Решение № 544 от 28.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110207316 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СТ. П. СТ., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представил – адв. Т. Ч. от САК срещу наказателно постановление № 2667/10.10.2013 г., издадено от Е. Г. С. П. – ВНД зам. началник на 06 РУ СДВР, с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД, обн. в ДВ бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила от 01.04.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 6 ЗБЛД.

В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. Ч. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и деволутивен ефект.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение № 274839/04.10.2013 г., съставен против жалбоподателя С. за извършено на 04.10.2013 г. около 20:20 часа в гр. София административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД.

Впоследствие, отговорността на въззивника е ангажирана с наказателно постановление № 2667/10.10.2013 г., издадено от Е. Г. С. П. – ВНД зам. началник на 06 РУ СДВР.

По делото липсват данни препис от оспореното наказателно постановление да е бил връчен лично на С., респективно при условията на чл.

58, ал. 2 ЗАНН, който алтернативен способ за връчване е приложим при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - нарушителят да не е бил намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен, като е необходимо наказващият орган да отбележи посоченото обстоятелство върху санкционния акт и същият ще се счита връчен от деня на самото отбелязване.

При така установените фактически положения, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с 2 оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален рецидив”/.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата следва да се приложи “ex officio” като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно константната съдебна практика на СРС и

Административен съд София-град, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно 3 чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/.

Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/.

Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено на 04.10.2013 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 04.04.2018 г., след която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са прескрибирани

“ex lege” /т.е. по силата на самия закон/.

По изложените съображения съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство – прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за правилността на атакувания санкционен акт.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./ съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски.

Предвид изхода на делото, съобразявайки представеното пълномощно, от което е видно, че въззивникът е заплатил в брой сумата от 400,00 лв. за процесуално представителство от адвокат Т. Ч. от САК, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, СДВР следва да бъде осъдена да заплати процесната сума. От страна на наказващия орган не е било релевирано възражение за прекомерност, поради което не следва да се преценяват условията за евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл.

11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 334, т. 4 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2667/10.10.2013 г., издадено от Е. Г. С. П. – ВНД зам. началник на 06 РУ СДВР, с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД, обн. в ДВ бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила от 01.04.1999 г./ на жалбоподателя СТ. П.

СТ., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 6 ЗБЛД, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 7316/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН, Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя СТ.

П. СТ., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5