Определение № 11545 от 23.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48570/2023
- Вид
- Определение № 11545
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 10а, предл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11545 гр. София, 23.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110148570 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от „П.К.Б.” ЕООД срещу М. П. Ш. искове както следва:
1/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4661,12 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № ************* от 01.11.2017 г., ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането;
2/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2269,40 лева, представляваща неплатено възнаградителна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането;
3/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 324,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2018 г. до 27.08.2019 г.;
4/ Установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 3314,17 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11699/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.
Твърди се в исковата молба, че на 01.11.2017 г. между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, като кредитор, и ответника М. П. Ш., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ************* от 01.11.2017 г.
По силата на договора, кредитополучателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 5000 лева при годишен лихвен процент в размер на 1
41,17 % и ГПР в размер на 49,89 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски. Общият размер на кредита възлизал на сумата от 8783,28 лева. Кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ на стойност 3766,32 лева. Така общият размер на задължението по кредита, включващо и ПДУ, възлизало на сумата от 12549,60 лева. С част от отпуснатата сума по искане на ответника сума било рефинансирано друго негово задължение към ищеца в размер 4682,63 лева. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 02.11.2017 г. превел по банковата сметка на ответника остатъчната сума от 317,37 лева.
Поддържа, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не представлява условие за отпускане на кредита. Сочи, че ПДУ предоставя възможност на кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на парични средства. От своя страна длъжникът поел задължение по договора, като го е сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 348,60 лв. и падежна дата всяко 17-о число на месеца. На 21.02.2018 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № *************, като пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 26.02.2018 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и М. П. Ш. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № *************, с който страните се договарят да бъде отложена една погасителна вноска № 3, която да бъде заплатена в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променили от 36 на 37 броя. На 31.05.2018 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № *************, като пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На 08.07.2018 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и М. П. Ш. бил сключен Анекс № 2 към ДПК № *************, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № № 6,7 и 8, които да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 37 на 40 броя. На 27.07.2018 г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № *************, като пожелал да бъде намален размерът на четири погасителни вноски. На 30.07.2018 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и М. П. Ш. бил сключен Анекс № 3 към ДПК № *************, с който страните се договарят размерът на вноски № № 9, 10, 11 и 12 да бъде намален на 104,60 лв., които да бъдат заплатени на падежа, а остатъкът до пълния им размер – в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 40 на 43 броя. Сочи, че поради неизпълнение пълно и в срок на задълженията на кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019 г., за което ответникът бил уведомен. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба по процесния договор била заплатена сума в общ размер 1603,40 лв. По изложени съображения моли съдът да уважи 2 предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
С определение от 21.10.2024 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник – М. П. Ш., ЕГН **********, починал на 28.02.2022 г., са конституирани наследниците му по закон, срещу които ищецът насочва исковете си с молба с вх. № 206705 от 24.06.2024 г. – Ф. Г. К.
– Ш. (съпруга), А. П. М. (племенник) и Л. П. М. (племенница), като претендира от всеки от тях по 1/3 от процесните вземания. С определение от 21.10.2024 г. на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по гр. д.
№ 48570/2023 г. по описа на СРС, 119 състав в частта по предявените срещу Ф.
Г. К. – Ш. искове поради оттеглянето им от ищеца.
С уточнителна молба от 05.11.2024 г. ищецът е посочил, че претендира от всеки от ответниците – А. П. М. и Л. П. М. по 1/3 от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Л. П. М., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва автентичността на подписа, положен за клиент, на представения към исковата молба ДПК, като твърди, че същият не е положен от М. Ш.. Излага, че неправилно ищецът е определил квотите на наследниците на починалия в хода на делото ответник, като твърди, че бракът между М. Ш. и Ф. К. – Ш. е сключен на 07.08.1998 г., поради което последната по силата на чл. 9, ал. 2 ЗН, доколкото наследява заедно с възходящ (майка на починалия) е получила 2/3 от наследството, тъй като наследството се е открило след навършването на десет години от сключването на брака. В тази връзка счита, че отговаря за 1/6 от задълженията. Излага подробни съображения за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със ЗПК и ЗЗП, както и за нищожност на отделни негови клаузи. Оспорва заемополучателят да е бил уведомен за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Оспорва сумата да е била реално предоставена в заем на кредитополучателя. Оспорва исковете и по размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – А. П. М., не е депозирал отговор на исковата молба.
По доказателствената тежест:
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:
За основателност на предявените главни установителни искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит и анекси към него, както и съдържанието на същия, в това число наличието на постигнати между страните договорки относно възнаградителна лихва и за закупуване на допълнителни услуги; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в 3 т.ч., че ищецът е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което да е уведомил ответника; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 11699/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
На ответника следва да бъде издадено поисканото с отговора на исковата молба съдебно удостоверение.
Ответникът е оспорил автентичността на положения от кредитополучателя подпис върху договор за потребителски кредит № ************* от 01.11.2017 г. На ищеца следва да бъде дадена възможност да заяви дали ще се ползва от оспорения документ, след което съдът ще се произнесе по реда на чл. 193 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.
Във връзка с това си задължение, съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва да служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза, със задачи както следва: 1/ Какъв е размерът на отпуснатия и усвоен заем по сключения между страните договор за потребителски кредит № *************?; 2/ Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?; 3/ Има ли извършени, кога и в какъв размер плащания от страна на заемателя по договора?
Внасянето на депозит за допуснатата експертиза следва да бъде възложено в тежест на ищеца, доколкото негова е доказателствената тежест да установи действителността на договора.
4
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. от 13.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали ще се ползва ли от оспорения договор за кредит, с оглед откриване производство по чл. 193 ГПК, в противен случай това писмено доказателство ще бъде изключено от доказателствата по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 11699/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника на основание чл. 186 ГПК поисканото с отговора на исковата молба съдебно удостоверение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност, в срок от о.с.з., да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.