Протокол № 15 от 10.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 15 гр. Пазарджик, 10.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600662 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-частен тъжител Д. Л. В., редовно призована, се явява лично и с адв. И. В., редовно упълномощен.

Подсъдимият Г. Я. Я., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. П., редовно упълномощена.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА И СЕКРЕТАРЯ.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик Бишуров.

Адв. В.: Поддържам въззивната жалба и допълнението, което съм представил по делото. Няма да сочим доказателства.

Адв. П.: Неоснователна е въззивната жалба и моля да не се уважава.

Няма да сочим доказателства.

1

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. В.: Уважаеми Окръжни съдии, аз ще Ви моля да уважите исканията във въззивната жалба и отмените оправдателната присъда, като вместо нея постановите нова – осъдителна. Подробно съм анализирал всички събрани доказателства и считам, че в тяхната съвкупност те обосновават извода, че с поведението си, подсъдимият е извършил вмененото му с тъжбата деяние, а именно: на процесната дата е отправил по адрес на жалбоподателката инкриминираните изрази. По своето си същество те са обидни и водят след себе си ангажирането на неговата наказателна и гражданска отговорност, в смисъл, след признаването му за виновен да му наложите наказание и бъде уважен гражданския иск в пълен размер.

Подробно съм анализирал доказателствата в жалбата и в допълнението към нея.

Адв. П.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да не се уважава жалбата срещу оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд.

Дори в подробния анализ, който е направил повереника, няма доказателство, на което да се обоснове осъдителна присъда. И тъй като нямах възможност писмено да отговоря на допълнителното изложение към въззивната жалба, тъй като късно ми беше връчено, аз ще се спра по-подробно на казуса и защо постановената оправдателна присъда е законосъобразна и справедлива.

Конфликтът е възникнал на 27.10.2021 г., но между Г. Я. и А.В. по повод една проверка, която е извършена в база на предприятието „Напоителни системи“ в с. Ч.. Именно от тази проверка е бил афектиран св.

В. и той е пожелал случаят да бъде докладван на директора на „Напоителни системи“. Лично не е направил това, а го е направил чрез тъжителката Д. В., която към онзи момент е била секретарка в същото ведомство. Изпреварвайки доклада на Г. Я. до директора, по това време св. П., А.В. се е обадил на Д. В., за да говори тя с директора П., явно преди Г. Я. да докладва резултат от своята проверка в с. Ч., в смисъл, че е превишил правата си, извършвайки тази проверка. Още сега казвам, че това е било действие в неговите правомощия. Приложили сме длъжностна характеристика. Св. В. и Д. В. и нейния съпруг, също свидетел по делото – В., са израснали още като деца 2 заедно в с. Ц.. Познават се добре още от детските и ученическите години.

Това се вижда от показанията на В.. Като приятели от детството са си имали доверие. Д. В. е казала за извършената проверка на директора П., след което последният е извикал Г. Я. на разговор. Това е станало малко преди обедната почивка. След като е дошъл Г. Я. при директора П., говорили са известно време, Я. е излезнал от неговия кабинет и се е спрял при секретарките. Ще направя пояснение, че от коридора има една обща стая, която се ползва от секретарките. В едната страна е кабинета на директора, а от другата страна е кабинета на В. и в средата е общото помещение, където са секретарките. След малко самият директор е излязъл от кабинета си и е видял, че на вратата на Д. разговарят тя и Г. Я.. Разговарят съвсем спокойно, явно коментират случая от сутринта. В неговите показания той изрично каза, че са разговаряли нормално, дори без да повишават тон. Той е излязъл в обедна почивка, говорим за директора, след него е излязла и другата секретарка Д.Х.. В стаята на В. са останали само двамата – Г. Я. и Д. В.. Упреците, които има в допълнителното изложение, че директорът П. е скрил в своите показания нещо, считам, че са абсолютно неоснователни. Съвсем спокойно, обективно, разпитан като свидетел, директорът П. изложи, какво е видял, излизайки от кабинета си. До този момент няма никаква причина да се приеме, че започва скандал, обиди и т.н. В своите обяснения Г. Я. категорично отрече да е обиждал, нагрубявал тъжителката. Дори казва, че в неговия речник няма такива изрази. Естествено Д. В. твърди обратното в тъжбата си.

На 27.10.2021 г. след разговор, тя на никой не е съобщила да е била обидена. Когато се е върнала другата свидетелка Х. - секретарка, единственото, което е чула от В. е: „Да знаеш, че от сега нататък съм селянче“. Това го каза единствено св. Х..

По своето съдържание думата „селянче“ не е обидна дума и я няма, като обида в самата тъжба тази дума.

Единствената свидетелка, като очевидка, която се яви по делото, посочена от тъжителката, беше св. П.. Тя много подробно обясни, че излизайки от кабинета си в обедната почивка, отивайки до тоалетната по коридора е чула през затворената врата точно обидните изрази, които са цитирани в тъжбата. Но, тъй като бяха изискани записи от видеонаблюдение в това предприятие и приети без възражение от двете страни, се установи, че 3 това, което е казала св. П. изобщо не може да бъде прието за достоверно. Това изрично е казано и в мотивите на съдия Т.П.. На лист 6-ти тя анализирала движението на св. П., как се движи спокойно, без да спира пред ничия врата, тя ги характеризира съдията-докладчик, като абсолютно неверни. Това е израза, използван в мотивите и това е точния извод, които трябва да се употреби за показанията на св. П..

На видеозаписа ще видите, че стаята на секретарките, вратата към коридора е затворена. П. се движи по средата на коридора, вижда се от видеонаблюдението, не се спира никъде, не се заслушва нито пред стаята на В., нито пред друга стая. Стаята е със затворена врата.

В мотивите е направен анализ от час 13:02 насетне, докато всички свидетели и обвиняем вървят по коридора. Вижда се, че в коридора излиза П..

Коридорът е някъде между 8 и 10 метра дължина, не се спира никъде, не се заслушва, видимо спокойно влиза в тоалетната. Анализът на това движение на св. П. беше направено от св. Р.С.. Той е вторият човек по длъжност в „Напоителни системи“ след директора. На него му беше възпроизведен записа и той обясняваше на съда движението на всички свидетели и виждащи се лица на записа. Вижда се, че излиза Я. от стаята на секретарките, пак затваря вратата, минава през коридора, остават му 4-5 метра до изходната врата и излиза. Едва след 24 или 26 секунди, тогава излиза от тоалетната св.

П.. Вече 20 секунди обвиняемият не е в коридора. Тя не може да го срещне, не може и да чуе това, което казва тя, защото вече 20 секунди преди тя да излезе от тоалетната, Г. Я. е напуснал коридора, тоест, тя не може вече нищо да чуе, нито да го срещне и се вижда, че не се срещат в коридора. Тоест преценката на съда, че показанията са абсолютно неверни и възпроизвеждат точно обидните изрази, които са цитирани в тъжбата, не могат да се приемат тези показания за достоверни.

Връщайки се П. от тоалетната, няма среща с Г. Я.. Това, което е цитирала тя, също не може да бъде истина. Минава по средата на коридора и си отива в нейната стая в дъното на коридора. Отново не спира на вратата на секретарките, не се заслушва, не влиза и до края на работния ден - 17:00 часа, тази служителка не е влизала в стаята на секретарките. Нещо много различно от това, което тя обясни, като свидетел и вратата си остава затворена.

Ето защо и Вие следва по този начин да прецените нейните показания, 4 като единствен свидетел - очевидец.

Напълно спокойно Д. В. след като се връща секретарката Д.Х. излиза в обедна почивка. Спокойно, почти веднага се е приготвила и излезнала, поради което се съмнявам изобщо да са говорили и да са коментирали случая, защото влиза едната, излиза другата. Излиза, виждаме я в записа, на двора.

Какво е поведението на Д. В., която уж била страшно афектирана.

Първо се движи съвсем спокойно, излиза си спокойно на обяд в обедна почивка. Не се обажда на съпруга си, нещо, което беше казано, че се е обадила, за да каже за обидните изрази. Това не е вярно. След инцидента, тя не е звъняла на съпруга си и това го каза В. – съпруга й. Няма вид на разстроена, дори и на видеозаписа. Стои до края на работния ден на мястото, нищо, че е била много разстроена и плачела. На другия ден пак отива редовно на работа без никакви притеснения. Същият ден тя не говори с П.. Няма среща, за която говори свидетелката. След инцидента, тя не се лекува от никаква травма, макар, че беше посочено, не взима никакви лекарства.

