Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9644 от 21.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1204/2026
Вид
Решение № 9644
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9644 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110101204 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба Д. С. Р. срещу С.О след развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 1927/2025 год. по описа на РСКозлодуй.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което е искал да се установи със сила на пресъдено нещо, че С.О му дължи сумата в размер на 200 лв., получена без основание сума чрез изпълнителни действия по ИД №************** при ЧСИ А.П. С.О е депозирала възражение и ищецът депозирал искова молба. Въз основа на нея било образувано гр.д. № 70364/2024г. по описа на 138 с-в, СРС. Спорът бил решен с влязло в сила Решение № **** от 21.05.2025 г., с което е установено със сила на пресъдено нещо, че длъжникът в настоящото производство дължи сумата в размер на 200лв. на Д. Р.. Сочи, че в производството по ч.гр.д. № 49097/2024г., 138 състав, СРС, прераснало в гр.д. № 70364/2024г., по описа на 138 състав, СРС, Д. Р. не е претендирал законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. С оглед на изложеното, ищецът претендира в настоящото производство главница върху горепосоченото задължение, считано от датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д.

№49097/2024 г. – 16.08.2024 г. до 10.09.2025 г. (на която дата е влязло в сила горепосоченото решение).

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 29,61 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.08.2024 г. до 10.09.2025г. върху сумата в размер на 200,00 лв., за която сума ответникът С.О е осъден да заплати на ищеца Д. Р. с влязло в 1 сила Решение № **** от 21.05.2025г., постановено по гр.д. № 70364/2024г., по описа на 138 състав, СРС, за което вземане имало издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1927/2025 г. по описа на РС Козлодуй. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. ответникът, редовно призован, не се представлява, като от негова страна не е било направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание.

Искът е вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, което по силата на чл. 239, ал. 2 ГПК не се мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 12,79 евро – държавна такса за настоящото производство, както и 23,56 лева (12,04 евро) – държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №1927/2025 г. по описа на РС-Козлодуй.

Адв. Д. – процесуален представител на ищеца претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. за заповедното производство и в настоящото исково производство. Следва да бъдат присъдени определените от заповедния съд 480 лева с ДДС (245,42 евро).

Съдът намира, че предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и осъществената от адв. Д. работа по защита правата и интересите на ищцата, изразяваща се единствено в подаването на искова молба и молба за гледане на делото в отсъствие на процесуален представител на ищцата, , справедливият размер на 2 адвокатското възнаграждение за осъществената защита е в размер на 100 евро с ДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. Р., ЕГН: ********** срещу С.О, БУЛСТАТ: ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 29,61 лева представляваща законна лихва за периода от 16.08.2024 г. до 10.09.2025г. върху сумата в размер на 200,00 лв., за която сума ответникът С.О е осъден да заплати на ищеца Д.

Р. с влязло в сила Решение № **** от 21.05.2025г., постановено по гр.д. № 70364/2024г., по описа на 138 състав, СРС, за което вземане имало издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1927/2025 г. по описа на РС Козлодуй.

ОСЪЖДА С.О, БУЛСТАТ: ********* да заплати на Д. С. Р., ЕГН: ********** сумата в размер на 12,79 евро – държавна такса в настоящото производство, както и сумата в размер на 12,04 евро - държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.

№1927/2025 г. по описа на РС-Козлодуй.

ОСЪЖДА С.О, БУЛСТАТ: ********* да заплати на адв. С. Д. сумата в размер на 245,42 евро – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на Д. Р. безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.гр.д. №1927/2025 г. по описа на РСКозлодуй, и сумата в размер на 100 евро с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на Д. Р. безплатна правна помощ в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно чл. 240, ал. 2 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да ъ бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Този иск може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Решението да се съобщи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3