Решение № 334 от 13.03.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 334

Габрово, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20257090700430 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на жалба с вх. № СДА-01-3069 от 08.12.2025 г., подадена от Д. У. от гр. Т., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-1365871 от 14.11.2025 г., издадена от полицай при РУП Т. към ОД на МВР Г..

С процесния индивидуален административен акт /ИАА/ и въз основа на АУАН сер. GA, № 597739, на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което е установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Мотивите за издаването на акта се изразяват в това, че на същото лице е направена проверка и посоченото техническо средство е отчетело положителен резултат за употреба на метамфетамин, поради което на водача У. е издаден талон за медицинско изследване.

Видно от инкорпорираната в процесния ИАА разписка, актът е връчен на своя адресат на 14.11.2025 г. Жалбата срещу него е подадена на 28.11.2025 г. – в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Като подадена от заинтересован субект и срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред и пред административен съд административен акт, същата се явява допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по отношение на нейната основателност.

В жалбата си У. моли за прогласяване нищожност на акта, респективно – за отмяната му като незаконосъобразен, като не сочи конкретни мотиви за това.

За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна – се представлява от юрисконсулт С., която оспорва депозираната жалба.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът взе предвид, че за установени следва да се считат следните факти, въз основа на които направи следните фактически и правни изводи:

На 14.11.2025 г. жалбоподателят У. управлявал лек автомобил в гр. Т., когато при направена му проверка за управление след употреба на наркотични вещества и техните аналози с Дръг тест с посочен фабричен номер ARPK 0004, като техническото средство отчело положителен резултат за метамфетамини и на водача бил издаден талон за изследване № 0035920. Прието е, че същият е извършил нарушение на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози.

За нарушението е съставен АУАН № 597739 от същата дата, връчен лично на адресата. По него не са правени възражения нито при съставянето и връчването, нито на по-късен етап. На същата дата е издадена и процесната Заповед, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

АУАН е редовно съставен и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП има доказателствена сила за обстоятелствата, отразени в него.

Фактическата обстановка се доказва и с помощта на събрани в производството свидетелски показания на свидетеля по съставения АУАН, очевидец на установяване на нарушението – Д. Д., оперативен дежурен в РУОД на МВР – Г., който е тествал водача У. за въпросните забранени за употреба преди шофиране наркотични вещества. Той потвърждава, че дадената проба била положителна, на водача бил издаден талон за кръвна проба, но свидетелят не е уведомен по-нататък, че такава е била направена, нито какъв, евентуално, е бил резултатът от нея.

Самият жалбоподател не е оспорил конкретни факти, нито фактически и правни изводи в депозираната до съда жалба и в хода на самото производство.

Мярката е наложена на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, според която правна норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая описанието на нарушението в ЗПАМ, съставляващо мотив за издаването й, съответства на тази разпоредба. По делото не се твърди, нито се доказва, че е налице направено в последствие химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, което да обори този извод. Жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на АУАН, резултатите на направеното изследване при проверката на място, нито свидетелските показания, поради което изводите на административния орган, наложил ПАМ, се явяват обосновани, а самата мярка – законосъобразно наложена. Същата съответства на предвидените в правната норма последици за съответния вид противоправно поведение.

Мерките от този вид се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгл. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. По този повод по делото са приложени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне службите за контрол, сред които са посочени ОД на МВР на съответната територия, както и Заповед № 264з-2761/26.09.2025 г. на директор ОД на МВР - Габрово, с която се предоставят правомощия за налагане на ПАМ от типа на процесната и на посоченото правно основание на определени служители при Дирекцията, вкл. на назначените по график оперативни дежурни в РУ при ОДМВР, какъвто се явява авторът на обжалвания ИАА.

При направената на място проверка на жалбоподателя с посоченото техническо средство е отчетена положителна проба за метамфетамин. Той е посочил, че не приема резултатите от проверката, поради което му е издаден талон за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване № 0035920 от 14.11.2025 г., в който е отразено, че същият следва да се яви във ФСМП – гр. Т. до 50 минути от издаването на талона, като същият е връчен на лицето на посочената дата в 08.50 ч. По делото не са налице твърдения и данни, че такова изследване е направено и че от него са налице отрицателни проби. Напротив – резултатите, съдържащи се в приложените към преписката официални удостоверителни документи, не са оспорени от жалбоподателя, съответстват на свидетелските показания, на посоченото в АУАН и в процесната Заповед, поради което съдът приема твърдението за употреба на посочените забранени преди управление на МПС вещества за установена.

В заключение и въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че процесната Заповед е издадена от оправомощен административен орган, при липса на допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговите основни правила и принципи. По тази причина процесният ИАА следва да се остави в сила, а подадената срещу него жалба да се остави без уважение.

При този изход на спора и в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, поради което искането на юрисконсулт С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. се явява основателно. Такова следва да се присъди в полза на ответната страна на стойност 200.00 лв. /102.26 евро/, съгл. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въз основа на гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, настоящият състав на Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалбата вх. № СДА-01-3069 от 08.12.2025 г. на Д. О. У. от гр. Трявна, [ЕГН], на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GRAM- 1365871 от 14.11.2025 г., издадена от Е. Б. Т. на длъжност полицай при РУ Трявна, ОД на МВР – Габрово, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС на водач, управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Д. У. от гр. Т., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 102.26 /сто и два цяло и двадесет и шест/ евро, равняващи се на 200.00 /двеста/ лв.

Решението е окончателно на осн. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Съдия: