Решение № 29 от 09.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Плевен, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430103831 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, вр. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 38/15.01.2021г. по к.ад.д.№ 460/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и след отводи и изпращане на делото за разглеждане в РС-Плевен с Определение № 996/07.07.2022г. по в.ч.гр.д.№ 497/2022г. по описа на ОС-Плевен, по подадената жалба от Н. Й. Н. против Протоколно решение № 00003/15.01.2018г. на Общинска служба Земеделие – ***. Твърди се, че оспореното решение на служба „Земеделие” *** (СЗЧб) е опит за преразглеждане на влязло в сила Решение № 610/5.12.2011 г. по гр.д, 183/2011 г. на РС-Горна Оряховица по гр.д. № 898/2016 г. и гр.д. № 675/2017 г. на РС- ***. Твърди, че СЗЧб не е представила пълната преписка № 504/1992 г, с която са заявени имотите на Н.Х.Н.. Твърди, че в преписка № 504/1992 г е и Решение № 610/5.12.2011 г. по гр.д. 183/2011 г. на РС-Горна Оряховица.

Твърди, че СЗЧб е страна по гр.д. 183/2011 г. на РС-Горна Оряховица.

Твърди, че в открити съдебни заседания, службата е имала възможност да представи доказателства и мотиви, с които да оспори тяхното искане. Твърди, че в законоустановения срок това не е извършено. Твърди, че СЗЧб е имала възможност да представи мотиви и по реда на касацията пред 1

Административен съд- Велико Търново, но решението не е обжалвано от СЗЧб, поради което решението е потвърдено и от касационната инстанция.

Излага съображения, че има определен ред, по който да бъдат отменяни влезли в сила Решения на Съда в България. Твърди, че Твърди, че Решение № 610/5.12 2011 г по гр.д. 183/2011 г на РС-Горна Оряховица. Счита, че първо трябва да бъде отменено Решението на РС-Горна Оряховица преди СЗЧб да предприема действия по отношение на имотите, цитирани в диспозитива на Решението. Посочва, че затова по ЗСПЗЗ има предвиден ред по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а СЗЧб не е заинтересовано лице. Твърди, че на основание чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Р България и спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Счита, че тъй като става въпрос за собственост, това къде и как е включен имот не е въпрос който се решава от СЗЧб. Твърди, че този въпрос се решава от Съда в България и затова се е произнесъл РС- Горна Оряховица с влязло в сила Решение № 610/5.12 2011 г по грд 183/2011 г. Счита, че става въпрос за така наречените признавателни решения. Пред РС-Горна Оряховица, СЗЧб не е представила доказателства за това как са възстановени имотите и съответно не е възразила. Поради това, счита, че отивите на СЗЧб са недопустими, тъй като си позволява да тълкува съдебно решение, без да е компетентна. Твърди, че върху документите по преписка № 504/1992 г. са записвани данни, които са неверни и затова към тези данни няма подпис или дата на записване. Твърди, че СЗЧб си е въобразила, че може да променя собствените си решения. Т.е. след като са издадени процесиите решения, те не могат да бъдат променяни от СЗЧб, което право е преустановено с изменение на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.98/28.10.1997 г., като се премахва служебното начало ОСЗГ (сега ОСЗ) по свой почин да отменят или изменят влезли в сила свои решения. Счита, че в този смисъл издаденото протоколно решение е в нарушение и на ЗСПЗЗ.

Твърди, че двете решения, цитирани от РС-Горна Оряховица са по различни процедури, поради което счита, че не може за един и същ имот да са издадени два различни акта по ЗСПЗЗ на ПК. Твърди, че площта на имота по Решение № 10С/05.12.2000 г. на ПКЧб от 6.70 дка, която е записана в диапозитива на Решение № 610/5.12.2011 г. по гр.д. 183/2011 г. на РСГО не им е възстановена с протокол № 00002/9.11.2017 г. Моли като бъдат взетит предвид чл. 271, чл.

2

297 от ГПК, Решение № 610/5.12.2011 г. и Решение № 2389/25.11 2016 г. по гр.д. 183/2011 г. на РС- Горна Оряховица, ЗСПЗЗ да отмените протоколно решение № 00003/15.1.2018 г. на СЗЧб като незаконосъобразно и да бъде задължена СЗЧб да изпълни влязлото в сила Решение № 610/5.12.2011 г по гр.д. 183/2011 г, на РС-Горна Оряховица по отношение на имот с площ 6.70 дка и да издаде съответния акт по ЗСПЗЗ.

Ответникът по жалбата Общинска служба Земеделие- ***, ангажира становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от Протокол № 00003/15.01.2018г. за размера и категориите на земеделски земи, правото на собственост върху които ще се възстановявана чрез план за земеразделяне в землището на гр.***, Общинска служба Земеделия гр.*** е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: 1 Ниви 6,670 дка. със следните мотиви: Площта по Решение № 10С/05.12.2000г. на ПК *** от 6,670 дка. е включена в общата площ за обезщетение по Решение № 10-Б от 21.05.2001г., която възлиза общо на 14,671 дка. и е призната с Протокол № 00002/09.11.2017г. и същият е влязъл в законна сила на 15.12.2017г.