Същият ден не се е оплакала на никой и не е входирала доклад, че е била обидена на 27.10.2021 г. и забележете на другия ден – 28-ми, тя запазва празен номер във входящия дневник на предприятието. Това става след един инцидент между мъжа й и Г. Я. на другия ден. Запазва си номер за 27.10., ползвайки се от правото си, че е секретарка, и това го обяснява на Х., че иска да бъде запазен празен номер, и св. Х. го каза на съда.

Защо впоследствие се депозира такава жалба? Защото вечерта на 27.10.

И. В. пребива Г. Я. на „Моста на Лютата“. Защо прави това? – Защото му се е обадил А.В., а не съпругът. А.В. пък му е приятел от детството и му казал:

„Ти пък, докога ще търпиш Г. Я. да обижда жена ти“ и му е казал тези обидни изрази предполагаме, и в състояние на афект, вечерта той си урежда среща с Г. Я. и го пребива. За това нещо има друго висящо дело. Още на 28-ми сутринта се образува ДП в РУ Пазарджик. И аз съм го казала това, че настоящото дело – НЧХД е образувано именно, за да може да се помогне на И. В. за побоя, който е нанесъл вечерта на същата дата на Г. Я.. Жалбата е подадена на 02.11.

Няколко дни след инцидента е депозиран и доклад до директора, но по запазения празен номер в него, за неговото неправомерно поведение. На същия ден няма от никой никаква реакция.

5

Впоследствие Д. В. напуска предприятието. Оформено е като предложение на ръководството. Директор П. обясни, че тя е провела разговор с него и е пожелала да напусне доброволно предприятието срещу четири месечни брутни възнаграждения, като обезщетение. Както обясни директорът, тя не можела да остане и да работи сред този колектив. Забележете – не в колектива, в който работи Г. Я., а изобщо в този колектив след случилото се събитие и затова напуска предприятието.

В защита на Г. Я. сме представили подписка от неговите колеги, които са го защитили. Подписка в полза на Д. В. няма. Нито един от служителите в това предприятие не е излязъл да я защити. Единствена беше св. П., чиито показания абсолютно не могат да бъдат ценени.

И като обобщение, така, както е преценил РС, няма нито едно доказателство, което да е достоверно, което да доказва, че на 27.10.2021 г. Г.

Я. е казал тези обидни изрази на тъжителката.

Всички други изводи, които са направени, анализирани, също не сочат нито едно доказателство, че някой по някакъв начин лично е възприел, та дори и чрез второ лице, няма такива доказателства за нанесените обиди. Аз изложих и каква е причината въобще да се заведе това дело. Ето защо, аз ще моля да потвърдите присъдата на РС, мотивите са много задълбочени, обосновани и е постановен един справедлив съдебен акт, който моля да потвърдите.

Адв. В. - реплика: Ув. Окръжни съдии, не мога да се съглася с част от доводите на колежката, които бяха изложени във връзка с анализа на свидетелските показания. Най-напред относно св. П.. Тази свидетелка никога не е заявявала, че след като се е връщала от тоалетната, е чула обидните изрази на подс. Я.. Точно обратното. Тя каза, че когато е излязла от нейната стая е чула изразите: „Тъпа селянка, тъпа секретарка, мърша“. На записа се вижда, че секунди след като тя минава покрай вратата, излиза подс. Я.. Тоест напълно възможно е тези изрази да са чути от свидетелката, ако са изречени на много висок глас. Тук съм отбелязал във възивната жалба, който израз тя споменава и няма откъде да го чуе, освен, ако не го е възприела лично, казано от подсъдимия, а той е: „Сега ще се обади на оная свиня“. Визирал е св. В. и наистина, вижда се, как секунди след като излизат, той се обажда на св. В. и го нарича по подобен начин – „дебело прасе“. И като коментираме, дали в 6 речника на подсъдимия подобен род изрази съществуват, аз смятам, че те не просто съществуват, а са почти ежедневие при него. Буквално пак казвам секунди, минута да е, след като той се е саморазправял вербално с тъжителката, се обажда на друг свой колега – св. В. и ето, какво го нарича: