Решение № 323 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 715/2026
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330200715 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 965/01.12.2025 г., издадено заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.
178е ЗДВП на А. И. Й., ЕГН: ********** е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.
Жалбоподателят, А. И. Й., чрез процесуалния си представител, оспорва издаденото срещу него НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез своя процесуален представител, се противопоставя на доводите на жалбоподателя, като моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя.
1
От фактическа страна се установява следното:
При направена проверка на 18.08.2025 г. в гр. Пловдив, около 14,10 часа, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор **********, попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 15Б и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив е установено, че е паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № *******, собственост на „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение, като пътят не обхващал цялата площ на поземления имот. Служителите от службата по Кадастъра са направили съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка. Поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери. От дясната страна, по посока на движението, физически бил наличен добре видим пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие. След пътния знак имало множество паркирани полуремаркета, собственост на „ПИМК“ ООД. От лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя, с бордюр и настилка, която не била от плочки, а от асфалт. Върху така наподобяващата „тротоар“ конструкция били разположени множество МПС, собственост на „ПИМК“ ООД, включително и товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № ******.
За така констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, управителят на „ПИМК“ ООД А.
И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него. АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.
2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.
За посочените обстоятелства способстват показанията актосъставителя Й. С., разпитан в качеството на свидетел по делото , които съдът кредитира 2 изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателствени източници и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните:
Видно от приобщената като доказателство по делото извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив, извадка от комуникационно-транспортната схема на гр. Пловдив, извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив, както и писмо от заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика“ в Община Пловдив, процесният поземлен имот с идентификатор **********, е предвиден за озеленени площи. Същият е публична общинска собственост, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота /НТП/ е за движение и транспорт. Наред с това, в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №57-03-02/1973г., в ПИ № ********** се предвижда изграждане на улица. Горното обосновава изводът, че процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот ********** по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи. По делото е безспорно установено, че фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение, в дясната част на улицата е поставен пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“ и в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар. Въпреки горното обаче, юридически цитираните доказателствени източници сочат, че за ПИ ********** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект. Наред с това, съгласно генералния план за организация на движението на община Пловдив, 3 за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул. „Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот. Освен това, в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения - тротоари, банкети, липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство - пътни знаци и пътна маркировка, както и липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение. Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от „Заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва:-общ устройствен план на гр.
Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/item/building/oup/; - генерален план за организация на движението на
Община
Пловдив, наличен на интернет адрес:https://www.plovdiv.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0 %D0%BD%D0%B0-% D0 %B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6/.
От гореизложеното се налага извод, че е налице разминаване между фактическо и юридическо положение. От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл. 9 НК и чл. 2 ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка. По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, поради твърдяно паркиране върху съоръжението, което чисто физически наподобявало на тротоар, следва да се съобразят дадените в пар. 1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции:- т. 5. „Пътен банкет“ е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен;- т. 6. „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Видно е, че според дадената 4 легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана, а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци. С оглед визираните легални дефиниции и при положение че, както вече се посочи, от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив, изобщо не съществува, като в плана липсва отразяване и на наличен тротоар и в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци или правила за предимство, следва да се приеме, че процесното съоръжение, макар по физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), то не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, защото не е установено да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“. Всъщност при положение, че в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив посоченото съоръжение (макар и физически съществуващо) юридически не фигурира и за него няма каквито и да било правила, то не може да се приеме, че има каквото и да било специално предназначение - било то за движение само на пешеходци или за спиране, за паркиране, за движение на МПС, или каквото и да било друго предназначение.
Следователно, след като процесното съоръжение, състоящо се от издигнат бордюр и настилка от асфалт, не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП. Гореизложеното се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.
Следващо такова е свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това. Действително в чл.
40, ал. 2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Важно е да се отбележи, че за да намери приложение чл.
5
40, ал. 2 ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия. В процесния случай от текста на поканата е видно, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Изрично е поканен да се яви на конкретна дата и час в сградата на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ за стартиране на тази процедура, като е посочено, че във връзка с горното е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение. От този текст на поканата е видно, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви. В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл. 188 ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.