Решение № 293 от 07.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Плевен, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500337 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №1485/04.11.2024г., постановено по гр. дело № 1596/2024 г. по описа на РС–Плевен е осъден на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.2.1. от Договор за управление и поддръжка от 09,01,2013 г., „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Плевен, ж.к.***, представлявано от управителя Д. Н., да заплати на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК ***, гр.Разлог, ул.***,представлявано от Й. К., сумата от 1504,84 евро, представляваща дължими такси за управление и поддръжка на общите части на имот, находящ се в комплекс „Пирин Голф & Кънтри клуб”, /*** с идентификатор ***., с обща площ 44,26 кв.м./, за 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20,03,2024 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираната сума от 1593,36евро е отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Пл.РС е отхвърлил предявеният иск от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК ***, гр.Разлог против „НИТОВ 1

ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Плевен, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.5.1.,хипотеза първа от Договор за управление и поддръжка от 09,01,2013 г. за заплащане на сумата от 239,00 евро, представляваща обезщетение за забава при заплащането на годишните такси за 2023 г. и 2024 г., като неоснователен и недоказан.

Пл.РС е отхвърлил предявеният иск от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК *** против „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.92 от ЗЗД вр. чл.5.1.хипотеза втора от Договор за управление и поддръжка от 09,01,2013г., за заплащане на сумата от 1593,36 евро, представляваща дължими неустойки по чл.5.1.хипотеза втора от Договора за 2023 г. и 2024г., като неоснователен и недоказан.

Пл.РС е осъдил на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.7.2. от Договор за управление и поддръжка от 09,01,2013 г., „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***,гр.Плевен, жк.Сторгозия бл.22, вх.Г, ап.3, представлявано от управителя Д. Н., да заплати на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК ***, гр.Разлог ул.***, представлявано от Й. К., сумата от 864,00 лева, представляваща дължими такси за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г., до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1038,87 лева за адвокатско възнаграждение и 167,17 лева за държавна такса -съобразно уважената част на исковете.

Пл.РС е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК ***, гр.Разлог ул.***, представлявано от Й. К., да заплати на НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Плевен, ж.к. ***, представлявано от управителя Д. Н., съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 543,84лв. съобразно отхвърлената част на исковете.

Постъпила е въззивна жалба от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ООД, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Т. Д. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта, в която първоинстанционният съд е отказал да присъди на 2 ищцовото дружество включеното в чл.2.5.2. от Договора допълнение към таксата по т.2.1. в размер по 1 евро на кв. м. обща застроена площ за застраховка на имота, общо 88,52 евро за процесния период 2023 г. и 2024 г., както и в частта, в която първоинстанционният съд е отказал да присъди на ищцовото дружество предвиденото в чл.5.1., изр.първо от Договора обезщетение в размер на 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден, но за не повече от 30 дни, общо 239 евро за процесния период 2023 и 2024 г.

Въззивникът счита отхвърлянето на иска в тези му части за необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че сумата от по 1 евро на кв. м. обща застроена площ за застраховка на имота след първата година, предвидената в чл.2.5.2. от Договора изрично е посочена като допълнение към годишната такса, а не като самостоятелна услуга, която управителят оказва на собственика. Твърди, че управителят застрахова всички имоти в комплекса от свое име, но за сметка на собствениците. Задължението за заплащане на допълнението към годишната такса за управление и поддръжка на комплекс „Пирин Голф и Кънтри Клуб" възниква по силата на сключения договор за поддръжка и управление и не е обвързано с условията на застрахователния договор между управителя и застрахователя на комплекса, нито с отчитане на конкретно изпълнение по договора. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2.5.2. във връзка с чл. 2.1. и 2.3. от договора, съгласно които задължението за заплащане на годишна такса, включително допълнението за застраховка, възниква с придобиването на имота и се предплаща до 30 декември на предходната година - таксата за следващата година, както и от обстоятелството, че никъде в договора не е предвидено управителят да отчита пред собственика изпълнението на задълженията по договора, вкл. и за застраховка. Посочва, че периодът на застраховката е от 1 април 2023 г. до 1 април 2024 г., съответно от 1 април 2024 г. до 1 април 2025 г. и по никакъв начин не кореспондира с датата на падежа на задължението за заплащане на допълнение за застраховка на имота.

На следващо място необосновано първоинстанционният съд е отказал да присъди на ищцовото дружество предвиденото в чл.5.1., изр.първо от Договора обезщетение в размер на 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден, но за не повече от 30 дни, общо 239 евро за процесния период 2023 г. и 2024 г. Според въззивника неустойката за забава за първите 45 дни е еднокомпонентна - 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден, но за не 3 повече от 30 дни, като не става ясно защо съдът отказва да я присъди. Щом съдът е приел, че принципът за справедливост е нарушен при неустойката за забава след 45-ия ден, тъй като след 45-ия ден неустойката става двукомпонентна, то е следвало да откаже заплащане на неустойка за повече от 30 дни, но не и да откаже изобщо заплащане на неустойка. Отказът на съда да присъди каквато и да е неустойка въпреки безспорното закъснение при плащането противоречи на принципа на справедливост, тъй като ощетява неоснователно кредитора.

