Решение № 235 от 13.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Перник, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675 срещу Г. Ц. Г., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „И.“, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. * ап. ** за признаване за установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 460 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3133/2021 г. по описа на Районен съд Перник. Със записа на заповед е конкретизирано от ищеца с молба от 31.07.2023 г., че се обезпечават вземания произтичащи от индивидуален договор за заем № 19991/28.11.2019 г. представляващ договор за потребителски кредит съгласно ЗПК, като сумата от 400 лв., съставлява главница изцяло усвоена от ответника, сумата от 13,32 лв., съставлява договорна лихва дължима на основание чл. 3, ал. 6 и 7 от договора и сумата от 46,68 лв., съставлява неустойка дължима по чл. 12, ал. 4 от договора.

Ищецът твърди, че със запис на заповед, издаден на 28.11.2019 г. ответникът се задължил безусловно и неотменимо, без протест да заплати сумата от 460 лева на ищцовото дружество. Записът на заповед бил платим на предявяване и без протест.

Видно било от неговото съдържание, че същият бил предявен за плащане на 31.05.2021 г. Въпреки предявяването на записа на заповед на ответника, същата не била заплатила сумата, поради което ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и било образувано процесното ч.гр.д. № 3133/2021 на ПРС. Заповедният съд бил преценил, че процесния запис на заповед бил отговарял от външна страна на изискванията на чл. 535 ТЗ и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на основание на който било образувано изп.д. № 2126/2021 г. на ЧСИ Ст. Б.. Ответницата била депозирала възражение по чл. 414 ГПК и им било указано от заповедния съд да предявят настоящия иск по чл. 422 1

ГПК. Посочва, че записът на заповед бил съдържал всички необходими реквизити посочени в чл. 535 ТЗ. Същият бил предявен за плащане на длъжника съгласно допълнение в записа на заповед удостоверено с подписа на ответницата, като тя била поканена незабавно да заплати дължимата сума. С тези съображения моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски сторени от него в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба и на поправената искова молба. Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва, че записът на заповед й е бил предявен за плащане на посочената в него дата 31.05.2021 г., както и че ръкописния текст добавен в записа на заповед за тази дата бил написан от нея.

Счита, че този текст бил добавен за целите на настоящото производство. Твърди, че записът на заповед бил неправомерно издаден, тъй като бил обезпечавал вземане по договор за потребителски кредит, което било изцяло заплатено от нея. Наличното обезпечение по договора за заем и и чл. 6 от самия договор били заобикаляне на закона и на чл. 535 ТЗ, тъй като била налице каузална сделка-договор за заем обективиран в писмен документ с характер на разписка, но не и запис на заповед. Сумата посочена в записа на заповед била различна от вземанията по договора за заем и същите били изцяло заплатени. Твърди, че реално сумата от 460 лв. не била реално предавана на ответницата и не била осчетоводена надлежно в счетоводството на ищцовото дружество. Позовава се на разпоредбите на чл. 538, ал. 2 ТЗ и на чл. 477, ал. 1 ТЗ относно падежа на задължението. Записът на заповед не й бил изобщо предявен и тя не била в просрочие на претендираното вземане. Не била саморъчно изписала датата-31.05.2021 г. върху записа на заповед.

Заявява, че била извършила 11 бр. плащания по договора за заем всяко в размер на 75 лв. за периода от 28.11.2019 г. до м. 12.2020 г. Позовава се на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на договора за заем.

Моли искът да се отхвърли като неоснователен и претендира сторените разноски в исковото и в заповедното производство. Прави възражение за дължимост и прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 12.09.2023 г. е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на ищеца, че трябва в условията пълно и главно доказване да установи наличието на валиден запис на заповед, който е редовен от външна страна като формална правна сделка, чийто падеж е настъпил и че има вземане по него в претендирания размер произтичащо от договор за потребителски кредит. Следва да докаже, че е предал сумата от 400 лв., съставляваща главница на ответницата, както и че е настъпил падежа на задължението. С оглед на обстоятелството, че обезпечените вземания- за главница, лихва и неустойка със записа на заповед произтичат от договор за потребителски кредит съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи. Със същото определение е указано на ищеца, че следва най-късно в първото по делото о.с.з. преди приемане на проекто-доклада за окончателен да конкретизира периода на претендираната от него договорна лихва. В изпълнение на указанията на съда ищецът с молба от 24.10.2023 г. е посочил, че претендира договорна лихва в размер на 13,32 лв. за периода от 28.11.2019 г. до 31.12.2019 г. т.е. от датата на предоставяне на заема до падежа на единствената вноска по договора. Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да установи погА.ване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител по закон или по пълномощие. Депозира писмени молби, с които моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК с разноски.

