Определение № 28450 от 15.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51765/2022
- Вид
- Определение № 28450
- Подписан
- 15.08.2023
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28450 гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110151765 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 208529/21.07.2023 г. от ищеца и с молба с вх. № 210291/24.07.2023 г. от адв. Н. И.-САК, с които се иска изменение на постановеното по делото решение № 11975/07.07.2023 г. в частта за разноските.
В депозираната молба от ищеца по реда на чл. 248 ГПК са изложени доводи, че присъденото възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника за заповедното производство е неправилно определено. Поддържа се, че същото следва да бъде в размер не по-висок от 50 лв. Изложени са доводи и че неправилно съдът е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника за исковото производство над предвидения в закона минимален размер, с оглед цената на предявените искове и правната и фактическа сложност на делото.
В депозираната молба от адв. Н. И.-САК по реда на чл. 248 ГПК са изложени доводи, че присъденото възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство е неправилно определено. Поддържа се, че в полза на адв. Н. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 2 215,63 лв. Цитирана е съдебна практика, която молителят намира за относима.
В срока за отговор са постъпили становища от насрещните страни, в които са изложени доводи за неоснователност на молбите по чл. 248 ГПК. Относно молбата на ищеца по чл. 248 ГПК ответникът излага доводи и че същата е процесуално недопустима.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
Молбите по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските са процесуално допустими, доколкото същите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни, от които са депозирани списъци с разноски по реда на по чл. 80 ГПК.
По молбата на ищеца за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за заповедното производство:
Съдът намира, че искането за изменение на решението в частта, в която на процесуалния представител на ответника са присъдени разноски за заповедното 1 производство в размер на 630 лв., е основателна.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК и др).
От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за разноски, обаче, съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова, когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т.
5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от 50 лв. (в този смисъл: определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).
Предвид изложените съображения, решението в обсъжданата част за разноските следва да бъде изменено, като присъдените в полза на адвокат Красимира Билева САК разноски следва да бъдат намалени до сума в размер на 50 лв.
По молбите на страните за изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски за исковото производство:
Тъй като предявените срещу ответника В. И. Г. искове са отхвърлени изцяло, а на същата е оказана безплатна правна помощ по делото от адв. Н. И. на основание чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат И. адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ ) в редакцията, действала към датата на сключване на договора – 23.11.2022 г. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор, каквито доводи са изложени и в молбата по чл. 248 на адв. И.. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски (в този смисъл: определение № 50490 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о., ТК, определение № 60262 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 943/2021 г., IV г. о., ГК и др.).
В конкретния случай, с оглед размера на всеки един от предявените искове и предвид определените по реда на чл. 7, ал. 2 НМРАВ адвокатски възнаграждения за всеки един от тях, общият размер на дължимото на адв. Н. И. адвокатско 2 възнаграждение възлиза на 2875,51 лв. Доводите на ищеца за прекомерност на същото са неоснователни, тъй като е определено в предвидения в закона минимум.
Присъдените в полза на адв. И. разноски са в размер на 1364,37 лв., поради което решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като „Профи Кредит България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. И. сума в размер на още 1 511,14 лв., представляваща разноски в исковото производство.
В обобщение, предвид изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство бъде намалено, а присъденото такова за исковото производство – увеличено.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 11975/07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 20221110151765 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 171 състав, в частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Красимира Билева – САК за оказана безплатна правна помощ на длъжника в производството по ч.гр.д. № 35059/2022 г. по описа на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 171 състав, което следва да бъде заплатено от „Профи Кредит България“ ЕООД до сума в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 203670940, да заплати на адв.
Н. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сума в размер на още 1 511,14 лв., представляваща възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна помощ в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3