Решение № 176 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6424 от 14 декември 2023г. Софийски градски съд, ГО, 11 състав е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159 по иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. второ ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, предявен от Е. О. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, бул.“***“ № *, сума в размер на 31 716.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени врЕ. вследствие неизпълнение задължението на ответника

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с прЕ.шно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ за осигуряване на непрекъснато снабдяване с електрическа енергия на собствения на ищеца Е. О. М. недвижим имот двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. ***, ул. *** 162 в периода м. март 2018г. - м. февруари 2022г., изразяващи се в извършени разходи за закупуване и монтаж на дизелов генератор, UPS система, байпасно табло и катоден отводнител, както и извършени разходи за тяхната поддръжка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 14.03.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в 1 производството съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4 335,20 лв.; отхвърлил иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. второ ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159 да заплати на Е. О. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, бул.“***“ № *, сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени врЕ. вследствие неизпълнение задължението на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с прЕ.шно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ за осигуряване на непрекъснато снабдяване с електрическа енергия на собствения на ищеца Е.

О. М. недвижим имот - двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. ***, ул.

*** 162 в периода м. март 2018г. - м. февруари 2022г.; осъдил Е. О. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, бул.“***“ №9 на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159 разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърления иск в размер на 95,33 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решението по гр. д. № 2550/22г. на СГС, ГО, 11 състав в осъдителната му част. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху процесуални нарушения, необосновани изводи и като резултат нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от насрещната страна Е.

О. М., с който въззивната жалба е оспорена.

За да постанови решението си в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като по делото е установено неизпълнение на договорно задължение от ответника за осигуряване на електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност и непрекъснатост на доставката - с оглед големия брой прекъсвания на подаването на еленергия, преобладаващо с неустановен произход и без предварително уведомяване, без да е установено и изключващо отговорността на ответника обстоятелство, поради което ищецът има право да иска 2 обезщетение за неизпълнение – стойността на средствата за замяна на липсващата доставка при липса на резервен източник на електрическа енергия, което, поради липса на централен водопровод, е възпрепятствало и ползването на вода. Стойността, приета от СГС, на направените разходи за закупуване, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и редовна проверка на съоръжението за осигуряване на елзахранване възлиза на претендирания размер от 31 716 лв., размер и на нанесените имуществени врЕ., за възстановяването на които е уважен предявеният иск.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК ; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС),намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо в обжалваната част, а като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните във връзка с оплакванията в жалбата срещу атакуваното решение и относимите към спора императивни материалноправни норми, по съществото на спора, косвено по правилността на обжалваното решение, приема следното :

Доводите срещу уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД са неоснователни.

Основният спорен въпрос по делото, основа на възникналия между страните спор, е получавал ли е ищецът непрекъснато през исковия период електрическа енергия и била ли е тя с необходимото качество, съответно има ли основание за ангажиране на търсената отговорност на ответника за заплащане на компенсаторно обезщетение за имуществени врЕ. от неточно изпълнение.

По делото е установено, че за обект на ищеца, присъЕ.нен към електроразпределителната мрежа въз основа на договор от 12.09.2016г. при публично известни общи условия, находящ се в. с.***, ул. „***“ № 162 (което не е било спорно в първата инстанция), е имало прекъсвания в доставката на електрическа енергия, преобладаващият брой от които не са прЕ.звикани от планови действия и присъщи на преноса на електрическа енергия процеси, противно на възраженията на ответника, - така заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещо лице с електротехническо образование, което и въззивният съд възприема. Съгласно това заключение – основно и две допълнителни, в имота на ищеца се намира дизелов генератор и 3

