Решение № 290 от 08.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора Пламен Георгиев Райнов (СГП-София) като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100601956 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 28.07.2020 г. по НОХД 18785/2018г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 7 състав е признал подсъдимия С. В. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от три години.

С обжалваният акт подс. С. В. К. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Д. М. М. сумата от 5000 лева, представляваща неимуществени вреди причинени от инкриминираната деятелност. Първостепенният съд е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до 20 000 лева. Подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати и разноските по делото.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и допълнение към същата от защитниците на подс. С. В. К. - адв. Г.М. и Г.К.. В жалбата се излагат твърдения, че при постановяване на крайния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също и на материалния закон. Защитата релевира доводи и касателно приети фактически изводи, при наличието на доказателствен дефицит. Сочи се във въззивната жалба, че първостепенния съд не е положил усилия при установяване на предшестващ инкриминираното деяние конфликт между пострадалия и подсъдимия.

Защитата намира такъв дефицит и при установения от контролирания съд механизъм на нанесената телесна повреда. Развиват се доводи и във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а също и чл. 305 от НПК, тъй като атакувания съдебен акт е постановен без обвинението да е доказано по несъмнен начин.

Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението по чл.129,ал.2 1 вр. с ал.1 от НК, както и изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен, предявеният срещу К. граждански иск.

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Счита, че от събраните доказателства по безспорен начин се установявало описаната в мотивите на същата нанесена от подс. С. В. К. на Д. М. М. средна телесна повреда. В тази връзка се релевират доводи касателно наличието на причинно-следствена връзка между нанесен от подсъдимия удар и установената телесна повреда на ЧО и ГИ М.. Прокурорът в подкрепа на твърденията си, счита, че не би могло да се приеме, че подсъдимият е действал при наличие на физиологичен афект, а също и в условията на неизбежна отбрана.

Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. С. В. К. – адв. К. поддържа въззивната жалба, като излага твърдения за недоказаност на обвинението. Пледира, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства не се изяснява какъв е механизма на падането на Д.М., а също и дали нанесения от страна на подсъдимия удар, е бил достатъчен, за да се осъществи падане от страна на Д.М.. Излага и съображения, че причинно-следствената връзка се прекъсва предвид факта, че не е потърсена медицинска помощ от страна на пострадалия. Релевират се доводи във връзка с приложението на института на неизбежната отбрана. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която да признае С. В. К. за невиновен, както и да отхвърли уважения граждански иск.

Подсъдимият С. В. К. в последната си дума моли съда за справедливо решение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба ‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата.

За да потвърди обжалваната присъда, настоящият съдебен състав приема, въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. В. К. е роден на 26.10.1995 г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. ******* На 11.05.2018 г.,ЧО и ГИ М. приключил работа около 17:30 часа, след което решил с колеги да се почерпят. Около 19:00 часа на същия ден М. се прибирал към дома си, находящ се в гр. София, ул. ******* *******, като същият се намирал във видимо нетрезво състояние.

По същото време на ул. „******* проход“, пред блок №*******, непосредствено преди кръстовището с ул. Д., подс. С. В. К. маневрирал с цел да паркира управлявания от него автомобил. Пострадалият М. вървял по платното за движение в непосредствена близост до автомобила на подсъдимия. Когато М. забелязал паркиращия автомобил на подс. К. започнал да ръкомаха и да говори на висок тон на подсъдимия. Подс. К. слязъл от автомобила и започнал разговор с М., който прераснал е словесен конфликт, който скоро след това бил потушен и двамата се разделили. Подсъдимият се отправил към автомобила си, а ЧО/ ГИ М.-по пътя към дома си.

В един момент, без установена причина пострадалият променил посоката си и се отправил в посока към подсъдимия. Когато М. приближил отново подс. К., последният му нанесъл удар с юмрук в областта на главата. Вследствие на удара, нанесен от подсъдимия, Д.М. изгубил равновесие, паднал по гръб и ударил главата си в областта на тила на пътното платно. Пострадалият изпаднал в безсъзнание, като останал да лежи на земята. Подс. К., 2 след като видял състоянието на пострадалия, в което последният се намира, след нанесения удар и последвалото падане, се притеснил и обърнал М. на една страна превантивно, с цел да не си глътнел езика. Междувременно свидетелите К.Т. и Е.Г. позвънили на телефон 112, за да повикат спешна медицинска помощ.

Свидетелят Б. от своя страна искал да помогне на пострадалия да се преместел от мястото на което лежал. Подсъдимият К. първоначално не се съгласил с решението на свидетеля Б., но след това заедно със свидетеля Н. преместили пострадалия на близка пейка. Междувременно св. Б. уведомил за случилото се майката на Д.М., която живеела в близост до мястото на инцидента.

