размер на 6000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неизпълнението на договора. Без да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, НПРС изпратил на всеки от ответниците препис от исковата молба, ведно с приложенията с указания за подаване на отговор на исковата молба. В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, Община Нови пазар, действаща чрез пълномощник – адвокат, подала отговор на исковата молба, в който оспорила изцяло претенцията по същество. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответният едноличен търговец също депозирал отговор на исковата молба. На първо място, изразил становище, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като К. завършил предвидения курс и получил удостоверение за професионално обучение. Изложил е становище и по същество на спора, оспорвайки претенцията. И двамата ответници отправили искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. С определение № 281/11.05.2023 г. първоинстанционният съд насрочил делото в открито съдебно заседание, произнесъл се по доказателствените искания на страните и изготвил проекто-доклад. В съдебно заседание, проведено на 15.06.2023 г. съдът дал ход на делото и оставил без уважение искането за отвод на съдиятадокладчик. Пълномощникът на ищеца заявил уточнения на исковата молба, като обосновал отговорността на Община Нови пазар с това, че възложила работа на втория ответник. След поредни становища на пълномощниците на страните, НПРС приел, че на ищеца следва да се укаже с нарочна писмена молба да уточни внесеното в съдебно заседание изменение в основанието на иска му, като по аргумент на чл. 127, т. 4 от ГПК направи конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, предявен срещу всеки от ответниците поотделно. Указал е, че прецизираната искова молба следва да отговаря на императивните изисквания, заложени в разпоредбата на чл. 127 от ГПК. Съдът е 2 предоставил едноседмичен срок на ищеца за изпълнение на тези указания. С молба, депозирана в указания му срок пълномощникът на ищеца уточнил, че претендира не солидарно, а разделно осъждане на всеки от ответниците за сума в размер на 3000,00 лева.

Същият уточнил, че петитумът на исковата му молба е в следния смисъл: Община Нови пазар да бъде осъдена да му заплати на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неупражнен контрол от общината по договор № 190/05.05.2022 г., сключен между Община Нови пазар и ЕТ „......“ гр. Търговище; едноличният търговец да бъде осъден да му заплати на основание чл. 86 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията му по договор от 09.05.2022 г., сключен между страните.

Първоинстанционният съд връчил на всеки от ответниците препис от допълнителната молба, като същите изразили своето становище в допълнителни писмени отговори.

С определение № 674/23.10.2023 г., постановено по делото, НПРС е прекратил производството по делото на основание чл. 252 вр. чл. 129, ал. 4 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба от ищеца в указания му от съда срок.

Приел е, че с прецизираната искова молба по отношение на ответника Община Нови пазар К. изменя едновременно основанието и искането си, което било недопустимо. Посочил е, че на практика се предявява нова искова претенция за присъждане на обезщетение на основание извършен деликт. По отношение на ответника ЕТ „......“ гр. Търговище, първоинстанционният съд счел, че липсвало уточнение кои точно задължения, произтичащи от договора между страните не са били изпълнение от страна на търговеца, не било уточнено дали е налице пълно неизпълнение или неточно такова. Поради това, приел, че указанията му не са изпълнени и прекратил производството по делото, като осъдил ищеца да заплати на Община Нови пазар деловодните разноски. С определение № 177/26.02.2024 г.

НПРС, постановено в производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК, оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното определение в частта му за разноските.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Районен съд – Нови пазар първоначално е сезиран със субективно съединени искове, които предвид твърденията в исковата молба за наличие на сключен между ищеца и ответниците договор, неизпълнение на задълженията на последните по договора и настъпили неимуществени вреди за ищеца, които са пряка и непосредствена последица от твърдяното неизпълнение на договорни задължения, следва да бъдат квалифицирани като такива с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. При депозиране на тази искова молба Н. К. не е уточнил вида на претендираната отговорност на ответниците – солидарна или разделна. В съдебно заседание, след изявления на пълномощниците на страните, първоинстанционният съд фактически е провел производство по чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК, оставяйки исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни вида не претендираната отговорност от всеки от ответниците. В дадения му срок, Н. К., без да изменя фактическите си твърдения в първоначалната искова молба, 3 конкретизира исканията си по отношение на всеки от ответниците.

По отношение на ответника Община Нови пазар: обстоятелствата, на които се основава претенцията срещу този ответник са тези по първоначалната искова молба – наличие на сключен между ищеца и ответниците договор за професионално обучение и неизпълнение на задълженията на последните по договора. В същото време, след депозиране на уточняващата молба, ищецът претендира плащане от страна на Община Нови пазар на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на деликт. Тоест, констатира се противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и петитума на исковата молба, което е недопустимо. В случая са ирелевантни твърденията на пълномощниците на ответниците и изводите на съда за недопустимост на едновременно изменение на основание и петитум на иска, тъй като същата следва да бъде изследвана в хипотезата на изменение на иск по реда на чл. 214 от ГПК. С даване на указания в производство по чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК, съдът е дал възможност на ищеца за уточняване на обстоятелствата и искането. На същия не са давани указания за евентуално конкретизиране на направено искане за изменение на иск, а указания за изправяне на нередовности на исковата молба, като същата би се считала за редовна от деня на подаването й. Предвид изложеното, следва да се приеме, че поради констатираното противоречие между твърдяните обстоятелства в исковата молба и формулираното искане срещу този ответник, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба съобразно указанията на съда. Поради това, исковата молба срещу същия е следвало да бъде върната, а производството по делото срещу сочения ответник – прекратено. Като е постановил определение за прекратяване на производството, в тази му част, Районен съд – Нови пазар е действал правилно като краен резултат и актът му следва да бъде потвърден.

Касателно ответника ЕТ „......“ гр. Търговище: в тази част исковата молба на Н. К. е със съдържание, съответстващо на разпоредбите на чл. 127, ал. 1 от ГПК. Налице са твърдения за сключен между страните договор, за конкретно неизпълнение на задълженията на ответника по договора, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора. На ищеца не е следвало да бъдат давани указания за допълнително конкретизиране на твърдяно неизпълнение, тъй като такова се съдържа в първоначалната искова молба. Поради това, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е надлежно сезиран с претенция от Н. К. срещу ЕТ „......“ гр.

Търговище с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията му по договор от 09.05.2022 г., сключен между страните.

Неоснователно се явява възражението на пълномощника на този ответник за недопустимост на претенцията поради липса на правен интерес. Действително, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на право на иск, за което съдът следи служебно. При извършване на проверката за тази наличност, обаче, съдът взема предвид твърденията в исковата молба, очертаващи предмета на делото. В случая са налице твърденията, обуславящи наличие на правен интерес, като въпросът за издаване на 4 официален документ, удостоверяващ извършено професионално обучение е по същество на спора. Или, определението на НПРС, в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на ответника – едноличен търговец поради неизправяне на нередовностите на исковата молба се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.