Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17456 от 10.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 76771/2024
Вид
Решение № 17456
Подписан
10.09.2026
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 17456 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110176771 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., чрез пълномощника им юрисконсулт Г.А., против Д.

П. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 3 283,06 лв., представляваща главница Договор за потребителски кредит № *********, сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 277,61 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.05.2023 г. до 05.06.2024 г., сумата от 511,03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2023 г. до 05.06.2024 г. и сумата от 358 лв., представляваща законна лихва за периода от 05.06.2024 г. до 26.09.2024 г.., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57858/2024 г. по описа на СРС, 162-ри състав.

Със същата искова молба са предявени и кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.

240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 238,67 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“, дължимо до 05.06.2024 г., по сключен между страните договор, и сумата от 2 520,01 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“, дължимо до 05.06.2024 г., по сключен между страните договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на сумите.

Твърди се в исковата молба, че на 12.01.2023 г. ответницата е подала пред ищцовото дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит, след което е получила разяснения и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. След като ищецът е 1 одобрил отпускането на заем съгласно исканите параметри, на 12.01.2023 г. с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който „П.К.Б.” ЕООД е предоставил на Д. Н. сумата от 3 500 лв. Заемополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от тридесет месеца с погасителна вноска от 188,11 лв. Договорът е сключен при ГПК от 49,26 и ГЛП от 41 %. При сключването на договора ответницата е поискала и закупила допълнителни услуги „Фаст“ за сумата от 1400 лева и „Флекси“ за сумата от 2 800 лева. Възнаграждението за допълнителните услуги е платимо заедно с вноските за погасяване на заетата сума и заплащане на договорното възнаграждение, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 140 лева. Така общото задължени по договора за кредит възлиза на сумата от 9 843,38 лева, а месечната погасителна вноска е в размер на 328,11 лева. Д. П. Н. не е изпълнила задълженията си по договора и е преустановила плащанията на погасителните вноски, като е направила само следните плащания: на 08.03.2023 г. – 342,02 лева, на 07.04.2023 г. – 350 лева, на 30.05.2023 г.- 348,80 лева, на 03.07.2023 г. – 50 лв. и на 31.05.2024 г. – 50 лв. Общо заплатената сума е в размер на 1 140,82 лева. Последната вноска по погасителен план е на 05.06.2024 г., поради което изискуемостта на цялото задължение е настъпила. След датата на последната погасителна вноска е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 358 лв. Съгласно чл.

4 от Общите условия към ДПК № *********, Д. П. Н. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 1 277,61 лева, дължимо за периода от 15.05.2023 г. до 05.06.2024 г. Моли за уважаване на исковите си претенции с присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени документи, които е помолил да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Направил е искане служебно да се изиска и приложи ч. гр. д. № 57858/2024 г., по описа на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, редовно уведомена, не депозира отговор, с който да изрази становище по предявените искове и/или да ангажира доказателства.

На 19.03.2025г. ответницата представя молба становище, чрез адв. М. Л., с което оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и по размер. Излага подробни доводи за недействителност на договора, от който ищцовото дружество черпи права, като съдържащ неравноправни клаузи и противоречащ на материалноправни норми. Сочи за съображения за нищожност и на клаузите, регламентиращи заплащането на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“. С оглед твърденията за недействителност на договора за потребителски кредит, ответницата твърди, че всички направени от нея плащания по договора, които не се оспорват ищцовото дружество, следва да бъдат отнесени към дължимата главница.

С отговора на исковата молба ответницата не прави доказателствени искания и не изразява становище по доказателствата, ангажирани от ищеца.

С молба с вх. № 98267/19.03.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Не сочи нови доказателства. Оспорва възраженията, изложени в становището на ответницата, като поддържа, че процесният договор е сключен при спазването на всички императивни изисквания. Счита, че в договора е ясно посочена методиката за формиране на ГПР.

Поддържа, че е спазено изискването ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Оспорва така уговорения ГПР да противоречи на добрите нрави. Твърди, че договорената възнаградителна лихва също е допустима съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че закупените допълнителни услуги действително представляват услуги, а именно – приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит, отлагане на до шест погасителни вноски, намаляване размера на до 6 погасителни вноски, промяна в падежа на всяка погасителна вноска. Не оспорва, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание от 15.04.2025 г. ответницата, чрез процесуалния си 2 представител, поддържа възраженията, изложени в становището. Не прави възражение по доклада на делото. Не прави нови доказателствени искания. Поддържа, че в ГПР не са включени разходи, предвидени в кредита, а именно: предвидените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ако бъдат добавени, то тогава дори самият размер на ГПР ще противоречи на законово допустимите 50%. Излага твърдения, че дори договорът за кредит да бъде обявен за недействителен самата главница е недължима именно във връзка с обстоятелството, че настоящият иск е предявен на договорно основание, а ако договорът бъде обявен за недействителен, то тогава взаимоотношенията между страните следва да преминат на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто иска не е предявен, съответно не може да бъде присъдена главница в настоящото производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищецът е следвало да установи, че между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответницата посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер и възнаграждения за допълнителни услуги; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; настъпване на изискуемостта на вземането. В тежест на ответницата е било да докаже погасяване на процесните суми.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски кредит № *********, същите са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който „П.К.Б.“ ЕООД е предоставил на Д. П. Н. в заем сумата в размер на 3 500 лв., при срок на кредита – 30 месеца, размер на месечна вноска – 188,11 лв., при ГПР в размер на 49,26 % и ГЛП – 41 %. Между страните не се спори относно обстоятелството, че ответницата е направила 5 бр. плащания - 342,02 лева, на 08.03.2023 г., 350 лева на 07.04.2023 г., 348,80 лева на 30.05.2023 г., 50 лв. на 03.07.2023 г. и 50 лв. на 31.05.2024 г. т.е. общо сумата от 1 140,82 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави. Съдът дължи служебна проверка на тази клауза / чл.7, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това следва и от мотивите на ТР № 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в което е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи.

При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за 3 времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва.

Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието в т. 15 „Допълнителни услуги“, че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т. 15.1, допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на П.К.Б. ЕООД. Съгласно т. 15.2, всеки кредитополучател пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с промяна падежа на вноските, отлагане плащането на определен брой погасителни вноски или намаляването им.