Установява се, че на Н. Н. е връчен препис от Протокол № 00003/15.01.2018г. на дата 23.01.2018г. видно от известие за доставяне Видно от Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато признава по отношение на ПК-***, че наследниците на Н.Х.Н. са собственици на бранище от 4,69 дка и бранище от 12,5 дка (или общо 17,190 дка), находящи се в местността „***“ в землището на гр. ***. За разликата до 25 дка по пункт 1 от исковата молба и за 9,37 дка по пункт 2 от исковата молба, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Видно от Решение № 10С/06.01.2000г., постановено от ПК-*** по преписка № 504, се определя правото на обезщетение със земя за признато, но невъзстановено право на собственост върху 17,190 дка земеделска земя, V-та категория, и се обезщетяват наследниците на Н.Х.Н. с право на собственост върху 3 броя имоти, както следва: 1. Земя от ОПФ, 4,018 дка. Ш-та категория 3 в масив 28. парцел 3; 2. Земя от w ОПФ, 4,763 дка, Ш-та категория в масив 44, парцел 19; 3. Земя от ДПФ, 5,592 дка, IV-та категория в масив 117, парцел 1.

С Решение № 16/25.01.2000г., постановено от ПК-*** по преписка № 504, на основание Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по описа на РС-ЧБ и Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-ЧБ, се предоставя на наследниците на Н.Х.Н. правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1. Имот № 028012, представляващ изоставени трайни насаждения, с площ 4,018 дка; 2. Имот № 044019, представляващ нива, с площ 4,763 дка; 3. Имот № 117001, представляващ пасище, мера, с площ 5.592 дка.

Установява се от молба от 21.04.2000г. от Й.Н.Х.; писмо изх. № 343/22.06.2000г. на ПК-ЧБ; жалба от 17.08.2000г. от Й.Н.Х.; писмо изх. № 452/22.08.2000г. на ПК-ЧБ, че наследниците на Н.Х.Н. не желаят да получат определените за обезщетение със земя с Решение № 10С/06.01.2000г. на ПКЧБ 17.190 дка земеделски земи, а вместо това желаят да бъдат обезщетени с инвестиционни бонове.

Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-ЧБ е обжалено по съдебен ред. В хода на делото, с писмо, изх. № 472/07.09.2000г., ПК-ЧБ предлага на жалбоподателя да измени частично своите административни актове. Видно от Протоколно определение от 05.10.2000г. постановено по г.д. № 352/2000г. по описа на PC-***, ищецът Й.Н.Х. заявява, че е постигнато съгласие между него и ответника, ПК-ЧБ да изменят оспорвания акт, поради което оттегля иска си и моли делото да бъде прекратено. Със протоколно определение е прекратено производството по г.д. № 352/2000г. по описа на PC-***.

С молба от 05.12.2000г., адресирана до ПК-***, Й.Н.Х. моли, въз основа Протоколно определение от 05.10.2000г., постановено по г.д. № 352/2000г. по описа на PC-***, и решения на ПК-ЧБ с №№ 10С/06.01.2000г. и 16/25.01.2000г., като нива 4,763 дка., 3 категория в местността *** да бъде заменен с имот № 044019 от 6,670 дка., 5-та категория и да бъде обезщетен с с инвестиционни бонове. Върху молбата е поставена следната резолюция:

„Да се коригира Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК, на основание Протокол от 05.10.2000г. на РС-ЧБ, като възстановения имот в масив №44, парцел 19 се заличи/запише(нечетливо) като остатъчен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а 4 собственика се обезщети с ПКБ за 6,670 дка, V-та категория.“ С решение № 10С/05.12.2000г. за обезщетение чрез поименни компенсационни бонове по чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ на основание „подадена молба от Й.Н.Х. и влязло в сила решение по чл. 11 от ЗСПЗЗ“, комисията определя на правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове на наследниците на Н.Х.Н., за признатото, но невъзстановено право на собственост върху 6.670 дка земеделска земя. V-та категория. Видно от Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г. по описа на РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение № 10С/05.12.2000г. на ПК-***, постановено на основание подадена искова молба от Й.Н.Х. /*** на Н.Х. Н./ за определяне на начин на обезщетение въз основа на Решение №504 на ПК по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ във връзка със съдебно решение по чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ за землище *** с определяне правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост за земеделски земи на наследниците на Н.Х. Н. по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ-6,670 дка.-V-категория.

С Решение № 16/25.01.2000г. за определяне на имотите, предоставени като обезщетение на основание влезли в сила съдебни решения и на основание Заявление вх.№ 504/28.07.1992, влязло в сила съдебно решение № 159/10.04.1997г. и Решение № 16/25.01.2000 г. по чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ за обезщетение със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19 ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне са предоставени на наследниците на Н.Х.Н. правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. както следва:

1. Имот № 028012, представляващ изоставени трайни насаждения, с площ 4,018 дка; 2. Имот № 117001, представляващ пасище, мера, с площ 5,592 дка.

С Протокол № 10А/11.07.1996г., е констатирано, че от общо заявените по преписка № 504 88,900 дка земеделска земя, следва да бъдат възстановени 80.899 дка. а за разликата от 8,001 дка наследниците на Н.Х.Н. следва да бъдат обезщетени.

С Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ и на основание Протокол № 10А/11.07.1996г., Решение № 10С/05.12.2000г. и влязло в сила съдебно Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по описа на РС-ЧБ, се определя правото на обезщетение на наследниците на Н.Х.

5

Н., за признатото но невъзстановено право на собственост върху 14.671 дка. както следва:

- на първо място: 3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка земеделска земя, IV-та категория; 0.657 дка земеделска земя, V-та категория. Или общо 8,001 дка. В решението изрично е записано, че тези площи са определени с Протокол № 10А/11.07.1996г.

- и на второ място: 6,670 дка, V-та категория, определена с Решение № 10С/05.12.2000г. и влязло в сила съдебно Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по описа на РС-ЧБ.

Видно от Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г. по описа на РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. на ПК-***, постановено на основание преписка за обезщетяване с № 504/02.04.2001г. на наследниците на Н.Х. Н., на основание влязло в сила съдебно решение № 159/10.04.1997г. на РС-*** за определяне на наследниците на Н.Х. Н. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи: както следва:

3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка земеделска земя, IV-та категория;