Решение № 7 от 04.01.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1558/2022
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 04.01.2023
- Състав
- Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 153, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№7 гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Машев
Членове:
Златина Рубиева
Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 681/30.03.2022 г., постановено по гр. д. № 8376/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 19 с-в, изцяло е отхвърлен предявеният от А. Н. И. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лв. (част от глобално претендираната сума от 200000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди (изживени болки и страдания) при настъпило на 31.10.2020 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 01.07.2021 г. до окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че в процеса на доказване не е установен по несъмнен начин (чрез пълно доказване) от ищцата един от правопораждащите спорното материално право юридически факти, а именно че водачът на л. а. „Рено Меган”, с рег. № ******** - В. Я. Я., е извършил твърдяното противоправно деяние, вследствие на което е настъпил тежкият вредоносен резултат – множеството травматични увреждания на ищцата.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано изцяло от ищцата - за присъждане на заместващо обезщетение за причинените й от получените травматични увреждания неимуществени вреди в размер на сумата от 100000 лв.
Въззивницата поддържа, че решението е необосновано, тъй като, макар и от събраните по делото доказателства, вкл. и от изслушаната САТЕ да се установява по несъмнен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП, при което са и причинени травматични увреждания, да е виновното поведение на водача на л. а. „Рено Меган”, СГС е достигнал до правния извод, че този водач на МПС не е извършил твърдяното противоправно деяние. В тази насока излага правни съображения за предотвратимостта на релевантното ПТП, в 1 случай че водачът на л. а. „Рено Меган” е бил съобразил съществуващата опасност на пътното платно – пешеходеца, при установената добра видимост от уличното осветление той е могъл да възприеме ищцата като опасност и своевременно да намали скоростта на автомобила с готовност да спре преди да настъпил ударът с пешеходеца.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като счита, че първоинстанционният съд обосновано въз основа на правилното анализиране на събраните по делото доказателства, е достигнал до законосъобразния извод за неустановеност на твърдяното противоправно поведение на водача на процесния л. а. „Рено Меган”.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 19 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
От Констативен протокол с № К-552/31.10.2020 г., издаден от компетентен орган при ОД на ТПТП- О „ПП”-СДВР на МВР, се установява, че на 31.10.2020 г., около 17,45 ч., в гр.
София, на ул. „Околовръстен път” в района на изхода на кв. „Филиповци”, л. а. „Рено Меган”, с рег. № ******** е ударил ищцата, която е пресичала отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.
От Протокола за оглед, изготвен от разследващия полицейски орган на 31.10.2020 г., се установява, че огледът на местопроизшествието е извършен в 18,20 ч., при облачно време, но с добра видимост – при изкуствено (улично) осветление.
Констативният протокол и Протоколът за оглед на местопроизшествието съставляват годни доказателствени средства, тъй като по своята правна природа те представляват официални свидетелстващи документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – съставени са от 2 компетентно длъжностно лице (разследващия орган), в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което тези документи се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните първоначална САТЕ, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, вкл. и съставения в образуваното досъдебно производство Протокол за оглед на местопроизшествие, се изяснява правнорелевантният факт, че процесният транспортен инцидент е настъпил на 31.10.2020 г., около 17,45 ч., в гр. София, ул. „Околовръстен път”, района на изхода на кв. „Филиповци”, между л. а. „Рено Меган”, с рег. № ******** и ищцата като пешеходка. Установява се, че участъкът от пътното платно е еднопосочен – с три пътни ленти, на 12,60 м. вляво от десния край на пътното платно се намира затревен разделителен остров и метална еластична ограда с височина 0,5 м. и пешеходен парапет с височина 1,70 м. с край на 35 м. от ориентира. Вещото лице констатира, че разрешената за пътния участък скорост е 90 км./ч., като произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при облачно време, мокра пътна настилка, но с добра видимост при изкуствено осветление. В момента на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил се е движел в средната пътна лента със скорост от около 70 км./ч., а когато автомобилът се е намирал на около 43 м. от мястото на удара, пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно на Околовръстния път с посока отляво надясно, считано от посоката на движението на автомобила – с начин на движение спокойно бягане. Изяснява се, че водачът на л. а. „Рено Меган” е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара при управление със скорост равна или по-ниска от 53 км./ч., а при управление със 70 км./ч. обективно не е могъл да предотврати удара – към момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно (опасната зона за спиране е била 62,52 м., а ищцата е предприела пресичане на пътното платно, по което се е движил автомобилът, при отстояние от 43 м.). Липсват данни по делото за препятствия на пътното платно, които биха ограничили видимостта на участниците в процесното ПТП. Осветеността от левия фар на автомобила е 45 м. и на разстояние 4-5 м. встрани от левия габарит.
От допълнителната САТЕ, допусната от САС, се установява, че на 31.10.2020 г. слънцето залязва в 17,20 ч., а процесното ПТП е настъпило по заздрачаване.
При изслушването на САТЕ в проведеното пред въззивния съд на 15.11.2022 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че видимостта е била добра, вкл. и поради осветеността от изкуственото осветление, като водачът на процесния л. а. е имал техническата възможност да възприеме визуално пешеходци, вкл. и извън участъка на пътното платно. Но не се изяснява откъде пешеходецът е дошъл преди да е застанал на затревения остров – „Заграждението е с височина 1,70 м. и краят му е на 35 метра след приетия му ориентир. За тези 35 метра дали е минала, дали е прескачала, нямаме никакви данни по делото”.
Установява правнорелевантното обстоятелство, че сумракът е след залез слънце, като е възможно да се вижда пътното платно („При сумрак видимостта е до някаква степен 3 намалена, но все пак е добра видимост. От разстоянието, на което се е намирал водачът към момента на навлизане на пешеходеца на уличното платно, той е могъл да го възприеме като опасност”). При повторното изслушване в проведеното на 22.11.2022 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че произшествието е настъпило при добра видимост съгласно Протокола за ПТП, а при добро улично осветление видимостта на водача извън осветената зона на фаровете е приблизително от 60-80 м. – „Опасната зона е 62,52 м. – при това разстояние е имал възможност да спре преди мястото на удара”.
Съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на вещото лице, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и при преглед на Протокола за оглед на процесното местопроизшествие, и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите САТЕ. От друга страна, то се основава и на опитните правила, които са носители на съществена информация за обичайно съществуващите в обективната действителност обстоятелства и взаимовръзките между тях, а именно че при сумрак видимостта, макар и да е ограничена, е добра – водачът на лекия автомобил е могъл да различи предметите и техните цветове на разстояние поне между 60-80 метра.
Съгласно дадените по т. 6 от ТР № 28/28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК ръководни указания на съдилищата по точното тълкуване и прилагане на закона задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това.
Моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя.
Тези тълкувателни разяснения са възприети и в практиката на ВКС – напр. Решение № 359 от 12.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1129/2014 г., III н. о., НК, в което се приема, че „тогава, когато пешеходецът се намира на платното за движение на такова място от него, което не е предназначено за престои и преминаване /напр. пешеходни пътеки, острови за безопасност и др./, той всякога представлява опасност за движението, която е по-висока, когато пешеходецът е по-близо до лентата, по която се движи автомобилът. Само тогава, когато пешеходецът се намира на такова място, което е предназначено за него, без да показва предстоящо намерение за проява на неправомерно поведение, той няма да бъде опасност за движението… В конкретният случай, пострадалият пешеходец и неговият баща не са се намирали на място от платното за движение, което е предназначено за престои и преминаване /такова място не е двойната непрекъсната линия - съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 значението на двойната непрекъсната линия е в това, че на ППС е забранено да я застъпват и 4 пресичат/, поради което тяхното поведение, демонстриращо липса на намерение за пресичане, е без значение. Подсъдимият е бил длъжен да вземе мерки за безопасността на пострадалия още в момента, в който той обективно е могъл да го възприеме, стоящ върху двойната непрекъсната линия, още повече, че той е бил в непосредствена близост до лентата /лявата за неговата посока на движение/, по която се е движел управлявания от него автомобил и обърнат с гръб към посоката му на движение, поради което не е могъл да възприеме приближаващото се превозно средство. Независимо, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на превозното средство и, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която е била в границите на разрешената, от значение за преценка виновността на Й. И. е обстоятелството, че пешеходецът е бил забелязан от разстояние поголямо от опасната зона за спиране на автомобила /когато всъщност пострадалият е станал опасност за движението/ и когато водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара или да намали скоростта на движение до нулева и да пропусне намиращите се върху пътното платно пешеходци. Ето защо възражението на защитата, че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди движението на пешеходеца, е лишено от основание. Като не е предприел действия за намаляване на скоростта или спиране още към момента на възникването на опасността /възприемането на пешеходеца на двойната разделителна линия/, когато пострадалия пешеходец е бил извън опасната зона за спиране на автомобилът му, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, респективно настъпилия вредоносен резултат, като следва да се отбележи, че в случая е без значение, че пострадалият е бил в пияно състояние и с лека умствена изостаналост. Ето защо, допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП е в причинна връзка със съставомерния резултат /в т. см. Р № 273/2010 г. по н. д. № 167/2010 г. на II н. о. на ВКС; Р № 1204/74 г. на III н. о. на ВС/”.
Разпечатката съдържа 31 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c02e52fa-f754-447c-9f1f-10a60baa9abd