Решение № 11 от 23.03.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кула, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно наказателно дело № 20251330200112 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от В. М. С. от гр.В. жк. ...... против Наказателно постановление №25-0001225 от 18.09.2025 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” В., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лева по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за това, че на 03.09.2025 г. на главен път Е-79 (I-1) на км 31+600 в село С. с посока на движение към гр. В. управлява Ивеко АД 410 с рег. № ...... категория N3G с четири оси и две управляеми оси, като извършва обществен превоз на товари (фракция 0/31,5) по маршрут с. П. с. С., и превозното средство е с маса, която надвишава с 20460кг допустимата максимална маса от 32000кг, нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр с чл.6 ал.1 т.6 б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Твърди се в жалбата, че движението на тежко МПС, което надвишава допустимата максимална маса над 45 тона, както е в случая, не е забранено, но е поставено под разрешителен режим от администрацията стопанисваща пътя, а когато ППС е под 45 тона се заплаща само такса и не се изисква разрешение.

Направено е цитиране на редица правни норми от ЗДвП и цитираната по-горе 1 наредба. Излага, че в АУАН и НП изобщо не е обсъдено това обстоятелство и съответно движението на ППС е било правомерно. Сочи, че нормата на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП е бланкетна и изисква да е посочено кой правен ред е нарушен при управлението на МПС с маса надвишаваща допустимата максимална маса. Изтъква, че е следвало в АУАН и НП да се посочи и окачването на автомобила, тъй като съгласно чл.7 от Наредбата установеното допустимо максимално натоварване е свързано с окачването.

В писмена защита навежда аргументи, че нарушението не е безспорно установено, допуснати са процесуални нарушения, служителите не са извършили измерване с техническо средство.

Моли да се отмени постановлението и да се присъдят разноските за адвокат в размер на 650 лева.

Началника на Областния отдел „Автомобилна администрация” В. не се явява. В придружителното писмо моли за потвърждаване на постановлението и за намаляване на разноските, поради прекомерност.

Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Товарен автомобил Ивеко АД 410 с рег. № ...... е категория N3, с технически максимално допустима маса от 41000кг, с четири оси, две от които управляеми, и е собственост на ОТП Лизинг ЕООД.

На 03.09.2025г в Стройкар-Тони кариера Лома1 е извършено претегляне № 68201 на превозно средство с рег.№ ...... и е отразено при първо претегляне тегло 16460кг, след това при второ претегляне е установено тегло 52460кг.

Това е отразено в издадена кантарна бележка.

На същата дата е издаден пътен лист №010572 съгласно който на този ден водач на процесното МПС е жалбоподателя и се движи от село П. за село С. с превоз на земна маса.

На 03.09.2025г автомобила се движил към село С., където бил спрян за проверка от органите на МВР. Последните извикали за съдействие служители на ООАА. На място пристигнали свидетелите Д. и П.. След като прегледали документите на автомобила и превозвания от него товар установили, че 2 автомобила е четириосов с две управляеми оси и че е с максимална маса от 52460кг.

Д. приел, че автомобила е с тегло което надхвърля максималното допустимо с 20460 кг, и съставлява административно нарушение, за което съставил АУАН против жалбоподателя-водач на автомобила. Акта е предявен на нарушителя, който го подписал. Възражения против акта не са направени от нарушителя. След това на нарушител е връчен екземпляр от акта, за което се е подписал. В законния тридневен срок възражения също не са направени.

Въз основа постановление. на акта е издадено и обжалваното наказателно

Фактическата обстановка от следните доказателства:

От представени две справки за технически характеристики на превозното средство, едната от наказващия орган от протокол за годишен технически преглед и едната от сектор Пътна полиция към МВР се установи, категорията, допустимата максимална маса и брой оси на процесното превозно средство. От разпита на свидетелите П. и Д. се установи, че жалбоподателя е управлявал превозното средство, че това превозно средство е с четири оси, две от които са управляеми, че превозва товар. От кантарна бележка се установява, че максималното тегло на автомобила с товара е 52460кг.

От пътния лист се установява, че превоза се е осъществявал от село П. до село С..

В протокола от съдебно заседание е записано, че свидетелят е заявил, че теглото надвишава максималното допустимо с 22460, но това е техническа грешка при съставянето на протокола и съдът приема, че не оказва влияние върху фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в законовите срокове и съдържат предвидените законови реквизити.

Съгласно чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно 3 средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В редакцията на разпоредбата до 06.09.2025г, включително, е било предвидено наказанието да е от 500 до 3000 лева.

Нормата е бланкетна и за осъществяване на този състав на административно нарушение следва да са нарушени нормите за допустима максимална маса, определени в наредба, и редът за управление на ППС с маса надвишаваща максимално допустимата.

Допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства са регламентирани в Наредба №11 от 03.07.2001г на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП.

