Разпореждане № 27907 от 07.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 8540/2025
- Вид
- Разпореждане № 27907
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 27907 гр. Варна, 07.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Частно гражданско дело № 20253110108540 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. И., ЕГН **********.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, липсата на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България е основание за отказ от уважаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали искането е по реда на чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК.
Понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на закона се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавачленка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, III-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основания 1 на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в другите актове на съюзното право от даденото от Съда на ЕС тълкуване, а при действието на чл. 48, ал. 7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.") това значение е приложимо и в българското право; от дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, като настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.
От служебна справка в Националната база данни „Население“ е видно, че считано от 15.02.2006 г. настоящият адрес на Б. И., ЕГН **********, е в Република Северна Македония. Допълнително, от служебни справки се установява, че длъжникът няма действащи трудови договори на територията на страната, не получава пенсии или помощи по Кодекса за социално осигуряване и няма участие в търговски дружества, регистрирани в Република Българи. С оглед изложеното следва да се приеме, че той няма обичайно местопребиваване в страната.
При тази фактическа установеност е налице основание по чл. 411, ал.
2, т. 5 от ГПК за отхвърляне на заявлението, тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване в Република България.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. И., ЕГН 2
**********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3