Докато подсъдимият заедно с ЧО и ГИ М. изчаквали да дойде линейка и представители на органите на реда, на местопроизшествието се върнал свидетелят Б., като последният бил придружен от майката на Д.М.. Пострадалият вече бил в съзнание, но видимо изглеждал неадекватен и замаян. Свидетелят Б. и майката на частния обвинител и граждански ищец решили, че следва да го преместят вкъщи по най-бързия начин, което и сторили, въпреки несъгласието на подсъдимия, който ги приканвал да останат и изчакат линейката. Свидетелят Б. съпроводил пострадалия и майка му до входа на блока, в който М. живеел. След като пострадалия се прибрал вкъщи, веднага легнал и заспал. По това време екипът на ЦСМП пристигнал на мястото на инцидента, като там не заварили пострадалия, а единствено подс. К. и свидетеля Е.Г., които останали да изчакат органите на реда и медицинска помощ.

По това време М. живеел заедно със свидетелката М.Т. - М.а на ул. „******* проход“ №*******. Последната била уведомена за инцидента и състоянието на Д.М. от своята позната Р.Й., която работела във фризьорски салон, намиращ се в непосредствена близост до местопрестъплението. Свидетелката М.а не успяла да напусне работното си място по-рано от регламентираното, поради което и пристигнала в дома си около 20:30 часа на същия ден.

След като се прибрала вкъщи свидетелката М.а видяла, че съпругът й имал по себе си синини, както и че повръщал.

На 12.05.2018 г. бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който прегледал Д.М., но не го хоспитализирал, тъй като последният отказал.

Тъй като състоянието на пострадалия продължавало да се влошава, на 13.05.2021 г. същият бил приет във Военно медицинска академия. Престоят на М. в болничното заведение продължил до 16.05.2018 г., след което бил изписан с указания за домашно лечение. На частния обвинител и граждански ищец бил издаден болничен лист за 34 дни нетрудоспособност. В последствие на М. бил издаден и нов болничен лист с допълнителни 30 дни нетрудоспособност, като болничният лист бил продължен с допълнителни 30 дни.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицински експертиза, вещите лица по която са констатирали, че следствие на удара и падането на пътното платно Д.М. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око, контузия на главата и лицето, счупване на лявата теменна кост, контузия на мозъка, травматичен субарахноиден кръвоизлив, фрактури на предната стена на левия максиларен синус, дясната зигоматична кост.

Изготвена и приета по делото е комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се изяснява, че подсъдимият не страда от психично заболяване, както и че същият не е действал в състояние нито на физиологичен афект, нито на страхов физиологичен афект при осъществяване на деянието.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на НПК доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване, а именно: показанията на свидетелите Д. М. М. (конституиран като граждански ищец и частен обвинител в настоящето наказателно производство), К.Б.Т., Е.Г., П.Д.Н., Т.Б. Б., М.Е.Т. – 3

М.а, Б. Б., Р.С.Й.а, Х.К., В.И.З Е.Г.К. (частично); писмените доказателства заключение на КСППЕ касателно подс. С.К. (л. 39-44 от ДП), заключение на СМЕ касателно Д.М. (л. 30-33 от ДП), епикриза от ВМА, гр. София (л. 35-36 от ДП), протокол за разпознаване на лице ведно с фотоалбум (л. 23-24 от ДП), протокол за разпознаване на лице ведно с фотоалбум (л.

25-26 от ДП), справка с рег. № УРИ 105810-583/25.10.2019 г/ от МВР, Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112-София (л. 83 от СП), медицинска документация, свързана с лечението на Д.М., провело се във ВМА и изпратена със съпроводително писмо рег. № И-10403/08.11.2019 г. (86-96 от СП), заверено копие от фиш за спешна медицинска помощ №52714 от 12.05.2018 г. (л. 119 от СП), заверено копие от извлечение от лична амбулаторна карта на Д.М. (л. 120-123 от СП), заверено копие от диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ на подс. С.К. (л.

124 от СП), справка за съдимост по отношение на подс. К. (л. 55 от ДП).

В съответствие с правилата на формалната логика и доказателственото право, първоинстанционният съд правилно е подходил при анализа на процесния доказателствен материал, приемайки, че от същия в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и механизма на причиняване на телесните повреди от подсъдимият на пострадалото лице.

От показанията на св. К.Б.Т., които обосновано първостепенният съд е кредитирал като обективни и логични, се установява, че подс. К. е нанесъл удар с ръка, свита в юмрук по лицето на ЧО и ГИ Д.М.. Т. се е намирала в непосредствена близост до мястото на инцидента (шофирала е автомобила, намиращ се след този, шофиран от подсъдимия К.), което обстоятелство се явява допълнителен аргумент, подкрепящ достоверността на депозираните от същата свидетелски показания. Свидетелката излага данни и касателно възникналия предварително конфликт между подсъдимия и М.. За настоящия съдебен състав св. Т. се явява свидетел-очевидец, чиито показания категорично се подкрепят от целия събран по делото доказателствен материал, поради което и правилно първият съд е кредитирал същите.