Решение № 328 от 28.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Русе, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря ПАВЛИНА Т. ПЕНЕВА като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200814 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от А. И. Г. от с.Ястребово, чрез адв. И. Г. АК-Русе, срещу НП № 26-1085-000343 от 16.04.2026 год. издадено от Началника Група при ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева (255.65 евро) и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Iз от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателката, се представлява от адв. И. Г.

АК-Русе, която поддържа жалбата.Твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния закон, тъй като А. И. Г. не е извършил твърдяното административно нарушение от субективна страна, тъй като липсват доказателства за умисъл и съзнание у доверителят ми, че регистрацията на този автомобил, който е управлявала на 12.03.2026 г. собственост на Д.И.М. е била служебно прекратена, поради липсата на застраховка гражданска отговорност.

Въззиваемата страна - Началника Група при ОДМВР-Русе, Сектор 1

„ПП“, редовно призована, не изпраща представител.

Районна прокуратура Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.04.2026г. около 16:30 часа в гр.Русе полицейски служители от Сектор „ПП“при ОДМВР-Русе – Ж. Ж. и П.П., спрели за проверка л.а.

„Фолксваген Пасат“, с рег.№ Р7757ВХ, управляван от жпод.Г. от гр.Русе. В хода на проверката полицейските служители установили, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на валидно сключена задължителна застраховка ГО. След което му съставили АУАН, който му бил връчен и бил подписан без възражение. Въз основа на така издадения АУАН въз основа на АУАН и след отказа за образуване на ДП, административно-наказващият орган на осн.чл.36, ал.2, издал на 16.04.2026г., оспореното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. А от 2 събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказа, че автомобила е бил служебно свален от регистрация поради незаплащане на задължителна застраховка гражданска отговорност. Но за да бъде осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо то да е съставомерно, тоест да са налице обективния и субективния елемент на същото. В конкретния случай е налице обективния елемент – безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, но липсва субективната страна. За да бъде съставомерно нарушението е необходимо жалбоподателят да съзнава, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.

В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 06.11.2025 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на ползвания от него автомобил е била служебно прекратена от Сектор "ПП"-Русе.

Обстоятелството, че процесния лек автомобил е бил с поставени регистрационни табели.Това води единствено до извода, че жалбоподателят към момента на проверката не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена регистрация.

От изложеното следва, че не е налице умисъл за извършване на противоправно деяние по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл, жалбоподателят не е извършил виновно деянието по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, поради което и не следва да бъде наказван. Не бяха представени от страна на наказващият орган никакви доказателства, че нарушителят е знаел за настъпилото обстоятелство и може да му бъде вменена вина за извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро. При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител.

Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съда счита за основателно, тъй като делото не е се отличава с висока 3 правна сложност, има трайна съдебна практика, на която се позовава и защитника на жалбоподателката, приключило е в едно съдебно заседание.

Вписания размер на заплатено възнаграждение в договора за правна помощ е много над определения минимален размер в НАРЕДБА № 1 ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА. Според съда този размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен и би се допуснало неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, а не достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд. Предвид това съдът определя възнаграждение в размер на 200 евро, което следва би било достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд.И следва ОД на МВР – Русе да бъде осъден да заплати на жалбоподателката 200 евро.

Следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на е 250 евро, така както е уговорен в договорът за правна помощ. Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я НП № 26-1085-000343 от 16.04.2026 год. издадено от Началника Група при ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“, с което А. И. Г. от с.Ястребово, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Iз от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР – Русе да заплати А. И. Г. от с.Ястребово, с ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5