Решение № 2180 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2180 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100510909 по описа за 2023 година

Производството е по ред на чл.435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 55361/24.08.2023 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 с район на действие СГС от М. Я. Х. – длъжник по изпълнително дело № 20238440401055.

В жалбата се иска прекратяване на изпълнителното производство, тъй като вземането, удостоверено в издадения през 2014 г. изпълнителен лист се било погасило по давност поради изтичането през 2019 г. на давността. От печата в горния ляв ъгъл било видно, че през 2017 г. изп. производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 8 ГПК. Посочва се, че жалбоподателя е поръчител, а не главен длъжник. До 2023 г. срещу него не били предприемани никакви изпълнителни действия. Поддържа се, че никога не бил уведомяван за цесията от първоначалния взискател. Поради това следвало да се приеме, че производството било образувано от ненадлежна страна и същото не можело да породи действие срещу жалбоподателя. Претендират се разноски.

Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД счита жалбата за частично допустима по отношение на посочения в нея двугодишен срок на перемпция и неоснователна в цялост. Твърди, че искането за прилагане на определен изп. способ прекъсвало давността независимо дали такива действия са предприети. Въпросът дали дадено вземане било погасено по давност или не, не би могло да бъде предмет на производство по повод обжалване действията на съдебния изпълнител. Твърди, че вземането срещу жалбоподателя било потвърдено с влязло в сила съдебно решение с дата 13.07.2018 г. по гр. дело № 71/2018 г., РС Белоградчик, с което по реда на чл. 422 ГПК било установено вземането срещу ответника. Изпълнителното 1 производство било образувано преди 13.07.2023 г., когато изтичал давностния срок.

Оспорва твърдението, че длъжникът не бил уведомен за цесията, тъй като това станало по иска, разгледан по реда на чл. 422 ГПК. Въз основа на изложеното се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви, в които счита жалбата за недопустима като подадена след срока по чл. 436 ГПК, а по същество за неоснователна поради липса на предпоставки за прекратяването.

От фактическа съдът установява следното:

Производството по изпълнително дело № 20238440401055 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.

№ 844 с район на действие СГС е образувано по молба от 21.04.2023 г. на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД с твърдението, че е цесионер на първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД по приложения към молбата изпълнителен лист от 24.04.2014 г. по ч. гр. дело № 115/2014 г., РС Балчик, в който е посочено, че длъжникът Ж.П.Ж. и неговият поръчител М.

Я. Х. дължат на своя кредитор 14 847, 21 лв. – главница по Договор за банков кредит за периода 15.07.2013 г. – 16.04.2014 г., ведно със законна лихва от 17.04.2014 г. до окончателното плащане; 1 444, 21 лв. договорна лихва и разноски в общ размер на 671, 32 лв. Към молбата е приложено неподписано и невръчено уведомление от „Уникредит Булбанк“ АД, действащо чрез пълномощника си „ЕОС М.“ ЕООД за уведомяване на длъжника М. Я. Х., че задължението му е прехвърлено на пълномощника.

На 16.06.2023 г. в „Уникредит Булбанк“ АД е получено запорно съобщение по отношение сметките на длъжника. На 13.06.2023 г. е изпратено писмо до СДВР-Пътна полиция за справка относно моторните превозни средста, собственост на М. Х.. На същата дата е наложен запор и на трудовото му възнаграждение.

На 25.07.2023 г. е постъпил документ от длъжника, наименован „жалба“, с който се иска уведомяването на взискателя, че М. Х. не дължи търсената сума поради това, че не е главен длъжник, поради изтекла давност и поради липса на активна процесуална легитимация.

На 18.08.2023 г. „ЕОС М.“ ЕООД е уточнил, че към 04.08.2023 г. търсената сума е:

18 932, 58 лв. На 11.09.2023 г. дружеството е поискало прекратяване на изпълнителното дело по отношение на главния длъжник Ж.Ж..

С разпореждане от 26.09.2023 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.

От правна страна съдът установява следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Спорните по делото въпроси са два: дали е изтекла давност, която да възпрепятства събирането на вземането и дали е настъпила перемпция.

Разпоредбата на чл. 435 ГПК, по реда на която се развива настоящето производство, изброява изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване.

2

Всички те имат процесуален характер, тъй като той се ръководи от изпълнителния лист и в рамките на изпълнителното производство той не може да разрешава спор между страните относно техни материални права, каквото се явява твърдението за изтекла давност. Този спор се решава от съда в състезателно производство, каквото би могло да бъде това по чл.

439 ГПК, но не и в настоящото.

Правната природа на перемпцията е различна. При нея взискателят не следва да е поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия – чл. 433, ал.

1 , т. 8 ГПК. Перемпцията не влияе на материалното право каквото е давността. Поради това въпреки настъпилото прекратяване на предишното изпълнително дело поради изтичането на двугодишния срок, това не обезсилва изпълнителния лист и съдържащите се в него права.

Кредиторът може да образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, от който момент ще започнат да текат нови две години. Това е и разглежданата хипотеза Изпълнителното дело е образувано на 21.04.2023 г. и срокът по чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК не е изтекъл.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е уведомен за настъпилата цесия. Поканата за доброволно изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК заедно със всички книжа по делото, между които е и договорът за цесия.

Въз основа на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по Жалба с вх. № 55361/24.08.2023 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 с район на действие СГС от М. Я. Х. – длъжник по изпълнително дело № 20238440401055

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3