В чл.6 ал.1 от тази наредба са регламентирани различни изисквания за допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. В т.6 б.“в“ от тази разпоредба е регламентирано, че допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за моторно превозно средство с четири оси и с две управляеми оси - 32 t, т.е. 32000кг.

Редът за движение на ППС с маса надвишаваща максимално допустимата е следния:

Първо според чл. 3 т.1 от наредбата „тежки“ ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.

6. В случая процесното ППС е с максимално допустима маса от 41000кг, а максимално разрешената по чл.6 ал.1 т.6 б.“в“ от Наредбата е 32000кг.

В чл.8 ал.2 от наредбата е предвидено, тежките ППС да се движат по пътищата след издаване на разрешително за преминаване по пътищата, а според ал.5 „тежките“ ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, т.е. надвишаващи 32000 кг .

Чл.14 ал.3 от Наредбата Тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона.

Доказано е по делото, а и това не се спори от жалбоподателя, че 4 управляваното от него ППС е с четири оси две от които са управляеми и с максимално допустима маса от 41000кг.

Доказано е и че на 03.09.2025г това ППС е управлявано с максимално тегло заедно с товара 52460кг. Т.е. процесното ППС надвишава допустимата максимална маса от 32000кг, посочена в чл.6 ал.1 т.6 б. „в“ от цитираната Наредба. Това е установено от кантарната бележка, която съдът намира, че доказва обективно и несъмнено общото тегло на превозното средство с товара.

Накратко казано процесното ППС е „тежко“ по смисъла на чл.3 т.1 от наредбата, тъй като има максимално допустима маса от 41000кг, при максимално разрешената от закона 32000кг, движило се е с обща маса от 52460кг, надвишаваща 45000кг, и за движението си на въпросната дата и място с такава маса се е изисквало разрешително по чл.8 ал.2 от наредбата, каквото не е било издадено.

След като жалбоподателят е управлявал ППС с маса надвишаваща максимално допустимата, определена по цитираната наредба, и без разрешение по чл.8 ал.2 от наредбата, е осъществил състав на административно нарушение по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Но след като нито в АУАН нито в наказателното постановление не е посочено, че е нарушен редът за движение на ППС с максимална маса надвишаваща нормите, а именно, че превозното средство се е движило без издадено разрешение по чл.8 ал.5 от наредбата актосъставителят и наказващия орган са допуснали процесуално нарушение, което е съществено тъй като накърнява правото на защита на наказаното лице.

Следвало да му се даде възможност да се защитава срещу това обстоятелство кой ред е нарушен, а не с жалбата да гадае дали защото не е заплатило пътна такса или не е имало разрешително или евентуално друг някакъв ред за движение не е спазен.

Не може едва сега с въззивното решение съдът да приеме, че за осъществяване на състава жалбоподателя не е имал разрешение а движение с въпросното ППС. Възможно е и да е имал такова разрешение, но след като не е посочено, че се е движил без него затова да не го е представил. Освен това ако това обстоятелство беше посочено съдът би могъл да събира доказателства за това дали е нарушен съответния ред или не. Ето защо 5 допуснатото процесуално нарушение не само, че нарушава правото на защита на наказаното лице, но и прави съдебния контрол невъзможен.

За пълнота следва да се посочи, че винаги в наказателните норми, където се препраща към нарушен установен ред, се изисква да се посочи кой ред е нарушен и като пример за това трябва да се посочи съставите на чл.343б или по чл.354а-354в от НК, при които органите на наказателното производство винаги също трябва да посочват по кой ред е установена концентрацията на алкохол или наркотични вещества.

С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да се отмени и да се присъдят разноските на жалбоподателя, които са в размер на 650 лева.

Има искане на наказващия орган за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност, което е основателно.

Съгласно чл.18 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е посочено, че за жалба без процесуално представителство се дължи възнаграждение по чл.7 ал.2 (според материалния интерес), изчислено върху половината от размера на санкцията.

В ал.2 е посочено, че ако наказанието има имуществен характер възнаграждението е по чл.7 ал.2 от наредбата, изчислено върху всяка санкция.

В ал.4 е регламентирано че извън случаите на ал.2, т.е. когато наказанието няма имуществен характер и има процесуално представителство, възнаграждението е 500 лева.

По делото е осъществено процесуално представителство и възнаграждението следва да са изчисли върху материалния интерес по чл.7 ал.2 от тази наредба. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата при интерес от 1000 лева до 10000 възнаграждението е 400 + 10% за горницата над 1000 лв. В случая наказанието е 3000 лева и възнаграждението е 400 лева + 10% от 2000 лева или 400 + 200 е равно на 600 лева.

С оглед на това заплатеното възнаграждение от 650 лева следва да се намали на 600 лева равно на 306,76 евро.

Следва да се осъди Изпълнителна агенция автомобилна администрация, като горестоящ на наказващия орган разпоредител с бюджет.

Предвид изложеното съдът

6

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0001225 от 18.09.2025 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация” В..