UPS устройство – представляващо акумулатор или батерия, които при спад на напрежението черпят от тях ток, като чрез UPS устройството се гарантира непрекъсваем процес /съгласно уточнението на вещото лице/ и при промяна или отпадане на напрежението, подадено от електроразпределителната мрежа, се активира защитата и се включва автоматично дизеловия генератор (ДГ), а при възстановяването на напрежението от електроразпределителната мрежа след определен интервал от време той се изключва автоматично; вещото лице е уточнило, че така изградената система е резервно захранване на жилищната сграда на ищеца, данните от събития се записват автоматично от вътрешната памет на устройствата до 400 събития на вътрешната памет, с възможност за добавяне на „UPS slave“. В тази връзка е установено, че се записват моментните стойности на мрежовото напрежение, честота на мрежовото напрежение, № на събитието, дата, час, както и параметрите на ДГ. UPS-ът поддържа до 1500-2000 записа на събития, подредени хронологично, като извличането на данните се осъществява посредством софтуеър и web апликация за мониторинг, служещи за техническа настройка и съхраняване на системните записи, без данните да могат да бъдат манипулирани към момента на генерирането и свалянето им. Не е спорно по делото, установено и от заключението на СТЕ, че ДГ е пуснат в експлоатация на 02.07.2019г., а UPS-ът на 03.02.2020г. с последен изследван запис в него от 04.11.2022г., като в периода 17.01.2022г. до 04.11.2022г. има реализирани записа на 1 820 събития, а от 25.07.2019г. до 04.11.2022г. има общо 256 събития, в които мрежовото напрежение е извън толеранс, от които 158 с пълно отпадане на мрежовото захранване и 98 събития с мрежово захранване извън толеранса. От данните в диспечерските дневници на ответника и при съпоставка с данните от генератора на ищеца, намиращ се с.***, ул.*** № *, за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2022г., вещото лице е направило извод, че те съвпадат напълно за пълното прекъсването на електрическото захранване като време и продължителност. В случая, във връзка с доводите на жалбоподателя, следва да се отбележи, че става достатъчно ясно, че съпоставка между отразените данни при ответника и тези при ищеца може да се извърши само за периода след инсталирането на ДГ. Данните, които не съвпадат - тези по диспечерските дневници и данните от генератора на ищеца - са за колебанията в напрежението, тъй като в диспечерските дневници няма информация за качеството на предоставената електрическа енергия, а системата за резервно 4 захранване на ищеца отразява всяко колебание в напрежението, за части от секундата регистрира спад на напрежение и тогава сработва елгенераторът – той се включва при спад в напрежението под 220 волта. Причините за възникването на прекъсванията, съгласно отразеното в диспечерските дневници за средно напрежение от съответния трафопост, за всички клиенти към него са: планирани прекъсвания - 5 бр.; непланирани прекъсвания на средно напрежение 435 бр., от които: 24 бр. непланирани прекъсвания без засягане на клиенти, 333 бр. непланирани прекъсвания с продължителност < 5 минути, 32 бр. непланирани прекъсвания с продължителност > 6 минути и < 20 минути, 21 бр. непланирани прекъсвания с продължителност > 20 минути и < 60 минути, 25 бр. непланирани прекъсвания с продължителност > 60 минути, най-продължителното прекъсване за периода е 6 часа и 39 минути.

Вещото лице е уточнило, че за периода от 02.07.2019г. до 25.02.2022г. има аварийно изключване на електропроводи 110 kV, захранващи п/ст „Студентски град” два пъти на дати: - на 10.08.2019г. в 20:38ч.; -на 10.08.2019г. в 20:38ч. и аварийно изключване на трансформатори 110/СрН в п/ст „Студентски град“ два пъти на дати: - на 30.06.2021г. в 9:52ч. и на 10.09.2021. в 21:12ч.; за периода от 02.07.2019г. до 25.02.2022г. има 23 заявки общо за ЕП 110 kV Железница и 110 kV Бистрица до п/ст „Студентски град“, и 11 заявки за трансформатори 110/Ср.Н. в п/ст „Студентски град“. Вещото лице е пояснило, че електроенерийната система е Е.нна, различните участъци се управляват от различни оператори и прекъсването във веригата се отразява на следващите елементи от нея, като при повреда на Е.н далекопровод захранването може да се извърши от друг с кратко прекъсване, което също се отчита. Изследването на по-дълъг период, в сравнение с този упоменат от ищеца, на който е основан разглежданият иск, относно начина на електрическо захранване на имота, присъЕ.нен към електропреносната мрежа, на което акцентира жалбоподателят, не представлява недостатък на заключението на СТЕ, а дава по-пълна картина на начина на изпълнение на процесния договор от страна на ответника, което съдът съобразява и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Безспорно е, че ищецът като страна по сключения с ответника договор при публично известни общи условия (чл. 104а ЗЕ) има право да получава непрекъснато електрическа енергия с показатели за качество, одобрени от ДКЕВР, както и да бъде уведомяван за прекъсванията на снабдяването (чл. 17, т. 1 и 8 ОУ, при които е възникнало процесното правоотношение; чл. 18, т. 1 и 5

