Решение № 5319 от 27.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5319 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100512917 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Б. В. М., ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания, позовавайки се разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди сторените по водене на делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба, като пледира за нейното уважаване, включително по доводите, изложени в представените пред първоинстанционния съд писмени бележки.

Претендира сторените по водене на делото разноски за двете съдебни инстанции, като не представя списък на същите за въззивната инстанция, но уточнява, че същите се ограничават до заплатената по нея държавна такса.

В писмения си отговор, ответницата П. Н. К., въззиваема страна в настоящото 1 производство, оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна, излага подробните си съображения за това и моли съда да постанови решение, с което да остави обжалвания съдебен акт в сила, като й присъди сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си становище и пледира за потвърждаване на постановеното по спора решение. Пълномощника й претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, предвид това, че е предоставил на въззиваемата безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38 от ЗА.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията за редовност по ГПК, поради което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Б. В. М. срещу П. Н. К. иск с правна квалификация по чл. 23, ал. 1 от СК. Ищецът твърдял, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 05.10.1997 г., бил прекратен поради взаимното им съгласие с решение, постановено по гражданско дело № 53405/2019 г., влязло в сила на 04.09.2020 г. От брака нямало ненавършили пълнолетие деца. Поддържал, че по време на брака в следствие на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 73, том І, рег. № 2981, нотариално дело № 64 от 2014 г. на Нотариус А.Ш., придобил описания в същия нотариален акт недвижим имот срещу продажната цена от 65818,50 лева. Сочи, че за покупката на този имот бил сключен предварителен договор, по който и двамата съпрузи били страни и по който било договорен и заплатен задатък в размер на 1034,13 лева, платим от купувачите по сметка на Столична община, Район „Подуяне“, Отдел „Местни данъци и такси“ за погасяване на дължимите от продавачите местни данъци и такси за процесния имот.

Остатъкът от продажната цена в размер на 64784,37 лева бил платен по банков път при изповядване на сделката. Твърдял, че всички средства, вложени в покупката на посочения имот, са негови лични средства, поради което и посоченият имот е негова лична собственост. За произхода на средствата сочел, че през 2013 г. продал два свои наследствени имота, първият от които за сумата от 26500 евро, а вторият за продажна цена в размер на 63536 лева, които именно средства вложил в покупката на посочения имот. Твърди, че към 31.01.2014 г. по личната му сметка били набрани средства в общ размер на 111938,14 лева, от които на 09.04.2014 г. изтеглил в брой сумата от 10000 лева с оглед поетите от купувачите с предварителния договор задължения, а на 15.05.20214 г. превел на продавача по банков път остатъкът от продажната цена в размер на 64784,37 лева. Молел съда да постанови решение, с което да установи по 2 отношение на ответницата, че той е изключителен собственик на този имот, придобит по време на брака, поради пълна трансформация на лично негово имущество.

Претендирал разноски.

В дадения едномесечен срок, постъпил отговор на исковата молба от ответницата, която оспорвала същата като неоснователна. Не оспорвала твърденията, касаещи брака й с ищеца и неговото прекратяване, липсата на ненавършили пълнолетие деца от брака, както и придобиване на процесния имот за посочената сума по време на брака. Не оспорвала и твърденията, касаещи продажбата на посочените имоти от ищеца, негова лична собственост през 2013 г., както и влагането им в покупката на процесния имот. Твърдяла обаче, че само сумата преведена от ищеца по банков път е заплатена от негови лични средства, докато тя изцяло поела заплащането на сумите по предварителния договор. Поддържа също, че намерението на ищеца не било да придобие посочения имот за себе си, а за нуждите на семейството, като я надари със средствата преведени на продавача. Твърдяла, че процесното жилище било напълно негодно за обитаване, което наложило влагането на допълнителни средстванейни лични, дарени й от нейните родители, както и заемни средства за ремонта и обзавеждането му, които били поети изцяло от нея. Сочела също, че за продължителни периоди от време, тя издържала съпруга си, който години наред получавал доходи в размер на минималната работна заплата, като поемала преимуществено и нуждите на общото им домакинство и родените от брака деца, като счита, че ако е налице неоснователно обогатяване, то именно ищецът се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Позовава се и на уговорка между съпрузите, получените от ищеца от продажба на наследствените му имоти средства да се не харчат за посрещане на общите разходи на семейството, именно за да разполагат с възможността да закупят общо жилище.

Молела съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу нея иск, като й присъди сторените деловодни разноски.

За да постанови съдебния си акт, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Бракът между страните бил прекратен поради взаимното съгласие на страните през 2020 г., като процесния имот, представляващ семейно жилище на страните, бил предоставен за ползване на жената и децата от брака, а мъжът го напуснал преди това.

