Решение № 260013 от 08.08.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.08.2022 г., гр. Разград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 13.07.2022 г., в състав: председател: Атанас Христов при секретаря Светлана Лазарова като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 1 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 108 ЗС.

Депозирана е искова молба /след уточнения и частично оттегляне по реда на чл. 232 ГПК/

Мюсюлманско изповедание, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район

Възраждане, *** представлявано от главния мюфтия д-р М.А.Х. е предявило ПРОТИВ Община Разград, ЕИК *********, с адрес гр. Разград, ***А, искове с правно основание чл. 108 от

Закона за собствеността, за признаване за установено, че ищеца притежава право на собственост, въз основа на:

- реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ, като правоприемник на съществувалата на територията на гр. Разград мюсюлманска вероизповедна община, - а при условие на евентуалност - придобивна давност с владение продължило през периода от 15.09.1895г. до 1971г., включително, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот:

Джамия „Ибрахим паша", представляваща сграда № 2 (две) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК", гр. София, без последващо изменение на КККР, с административен адрес: гр. Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", със застроена площ 376 кв. м., брой етажи 1 (един), предназначение - култова, религиозна сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: от всички страни поземлен имот с идентификатор ПИ ***, построена в ПИ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени с посочената по-горе заповед, заедно с 376/13191 ид.ч. (триста седемдесет и шест върху тринадесет хиляди сто деветдесет и едно идеални части) от правото на собственост върху този имот, а реално частта от същия, върху който е построена джамията, с административен адрес на поземления имот: гр. Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", площ от 13 191 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, и съседи:

ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***.

Ищецът сочи, че е правоприемник на мюсюлманска вероизповедна община със седалище гр. Разград, която е установила фактическа владелческа власт върху процесния имот през 1919 г., произвело действие през 1929 г. или най-късно към 1939 г., когато са изтекли сроковете на кратката, съответно на общата придобивна давност според Закона за давността, отм. през 1951 г., като владението на тази вероизповедна община е продължило и след 09.09.1944 г., до 1971 г., когато процесният имот е отнет от Държавата без основание. Имотът бил актуван като публична общинска собственост и се владее от ответника Община Разград без основание. Ето защо, счита че са налице предпоставките за реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ.

При условие на евентуалност, в случай че се приеме, че не е налице твърдяното правоприемство, ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, с владение продължило през периода от 15.09.1895г. до 1971г., включително.

Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника правото му на собственост, въз основа на горепосочените при условие на евентуалност придобивни основания, върху описания имот и да осъди ответника да му предаде владението върху същия. Претендира разноски.

Ответникът Община Разград, в срока по чл. 131 ГПК, депозира писмен отговор, в който застъпва становище за недопустимост на предявените искове, а по същество - за неоснователност, като излага подробни съображения и в двете насоки. Оспорва представените от ищеца писменни доказателства въз основа на които се легитимира като правоприемник на съществувалата преди това на територията на гр. Разград мюсюлманска вероизповедна община. Акцентира, че на основание чл. 3, ал.2, т.3 във вр. т.2 ЗОС поземленият имот, включително претендираната част от него е публична общинска собственост с предназначение „Площад“ с разположените в него обществени сгради, архитектурен паметник на културата, паркове и зелени площи, пешеходни пространства и водна площ. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му адвокат К.П.Р. ***. Поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения.

Претендира разноски. Представя подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явяват пълномощниците му С.В.Д. – началник отдел „Правно нормативно обслужване и обществени поръчки“ в Община Разград /служител с юридическо образование по чл.

32, т.3 ГПК/, адвокат С.М. – САК и адвокат Д.К. - САК. Поддържат отговора на исковата молба и излагат допълнителни съображения. Претендират разноски. Представят подробна писмена защита, на осн. чл.

149, ал.3 ГПК, като намират исковите претенции за недупустими, а по същество – неоснователни и недоказани.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

По частичното оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК.

Тъй като ищецът е оттеглил част от исковите си претенции

/т.1 л. 138/ до приключване на първото заседание по делото, то за прекратяване на производството по реда на чл. 232 ГПК не се изисква съгласие на ответника. С определение № 1124 от 03.12.2013г. съдът, е прекратил производството по отношение на втория ищец Мюсюлманско настоятелство гр.

Разград и втория ответник – Държавата. С настоящото решение, предвид частичното оттегляне на исковете по реда на чл. 232 ГПК /т.1 л. 138/, производството следва да се прекрати по отношение разликата от 376/13191 ид.ч. до 550.56/13191 ид. части по отношения на поземления имот, както и за застроената площ на джамията от 376 кв.м. до 550 кв.м. Поради оттегляне, следва да се прекрати и по исковете за обезсилване на актовете за собственост с предмет процесния имот.

Относно продължителността на настоящото производство:

Продължителността на настоящото производство се дължи на спирането му, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, каквато е и утвърдената съдебна практика по сходни казуси. Вж. Определение № 474 от 19.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3488/2016 г., IV г. о., ГК и Определение № 476 от 20.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4070/2016 г., IV г. о., ГК.

По допустимостта на ревандикационния иск и възраженията на ответника за недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като не е налице претендираното от ищеца правоприемство; липса на процесуална легитимация на ответника по делото в частта за джамията, тъй като ответникът не осъществява владение или държане по отношение на джамията, поради и което липса правен интерес за ищеца от предявяване на иска за джамията.

Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.

Ревандикационният иск е универсално средство за защита на правото на собственост на разположение на всяко лице, което твърди, че е собственик на една вещ /имот/ и че друг упражнява фактическата власт върху нея, като я държи или владее без основание.

За да е допустим искът, достатъчно е ищецът да твърди посочените обстоятелства, а дали това е така, е въпрос на основателност на иска. Правният интерес от ревандикационния иск е винаги налице при такива твърдения - искът е осъдителен и интересът е презюмиран в нормата на чл. 108 ЗС. Отделно от това за наличието на гражданскоправен спор се преценява и извънпроцесуалното поведение на ответника, което се навежда чрез твърденията на ищеца и когато последният сочи конкретни фактически действия на ответника, които обективно са годни да засегнат правото на собственост, в случая - в смисъл на невъзможност да упражнява фактическа власт, правен спор като предмет на искова защита на собствеността е налице /ищецът твърди, че ответната община неправомерно е отнела владението му над процесната джамия и процесните ид.ч. още през 1972г., за което си твърдение в хода на производството дори ангажира гласни доказателства/. Вж. и Определение № 43 от 11.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 415/2019 г., I г. о., ГК.

Процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, а материалната легитимация се определя от доказателствата по делото и сочи кой е носителят на спорното материално право.

В случая се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание:

- реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ, която е осъществена в негова полза, тъй като се явява правоприемник на съществувалата преди това на територията на гр. Разград мюсюлманска вероизповедна община, от която ответникът е отнел имота през 1971 г., без за това да е имало законово основание, - а при условие на евентуалност се сочи за основание - придобивна давност с владение продължило през периода от 15.09.1895г. до 1971г., както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание. Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви срещу ответника иск за защита на правото си на собственост, а твърдението за нарушение от ответника на претендирането от ищеца право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху обекта на собственост, обосновава и правния интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Дали правото принадлежи на ищеца, дали ответникът упражнява фактическа власт върху имота и дали има противопоставимо на ищеца основание за това са въпроси, свързани с основателността на предявения иск. Вж. и Решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г. о., ГК.

По възражението на ответника, че иска е недопустим тъй като не е налице претендираното от ищеца правоприемство.

Наличието или не на твърдяното от ищеца правоприемство ще обуслови крайния извод на съда по съществото на спора за принадлежността на правото на собственост /а не допустимостта на иска/. Такава е и практиката на ВКС намерила израз в Определение № 474 от 19.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3488/2016 г., IV г. о., ГК и Определение № 476 от 20.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4070/2016 г., IV г. о., ГК. Такава е и съдебната практика по сходни казуси намерила израз в Решение № 53 от 26.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2017 г., II г. о., ГК, с което е оставено в сила Решение № 524 от 16.12.2016 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 760/2016 г., с което е потвърдено Решение № 173 постановено на 10.06.2016 г. по гр. дело № 323/2015г. по описа на Велинградския районен съд – искът на ищеца е отхвърлен /а не производството да е било прекратено поради липса на процесуална легитимация на ищеца/, тъй като съдилищата са установили, че не е налице претендираното от ищеца правоприемство. Вж. и Определение № 251 от 20.11.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1268/2018 г., I г.о., ГК, което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 452 от 6.11.2017 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 273/2017 г., с което е потвърдено решение № 51/12.04.2017 г. по гр. д. № 157/2016 г. по описа на районен съд Мадан.

Ето защо, съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.

По същество.

Няма спор, че ищецът е вписан като вероизповедание със статут на юридическо лице в регистъра по чл. 18, ал.1 от ЗВ, воден от СГС, в който смисъл е правосубектна юридическа личност, представлявана от главния мюфтия М.А.Х..

Видно от неоспореното от страните заключение на съдебно техническата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че /т. 2, л. 545/: