Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.10.2020, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
245/2020
Подписан
30.10.2020
В сила
07.10.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер 378 30.10.2020 г. гр.Разград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА секретар Даринка Димитрова прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д. №245 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против С.П.Н., М.Д.Д. и М.М.П., за установяване на вземане, в общ размер на 2536.09 лева, включващо главница в размер на 1648.94 лв. договорно възнаграждение в размер на 342.15 лв. и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 545.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Сочи, че на 31.08.2017г. сключен Договор за потребителски кредит № ********** между ищеца като кредитор и С.П.Н., М.Д.Д. и М.М.П., като солидарни длъжници. Сума на кредита 3000 лв., срок - 24 месеца, размер на вноската: 185.46 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР):

49.89 %, Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %. Общо задължение - 4451.04 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги - Възнаграждение: 1308.00 лв.

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 54.50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

5759.04 лв., общ размер на вноска: 239.96 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), с които длъжниците се запознали преди подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК, съответства на неговите възможности и финансово състояние. Прави разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 01.09.2017г. превел сума в размер на 3000 лв. по посочена от длъжника С.П.Н. банкова сметка. ***.05.2018г. С.П.Н. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е пожелал да бъдат отложени 1 погасителна вноска. На 15.05.2018г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и С.П.Н. е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 7, да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът С.П.Н. дължи договорно възнаграждение предварително определено в погасителния план в размер на 1451.04 лв. Същото се разсрочва във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Длъжникът е заплатил по задължението сума в размер на 1108.89 лв., като оставащото незаплатено договорно възнаграждение е в размер на 342.15 лв. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1308лв. От него остават да бъдат заплатени 545 лв.

Не изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 13 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 27.02.2019г., след което е изпаднал в забава. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № ********** е изтекъл на дата 25.10.2019г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението. Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 3361.26 лв. С плащанията е погасил част от номинала по заема в размер на 3222.95 лв. Сумата от 58.31 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ.

Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № **********, а именно КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..“.

С плащанията си е заплатил 80 лв.

Ответникът

С.П.Н. депозира отговор, намира иска за неоснователен. Твърди, че са неравноправни клаузите в потребителския договор. Счита, че е нищожна не само клаузата за неустойка в договора, а е налице недействителност на целия договор на основание чл.22, вр. с чл.11 от ЗПК. ГПР и ГЛП, са съответно 46.43% ГПР и 41,17% ГЛП, лихвен процент на ден - 0,11, които значително надхвърлят размера на законната лихва и правят клаузите нищожни, поради накърняване на добрите нрави, нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.З от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Направените плащания, както и сумата в размер на 520 лв. платена на 16.11.2018г., която сума не е отразена от ответника, следва да се приспаднат от чистата стойност на кредита, от което следва, че исковата сума е недължима. Договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, ал.2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК. Съдържащата се в раздел 6-ти информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. По процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 3000 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41,17% и ГПР в размер на 49,89%. , общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 5759.04 лв. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва, е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. Не съблюдаване на принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПP в размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит - при заем от 3000 лв., е договорено в края на срока на договора от 2г. ответника да върне сумата от 5759,04 лв. -почти два пъти по-висока сума от предоставената в заем. Налице е явна нееквивалентност между двете престации. Подобна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на ищеца - търговец и потребителя, следователно същата е и нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да е договорена индивидуално. Тези обстоятелства водят и до извод за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва на добрите нрави. Че на основание чл.22 ЗПК, която е приложима при не спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД. Поради което на основание чл.

23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответницата М.Д.Д. депозира отговор. Оспорва иска като твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД, като от датата на всяка погасителна вноска започва да тече шестмесечния срок, който е преклузивен.

Ответницата М.М.П. депозира отговор, възразява срещу избраната местна подсъдност, счита, че компетентен е РС Варна, тъй като искът е срещу потребители. Сочи, че заповедта по чл.410 ГПК произтича от договор от 01.09.2017г., а в молбата се сочи за такъв от 31.08.2017г. Както, че за първи път се твърди, че е предоговорено съобразно Анекс №1 от 04.05.2018г., поради което не е налице идентичност на основанията в заповедното и исково производство. Оспорва да е подписван договор както от 01.09.17г., че макар да е подписан договор за кредит от 31.08.17г., кредиторът да е предоставил ползването на кредитната сума. Твърди, че споразумението за предоставяне пакет за допълнителни услуги сключено във връзка с процесния договор е нищожно, поради липса на основание, заобикалящо закона, накърняване на добрите нрави.

Тъй като предоставената сума в размер на 3000лв. необосновано е нараснала на 4308лв. Счита договора за кредит с всичките му изменения за недействителен, поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, липсва методика на формиране на ГПР на заема, кои компоненти са включени в него и как се формира в договора, а 49,89% а в Анекс №1 46,43%. На основание недействителността на кредитното правоотношение по чл.22 ЗПК, съобразно чл.23 ЗПК, длъжникът дължи възстановяване на чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Както, че уговореното плащане за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1308лв. се явява прекомерно. Предоставените за тази цена услуги, не са изчерпателно изброени в договора, не е формирана цена за всяка услуга отделно. Не е предвидена клауза нито в договора, нито в споразумението, която да приобщава именно към процесния договор. Поради което не е изпълнено условието на чл.10а ал.4 ЗПК, освен това заплащането на това възнаграждение е предварително, противоречи на добрите нрави, сключено във вреда на потребителя, противоречат на чл.143 т.5 ЗЗП и чл.26 ЗЗД. Уговорката за пакет допълнителни услуги като такса не за реално ползвана услуга, а хипотетична такава, противоречи на чл.10 ал.2 и чл.10а ал.3 и ал.4 ЗПК. Оспорва чл.6 от договора за кредит и Анекс №1, по отношение на ГЛП в размер на 41,17%, като противоречащ на добрите нрави.

Наличие на явна нееквивалентност между уговорените престации, нарушение принципа на добросъвестност. Че същата надвишава трикратния размер на законната лихва. Оспорва и клауза на т.12.1 от ОУ към договора, като нищожна, противоречаща на добрите нрави,тъй като кредиторът има право да начислява лихва за забава в размер наОЛП+10% годишно, или сума в общо размер на 51,17%.

Оспорват, че кредиторът е сторил каквито и да било разходи свързани с начисляване на суми по т.17.4 от ОУ. Счита, че се дължи връщане единствено на главницата в размер на 3000лв., но тъй като е заплатена сумата 3361,26лв., че процесното задължение е погасено изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 31.08.2017г. е сключен договор за потребителски кредит №********** между ищеца като кредитор първи ответник като длъжник, втория и трети ответник като солидарен длъжник, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 3000лв., за срок от 24 месеца при месечна вноска 239,96лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%. В договора е посочено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 1308лв., които се заплащат на вноски от по 54,50лв. на месец, като общото задължение е в размер на 5759,04лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него са Общи условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.