Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 14.01.2026, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Административно дело 542/2025
Вид
Решение № 43
Подписан
14.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
Виолета Кожухарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43

Търговище, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257250700542 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес в гр. Търговище, [улица], ет.*, ап.**, действащ чрез адв. С. М. от АК -Търговище, съд. адрес [улица], вх. Б, кантора 9 срещу Решение № 1040-25-142/ 22.10.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане № 251-00-422-5/ 02.09.2025 г., с което на основание чл. 54ж, ал.1, вр. чл. 54а, ал. 1, 54б, ал. 3 КСО на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 18.00 лв., считано от 16.03.2025 г. до 15.07.2025 г.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителните основания на чл. 146, т.3, 4 и 5 АПК - допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Сочи се, нарушение на чл. 35 АПК административният орган не бил извършил пълната дължима проверка за релевантните по преписката обстоятелства. Разпоредбата на чл. 543, ал. 3 от КСО е приложена в несъответствие с материалния закон. В този смисъл, оспорва приетото от административния орган основание за прекратяване на последното му трудово правоотношение, довело до определяне на ПОБ в минимален размер, за срок от 4 месеца, при условията на чл. 54б ал.3 КСО. Същият сочи, че при определяне размера на ПОБ органът следва да вземе предвид пълния размер на получения от него доход в Германия, без да го редуцира до размера на максималния осигурителен доход за България.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ, и да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощеният от нея процесуален пълномощник адв. С. М. от АК-Търговище, която поддържа жалбата. Депозира писмена защита с развити в същата подробни доводи в подкрепа на жалбата. Във връзка с направената и поддържана претенция за присъждане на разноски представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. От упълномощения юрисконсулт Б. К. е депозирана писмена защита, с която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна по изложени подробни аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение съобразно естеството на спора и спрямо размерите по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административен съд – Търговище, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Началото на административното производство е поставено с подаване заявление за отпускане на ПОБ № 712-0344/ 24.03.2025 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, от страна на Н. А. Н.,заведено в ТП на НОИ - Търговище с peг. № 251-00-422/24.03.2025 г.

В заявлението е декларирано, че е Н. е упражнявал трудова дейност в друга държава – Германия, в периода 15.04.2024 г. - 16.03.2025 г.

След преглед на попълнените от г-н Н. данни в заявлението и на представените от него документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI, със СЕД U001CB и СЕД U003, е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Германия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3151721).

Към искането са приложени и представените от лицето документи от ДЧ на ЕС.

На 19.08.2025 г., по случай 3151721, чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI са получени СЕД U017 и СЕД U004, издадени от КИ на ДЧ на ЕС - Германия: Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 15.04.2024 г. до 15.03.2025 г., а основанието за прекратяване на последната заетост „напускане на служителя“.

По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС - Германия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 15.04.2024 г. до 15.03.2025 г. в размер на 34356,13 евро.

Въз основа на събраната информация, е постановено разпореждане № 251-00-422-5/ 02.09.2025 г., с което по заявление вх. № 251-00-422/ 24.03.2025 г. на Н. А. Н. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО, считано от 16.03.2025 г. до 15.07.2025 г. в размер на 18,00 лв. дневно.

Това разпореждане е обжалвано от г- н Н., по административен ред.

С Решение № 1040 – 25 – 142/ 22.10.2025 г. на директора на НОИ ТП – Търговище, е потвърдено разпореждане № 251-00-422-5/02.09.2025 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което предвид заявление № 251-00-422/24.03.2025 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на Н. А. Н., [ЕГН], считано от 16.03.2025 г. до 15.07.2025 г. в размер на 18,00 лв. дневно.

За да постанови този резултат, от решаващия административен орган е прието, че разглежданата хипотеза попада в приложното поле на чл. 546, ал. 3 от КСО, поради което паричното обезщетение за безработица на г-н Н. Н., законосъобразно е отпуснато по този ред.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Административния акт – решение, с което е потвърдено разпореждане са издадени от компетентни органи, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 от КСО, респ. чл. 54ж ал. 1 КСО. Решението е издадено при съобразяване на нормативните изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания.

Горните данни обуславят извод за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Като държава-членка на Европейския съюз /ЕС/ от 01.01.2007г., Република България е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС съгласно чл. 288 ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004г., с последно изменение в сила от 31.07.2019г.(основния регламент), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010г., с последно изменение в сила от 18.06.2020г. (регламент по прилагането). Съгласно чл. 3 §1 от Регламент (ЕО) №883/ 2004 материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица /чл. 3 §1 б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По делото не се оспорва качеството на жалбоподателя на гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, и следователно спрямо него намират приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) №883/ 2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Именно в ГЛАВА 6 „Обезщетения за безработица“ от Дял Трети на Регламент (ЕО) № 883/2004 е регламентацията на механизма за определяне на паричните обезщетения за безработица.

В случая е безспорна между страните компетентността на българската осигурителна институция да се произнесе по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ въз основа на заетостта му във ФРГ. От данните по делото следва, че липсва спор и по отношение на установените периоди на заетост и доходи на заявителя.

Основният спорен въпрос касае основанието за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя, тъй като възприетото от ответната страна становище, че това основание е „напускане на служителя“ и се приравнява на правното основание по чл. 326 ал.1 КТ, е довело до определяне на отпуснатото ПОБ при условията на чл. 54б ал.3 КСО – в минимален размер и за срок 4 месеца.

Съгласно чл. 54а, ал.1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

В случая, установено е качеството на жалбоподателя на безработно лице, към датата на подаване на заявлението му за отпускане на ПОБ, както и регистрацията му в АЗ. Не се твърди и липсват данни за това лицето да е с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, а отпуснатото му от ответния орган ПОБ е основано на констатацията, че същият е осигурено лице в хипотезата на чл. 54а, ал. 1, т. 1 КСО.

Съгласно чл. 54б ал.3 КСО – норма, цитирана като правно основание в потвърденото с оспореното решение разпореждане, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.