8 ОУ /2021г.). Ответникът носи имуществена отговорност за врЕ. от неизпълнението на задълженията му да предоставя услугите, предмет на договора, в т. ч. при неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия и при пренос на електрическа енергия в мястото на присъЕ.няване с показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба (чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. ал. 2 ОУ/2021г. ). В процесния договор за присъЕ.няване към разпределителната електрическа мрежа действително е отразено, че клиентът няма собствен резервен източник на електрическа енергия (чл. 8), но е безспорно установено по делото, че ответникът е бил уведомен, че ищецът е инсталирал собствен източник за резервно захранване, макар и уведомяването да е извършено след подаване на ИМ, който източник е без възможност за подаване на обратно напрежение към електроразпределителната мрежа (така КП № 1/06.04.2022г. с описани приложения, в който е обективирана и проверка на генератора за собствени нужди на ищеца). Същевременно, както е изтъкнато в отговора на въззивната жалба, няма връзка между неизпълнението на задължението по чл. 121 ЗЕ за предварително уведомяване за инсталирането на собствен източник за резервно захранване и прекъсванията в електрозахранването, като не е установена връзка между тези прекъсвания и самото собствено на ищеца съоръжение. Неоспоримо е установено и, че данните, записани в резервния източник на електрическа енергия (самопонятно записани след като той е бил инсталиран на 02.07.2019г., съответно на 03.02.2020г.), са неманипулируеми, независимо че е монтиран в имота на клиента (и след границата на собственост на електрическите съоръжения на електроразпределително дружество, дефинирани в Наредба № 6 от 24 февруари 2014г. за присъЕ.няване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ. бр.28 от 2 април 2024г.). От тях, съпоставени с данните в диспечерските дневници на ответника, е установено прекъсване на електрозахранването и колебания/спад в напрежението под 220 волта. В срока за ОИМ ответникът не се е позовал на наличие на „сериозен риск“ за служителите му от инсталирането на резервния източник на захранване, нито се е позовал на допустимите отклонения в стойностите на показателите на електрическата енергия (на каквито се позовава в писмената си защита пред СГС и във ВЖ), поради по делото не е изследвано дали записаните отклонения в напрежението от системата на 6 ищеца представляват такива в рамките на допустимото, както твърди ответникът, отклонение от номиналното напрежение от плюс/минус 10 %. В унисон с гореприетото относно прекъсването на електрозахранването е и съдържанието на справката, представена по делото от КЕВР, в която е записано, че непланираните изключвания на електрозахранването и то само за периода 05.12.2020г. – 05.12.2021г. „по вина„ на дружеството са 89 бр. с общо времетраене 11 ч. и 27 м. С показанията на св. П. (разпитан в съдебно заседание на 06.12.2022г.) – съсед на ищеца в ***, също е установено прекъсване на снабдяването с електрическа енергия – той е разказал, че всяка седмица е имало прекъсване на тока, като през м.03.2018г. –м.02.2022г. дори два-три пъти в седмицата е спирал, вкл. по няколко пъти на ден без предупреждение, а всички живущи там били снабдени с бунари и с хидрофорни помпи и когато нямало ток, нямало и вода. Установеното от гореобсъдените доказателства относно начина на изпълнение на основното договорно задължение на ответника не се опровергава от съдържанието на изготвения от него, по повод жалба на ищеца, констативен протокол № СГ – 94/23.12.2021г., касаещ минимален период на измерване качеството на електрическата енергия съгласно чл. 26 от действащите ОУ, - на захранващото напрежение от 16.12.2021 до 23.12.2021г., с характер на твърдение на страна в процеса, подлежащо на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), доколкото дори и да отговаря на действителното положение не променя фактическите констатации за установено неизпълнение в рамките на проверявания от вещото лице и визиран от свидетеля период.