Решение № 18480 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18480 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110155072 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу В. К. Ш., И. К. Ш. и А. К. Ш. кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

- В. К. Ш. – сумата от 2011,67 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 164,47 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 18,91 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 3,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.05.2019 г., до изплащане на вземането;

- И. К. Ш. – сумата от 502,92 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721 през 1 периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 41,12 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 4,73 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 0,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.05.2019 г., до изплащане на вземането;

- А. К. Ш. – сумата от 502,92 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 41,12 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 4,73 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 0,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.05.2019 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 27589 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици при посочените квоти на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721, респ. между ищеца и ответниците е налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г. Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на 2 топлинната енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение (ФДР), в случая „Техем Сървисис“ ЕООД. Сочи се, че за процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че ответниците не са заплащали дължимите суми за доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение.

Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № 27589 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 състав, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

С възражението по чл. 414 от ГПК ответникът В. К. Ш. е заявила, че дължи само за топла вода, която също не била точно изчислена, тъй като от 2000 г. живеели само двама души, а не четирима. Нямало как ищецът да доставя топлоенергия, тъй като нямала радиатори нито в апартамента, нито в общите помещения.

С възражението по чл. 414 от ГПК ответникът И. К. Ш. е заявил, че не живее на адреса от 8 години, не е ползвал услугите, чиято стойност ищецът претендира, не си е сменил адресната регистрация по други съображения.

С възражението по чл. 414 от ГПК ответникът А. К. Ш. е заявил, че оспорва начисленото количество топла вода, тъй като един от членовете на домакинството бил починал преди 10 години. Оспорил е и доставката на топлоенергия, тъй като в апартамента нямало радиатори.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 17.05.2019 г. от „фирма“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.10.2019 г. по ЧГД № 27589 по описа за 2019 г. на СРС срещу ответниците по делото да заплатят разделно на кредитора сумата от 3017,51 лв., представляваща цена на 3 доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 346,7 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019 г., сумата от 28,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,27 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 117,96 лв. разноски по делото, а именно: 67,96 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят както следва: В. К. Ш. сумата от 2030,58 лв. , ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 231,13 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019 г.мораторна лихва в размер на 3,51 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 78,64 лв. разноски по делото, а именно: 45,31 лв. държавна такса и 33,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт. И. К. Ш. сумата от 507,64 лв. , ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,78 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019 г.мораторна лихва в размер на ,88 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 19,66 лв. разноски по делото, а именно: 11,33 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт. А. К. Ш. сумата от 507,64 лв. , ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,78 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019 г.мораторна лихва в размер на ,88 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 19,66 лв. разноски по делото, а именно:

11,33 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като същите в срок са подали възражение срещу издадената заповед.

С разпореждане от 31.01.2020 г., връчено на 24.08.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 24.09.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представено е писмо № ДСР19-ВК08-141/1/01.03.2019 г. от Столична община, от което се установява, че като декларирани собственици на процесния топлоснабден имот фигурират В. К. Ш. и К.И. Ш..

По делото са постъпили писмо вх. № 203272/20.06.2024 г. от Столична 4 община и Заповед № ИК76/08.01.1975 г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен комитет, от които се установява, че в обезщетение на В. К. Ш. е определен процесния топлоснабден имот.

Представен е удостоверение за наследници № 76/11.11.2010 г. от Община Кюстендил, съгласно което К.И. Ш. е починал на 30.09.2009 г., като е оставил за наследници по закон В. К. Ш. – съпруга, И. К. Ш. – син, и А. К. Ш.

– син.

Представен е документ за вписана в Служба по вписванията – София възбрана на 08.03.2007 г., под акт № 48, том V, № от дв. вх. рег.

466280/08.03.2007 г. върху процесния топлоснабден имот за задължение на В.

К. Ш..

Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, АДРЕС в който за процесния топлоснабден имот е записан К.И. Ш..

Представени са: удостоверение № 6829/21.06.2010 г. от СДВР; писмо от ищеца до ответника А. К. Ш. за смяна титуляря на партида за заплащане на топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот.

По делото е представен протокол от проведено на 15.05.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС вх. „А“, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца, като за процесния аб. № 7721 е посочено, че титуляр е К.И. Ш..

Представен е договор № 3297/30.08.2001 г., сключен между ЕС, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС вх. „А“ като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между „фирма“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията 5 на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представено е съобщение към фактура от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово разпределение и годишен отчет за исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в табличен вид отчетените стойности. В исковия период ФДР не извършила реален отчет поради липса на осигурен достъп от потребителя, в имота не е имало монтирани отоплителни тела, респ. не са били монтирани разпределители на ТЕ. В банята е имало 1 бр. щранг-лира, за която се изчислявало служебно ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) на база четирима броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.