Между страните нямало спор, а и от събраните доказателства – документи, свидетелски показания и съдебно счетоводна експертиза, се установявало, че ищецът е продал два свои наследствени имота, продажната цена за тях му била преведена по негови банкови сметки, от които заплатил за процесния имот 64784,37 лева, колкото са платени за покупката му, като в самия нотариален акт било отчетено, че стари задължения на продавачите са погасени от купувачите извън банковия превод. В нотариалния акт като купувачи са посочени и двамата съпрузи. Ответницата била 3 вписана и в предварителния договор и споразумението с продавачите за погасяване на техни задължения по ползването на имота, като същите били погасени от нея със заемни средства. Тези средства по съществото си са със семеен произход, а не лични средства на ищеца и те на практика са вложени в закупения имот.

С показанията на синовете на страните се установило, че преди покупката на имота семейството живяло в една стая и помежду им нямало, а и не е могло да има тайни, като ищецът заявявал, че ще купят жилище на семейството; договорката между родителите била парите на ищеца да се пазят за новото жилище, а ответницата да поеме всички останали разходи, тъй като доходът й от заплата в периода 2013-2014 г. бил няколко пъти по-висок от този на ищеца. Непосредствено след закупуването на имота ответницата взела заем, който вложила не само в обзавеждане, но и в ремонт на жилището, които средства сами по себе си не били аргумент за собственост, а основание за облигационни претенции, но са подкрепа на заявеното от синовете на страните за договорка в семейството.

Поради това, първоинстанционния съд приел, че намеренията на ищеца при покупката на процесния имот са дарствени по отношение на съпругата му, независимо, че през втората половина на 2021 г. с оглед връзката му с друга жена, доведена и в съдебно заседание, намеренията му са променени. Отчел и обстоятелството, че в удостоверение за данъчна оценка като съсобственици са вписани и синовете на страните.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установена следната фактическа обстановка :

Въззивният съд изцяло споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните такива – решение по гражданско дело № 53405/2019 г. по описа на СРС, 139 състав, в сила от 04.09.2020 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том І, рег. № 2981, дело № 64 от 2014 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 183, том ІІ, рег. № 07441, дело 0353/2013 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том І, рег. № 0320, дело № 1 от 2014 г. ; скица № 15929356 от 09.10.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; удостоверение за данъчна оценка на същия имот; извлечения от сметки на въззивника за периода 25.04.2013 г. до 23.05.2014 г.; споразумение от 4

15.05.2014 г.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2014 г., справка и удостоверения за задълженията на Н.Г. и на Ц.Г., квитанция за платени суми в размер на 1034,13 лева.

Останалите представени от страните пред първоинстанционния съд документи, в това число, справки за доходите на страните, платежни нареждания и извлечения от сметка на въззиваемата след 15.05.2014 г., както и доказателства за закупени от нея вещи и взети заеми, съдът не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитира същите в частите им, дадени в резултат на личните им впечатления от релевантните на спора факти.

Въззивният съд приема заключението на допусната от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза, което не се оспорва от страните, като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира в цялост.

Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е частично основателна.

За да се уважи искът по чл. 23, ал. 1 от СК досежно процесния имот, е необходимо, при условията на пълно и главно доказване да се установи, че същият, макар да е придобит по време на брака между страните, е придобит изцяло с лично имущество от въззивника. Горното налага, както е посочено и в обжалваното решение, ищецът да установи, че средствата, с които е придобит имота са негови лични, в следствие на наследяване, дарение и н.т., респективно придобити са преди брака, в следствие на работа или от отчуждаване на имот, лична собственост, както и влагането на конкретно тези средства в придобиването на процесния имот. В случая е безспорно установено, че в следствие на отчуждаване на лични имоти, придобити от въззивника в следствие на наследствено правоприемство, в периода 29.04.2013 г. - 24.01.2014 г. по сметката му са постъпили следните суми 5182 лева на 29.04.2013 г. от Р.Б. с основание „депозит за покупка на апартамент в кв. Люлин в София“; 46646 лева от Р.Б. с основание „покупко-продажба на апартамент в кв. Люлин 812, апартамент 35“; на 29.11.2013 г. в размер на 6400 лева от М.Б. с основание „плащане по предварителен договор за покупка на недвижим имот“ и на 24.01.2014 г. 57136 лева от М.Б. с основание „покупка на недвижимо имущество“, или същият е разполагал с лични средства в общ размер на 115364 лева, от които на 15.05.2014 г. превел в полза на Ц.Г. сумата от 64784,37 лева, с посочено основание „покупка на апартамент“.