-^

Въззивникът моли Окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да осъди ответника „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК *** да му заплати следните суми: допълнение към таксата по т.2.1. в размер по 1 евро на кв. м. обща застроена площ за застраховка на имота за 2023 г. в размер на 44,26 евро за застраховка и за 2024 г. в размер на 44,26 евро за застраховка или общо дължимо допълнение към годишната такса за 2023 г. и 2024 г. в размер на 88,52 евро, както и обезщетение за забава за 30 дни, както следва: в размер на 119,50 евро за периода 31.12.2022 г. – 29.01.2023 г. и в размер на 119,50 евро за периода 31.12.2023 г. – 29.01.2024 г. или общо обезщетение за забава в размер на 239,00 евро. Моли, да бъде потвърдено решението в останалата му част.

Претендира направените разноски във въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника адв.

П. П. от САК, в който се изразява становище, че правилно първоинстанционният съд не е присъдил претендираните суми относно задължението на управителя на ищцовото дружество, като е посочил, че същите след първата година представляват самостоятелно задължение, изразяващо се в задължението да бъде застраховано имуществото на съответния комплекс. Счита, че правилно съдът е посочил, че предвид липсата на доказателства за извършените разходи, същите не следва да бъдат присъдени. Счита, че правилно съдът е приел, че уговорената между страните санкция (неустойка) е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, с оглед определения размер и е отхвърлил претенцията за присъждането й. Счита, че в тази му част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и справедливо. Прави възражение за прекомерност 4 за претендираните разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по основание и размер.

Постъпила е въззивна жалба и от „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника адв. П. П. от САК срещу постановеното първоинстанционно решение, в която се изразява становище, че същото е необосновано, неправилно и е в противоречие с материалния закон.

Въззивникът счита, че каквито и уговорки да се включат в сключения между страните договор, то те не са в състояние да дерогират общите прекратителни основания на ЗЗД, които, доколкото са установени в обществен интерес, имат императивен характер. В тази връзка, счита, че ответното дружество правомерно е предприело надлежни действия по прекратяване на процесния договор, което е потвърдено с отговор на „България Холидейз" ООД на изпратена от ответното дружество жалба от 11.03.2023 г., имащ характера на извънсъдебно признание на релевантно за законосъобразния изход на делото обстоятелство. Според въззивника изводите на съда, въз основа на които формира своето становище по повод възможността да се дерогира действието на императивната норма, инкорпорирана в чл.102 от ЗЗД са неправилни.

Твърди, че предварително съгласие за прехвърляне на права и/или задължения, вкл. на цялото правоотношение не поражда действие и не може да обвърже страните. Също така, уговорката за прехвърляне на права и задължения, без съгласието на кредитора се явява нищожна, тъй като сама по себе си е отказ от бъдещи права. Твърди, че правилно съдът е квалифицирал сключения между страните договор като договор за изработка, но неправилно е пропуснал да отчете, че присъщ на договора за изработка е персоналният му характер, тъй като е сключен, с оглед личността на изпълнителя. Счита, че неправилно са възприети като достоверни показанията на свидетелката А., тъй като същата е служител в комплекса, поради което показанията й не следва да бъдат кредитирани. Неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на св. Г. С., като е приел, че същата е в близки отношения с управителя на ответното дружество. Счита, че немотивирано съдът е приел, че са налице предпоставките за индексация на месечната такса, като е посочил, че същите съществуват и са основание да бъде увеличена съответната такса, като твърди, че в хода на съдебното производство не е доказано какво е наложило да бъде увеличена въпросната такса. Твърди, че липсва съгласуване между страните за увеличаването на таксата, като съдът необосновано е приел 5 представените проформа фактури като доказателство за извършената индексация. Посочва, че съответните счетоводни документи не могат да послужат като доказателство, че е налице валидна облигационна връзка между страните или да послужат като основание да се приеме, че съответната услуга е свършена. По отношение на втория иск, въззивникът счита, че претенцията на ищеца се явява недоказана, тъй като няма доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се претендира плащане на договорена цена, като посочва, че дължимостта на възнаграждение за определена услуга, се предпоставя от реалното й предоставяне. Посочва, че поради акцесорния си характер, неоснователни се явяват и исковете за лихва за забава върху главниците. Счита решението за неправилно и в частта за разноските, които неоснователно са присъдени в полза на ищцовото дружество, като посочва, че в съответния срок не са представени доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

Претендира направените разноски пред настоящата инстанция, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1150,00 лв. При уважаване на въззивната жалба, претендира направените разноски и в първоинстанционното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от противната страна деловодни разноски и адвокатско и/или юрисконсултско възнаграждение.