В о.с.з. ответницата се представлява от адв. Б. В., който моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

2

Двете страни правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Представена е ценна книга „Запис на заповед”, обективираща едностранно волеизявление на Г. Ц. Г., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „И.“, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, в качеството й на издател, извършено на 28.11.2019 г., със съдържание безусловно обещание да плати на поемателя - „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 51В, ет. 3 сума в размер на 460 лева, с падеж на предявяване и място на плащане гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Царица Йоана“ № 29. В ценната книга е отразено предявяването й на 31.05.2021 г., като е положен подпис на издателя.

От представения по делото индивидуален договор за заем, код: 19991 от 28.11.2019 г. се установява съществуващо каузално правоотношение по договор за паричен заем от 28.11.2019 г., сключен между „Моят кредит " ЕООД и Г. Ц. Г., за обезпечаване задълженията, по който била издадена и ценната книга.

Видно от представения индивидуален договор за заем, код: 19991 от 28.11.2019 г. и разписка №19991 от 28.11.2019 г , се установява, че ответницата е получила лично и в брой от ищеца сума в размер на 400 лева, която се задължила да върне на една погасителна вноска в размер на 460 лв. и с падеж на вноската на 31.12.2019 г. съгласно погасителен план, приложен към договора. Страните уговорили лихвен процент от 40,72 %, ГПР – 45,30 %, като общата сума за плащане по договора била 460 лева. С подписването на договора и на разписката кредитополучателят декларирал, че е получил сумата, негов предмет.

В чл. 12 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен в срок от три дни от сключването му с поръчител или с встъпване в дълг от трето лице, които да отговарят солидарно с длъжника, отговарящи на условията на чл. 12, ал. 3 от договора за заем. Съгласно чл. 12, ал.4 от договора в случай, че заемателят не предоставел договореното в чл. 12, ал. 1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в чл. 12, ал.3 от договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 46,68 лева, платима заедно с главницата от 400 лв. и договорната лихва от 13,32 лв., съгласно приложение 1 към договора за заем съдържащо погасителния план. В чл. 17 от договора е уговорена възможността за удължаване на срока на договора и в ал. 2 на чл. 17 е уговорена неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора, ако не бъде представено на датата на падежа на всичко дължимо по договора обезпечението предвидено в чл. 12 от същия, като и в този случай солидарният длъжник следва да отговаря на условията по чл. 12, ал. 3 ида извършва действията предвидени в чл. 12, ал. 2 от договора.

Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към единствената погасителна вноска в размер на 400 лева е добавена сума от 46,68 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение, или ответницата дължи за периода 28.11.2019 г. –31.12.2019 г. една погасителна вноска с размер 460 лева и падеж - 31.12.2019.

Съгласно чл. 16, ал.2 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното погА.ване на задължението.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда като изготвена от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност се установява, че съгласно договор за заем №19991/28.11.2019г. срок за издължаване на заема е 1 месец- вид продукт „до заплата“. В случай, че кредитът не се погаси на падежна дата може да бъде удължен за още един период /1 месец/, като се заплати такса за удължаване, в размер 3 на 15,00 лева, лихвата, неустойката, и допълнителните такси, ако има такива. Няма ограничение в броя на удължаванията. Съгласно разписка № 19991/28.11.2019г. на 28.11.2019г. Г. Ц. Г оранова- Ш., в качеството си на заемател по договор за заем №19991/28.11.2019г, е получила в брой сума в размер на 400,00 лева. Извършено счетоводни записвания за сумата от 400,00 лева, платени на ответницата, на 28.11.2019г., като сумата е осчетоводено дебит сметка 522 „Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия и други“ , кредит сметка 501 Каса в лева при търговски офис 014офис Перник - Моят кредит ЕООД. По договор за заем №19991/28.11.2019г. са направени 12 вноски по 75,00 лева по дати отразени в таблица на стр. 3 от експертизата. Вноските са платени в брой, с основание удължаване на кредит. С направените вноски в общ размер на 900,00 лева, е платена такса удължаване на кредит в размер на 180 лева/12 месеца х 15 лева/, договорена неустойка в размер на 560,16 лева/12 месеца по 46,68 лева/ и договорена лихва 159,84лева/ 12м.х 13,32 лева/.Налице са извършени плащания в общ размер на 900,00 лева от страна на ответницата по договор за заем от 28.11.2019г., по дати отразено в горната таблица с начина на плащане- на каса с основание удължаване на кредита. Извършено счетоводни записвания за сумата от 400,00 лева, платени на ответницата, на 28.11.2019г., като сумата е осчетоводено дебит сметка 522 „Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия и други“ , кредит сметка 501 Каса в лева при търговски офис 014офис Перник - Моят кредит ЕООД Налице са извършени плащания в общ размер на 900,00 лева от страна на ответницата по договор за заем от 28.11.2019г., по дати отразено в горната таблица с начина на плащане- на каса с основание удължаване на кредита.