Решение № 737 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110115212 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Б. АДР. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез родителите си АДР. ИВ. П., ЕГН ********** и Т. К. П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна - Д.С., със съдебен адрес: *** е предявил през РС Варна частичен осъдителен иск с цена от 1 250,00 лева от 15 000 лв. против ответната О. В., с адрес: ***, представлявана от Кмета на общината И. П., с правно основание чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:На 23.03.2021 г. в ранния следобед Б. заедно със своите родители се разхождали по бул. „***“. На тротоара пред бул. „***“ № 139, вх. А, Б. се спънал и паднал на лявата си ръка. Тротоара бил с липсващи плочки, а там където ги имало - плочките били изпочупени на парчета. В такова състояние били и до датата на която е предявена исковата молба в съда - 21.10.2021 г. Твърди се, че Б. усетил силна болка в лявата лакътна става и се разплакал силно. След като родителите на Б. видели, че мястото на травмата започнало да се подува и че детето йм не може да си движи лявата ръка, го закарали в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където било прието с окончателна диагноза „счупване на долния край на хумеруса, закрито в ляво“. На 24.03.2021 г. била проведена операция под обща анестезия, като било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 3 броя Киршнерови игли и поставена гипсова имобилизация. На 26.03.2021 г. Б. бил изписан за амбулаторно лечение. След изписването от болницата Б. бил с гипсова имобилизация 21 дни, а на 45-я ден му били премахнати и Киршнеровите игли. През това време Б. не посещавал детска градина и се е наложило майка му да си вземе болничен, за да го гледа у дома.В следствие на гореописания инцидент, се твърди в исковата молба, че ищецът Б. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Проведено му било оперативно и медикаментозно лечение и му била поставена гипсова имобилизация. Поради претърпяната травма Б. не могъл да спи нормално в първите дни след изписването от болницата, не посещавал детска градина, където да участва във възпитателните и образователните игри заедно с връстниците си, а премахването на Киршнеровите игли също било съпроводено с болки и стрес.На следващо място в исковата молба са изложени твърдения, че участъка тротоара на бул. „***“ 1

№ 139 бил в изключително лошо състояние. Направена била велоалея, но пешеходната зона очевидно не се поддържала, липсвали плочки, а там къде ги имало - били изпочупени и на парчета, което създавало сериозен риск за живота и здравето на хората преминаващи по него.Отговорността на ответната страна, по същество заявява ищеца, че се ангажира заради вината - действието или бездействието на работници или служители, на които била възложена работата по поддръжка на тротоара, като част от процесната улица - собственост на О. В.. Според ЗУТ тротоарите в населените места пояснява ищеца, че представляват част от уличната регулация и са публична общинска собственост, а легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвиждала, че тротоар е : изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите представлявали част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която норма пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път ,конкретизира ищеца, че път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а към пътищата се приравнявали и улиците. Чл. 31 от ЗП предвиждал, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законовата разпоредба на общината като юридическо лице било вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като съоръжения от посочените елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означавало отстраняване на всяка опасност за участниците в движението, в т.ч. и пешеходците.Ответната Община, обобщава ищеца, че не била направила зависещото от нея, в случая - да осигури безопасното преминаване по тротоара на бул. „***“ № 139. В този смисъл ответната страна дължала възстановяване на действително причинените вреди.Претърпените от Б. неимуществени вреди , с исковата молба, са оценени от ищеца, представляван от родителите си, в размер на 15 000 лева, като ищеца намира, че същите в съответствие с принципа за справедливост прогласен в чл.52 от ЗЗД.

При тези твърдения е оправеното и до съда искане по смисъла на чл.127 , ал.1 т.5 ГПК: Да бъде постановено Решение, по силата което да бъде осъдена ответната О. В. да заплати на ищеца Б. АДР. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от родителите си и законни представители : АДР. ИВ. П., ЕГН **********, и Т. К. П.а,ЕГН ********** , с адрес: *** СУМАТА от 1250,00 лева (хиляда двеста и петдесет лева), частичен иск от 15000 лева (петнадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 23.03.2021 г., поради падане на неподдържан в изправност тротоар на бул. „***“№ 139, собственост на ответника на основание чл. 49, вр. чл. 45. ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта - 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.бективирано е искане и да бъдат присъдени в полза на ищеца сторените по делото съдебно -деловодни разноски , в т.ч. и адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията и искането си, ищецът е направил искания за събиране на доказателства .В изпълнение на дадените от съда с Разпореждане № 21059/25.10.2021 г. указания, ищецът в срок е депозирал уточнителна молба на 15.11.2021 г./ л.23 и сл./ като е посочено, че Б. АДР. П. се представлява от своите родители АДР. ИВ. П. и Т. К. П.а, които упражняват родителските права. В тази връзка е представена молба от Т. П.а, за потвърждаване на действията по сезиране на съда, както и пълномощно от нея за процесуално представителство.

Представено е с уточнителната молба и се желае да бъде прието като писмено доказателство заверено за вярност с оригинала копие на акта за раждане на Б.П.. Съгласно чл. 127, ал.4 от Г П К е посочена и банкова сметка за плащане на паричното вземане по предявения осъдителен иск,водена при Банка *** АД , с титуляр майката и законен представител на детето Б., приложен е и надлежен препис от искова и уточнителна молба за връчване на ДСП - Варна.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна - О. В., представлявана от И. Н. П. - Кмет, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Б.ов, с адрес: *** депозира следния отговор на искова молба:О. В. счита предявеният против нея иск на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, 2 ал. 1 от ЗЗД за принципно допустим, но неоснователен, предвид следните съображения :

Твърди се в отговора на искова молба, че отговорността на О. В. за противоправно бездействие на нейни служители във връзка с ремонта и поддържането на пътищата и тротоарите следва да бъде реализирана, в случай че по правилата за разпределяне на доказателствената тежест (съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК) безспорно бъдат установени елементите на фактическия състав по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД : противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между тях.В настоящия случай, представените с исковата молба доказателства, както и направените доказателствени искания, според ответната страна , биха могли да установят претърпените от ищеца болки и страдания, но не и обстоятелството, че същите били настъпили на посочените в исковата молба дата и място, както и че се намирали в пряка причинна връзка с неподдържането на пътното платно или тротоара от О. В..Според ответната страна, липсвали доказателства, че към датата на твърдяната злополука, на мястото, посочено от ищците съществувала неравност на пътното платното, изискваща ремонт, който да не е бил извършен своевременно от служители на О. В., както и че именно на това място ищецът се бил спънал и паднал. Обстоятелството дали пешеходната зона на предполагаемото място на инцидента не е поддържана съгласно нормативните изисквания, следвало да се установи по надлежния за това ред. Представените с исковата молба снимки, според ответната страна, не представлявали годно доказателствено средство за доказване твърденията на ищцовата страна, доколкото не можело да се установи тяхната достоверност и дата.От друга страна, ангажирането на отговорността на О. В.,възразява ответника, че било обосновано с принципно изброяване на нормативни разпоредби, регламентиращи задълженията на общината във връзка с поддържане и ремонт на пътя, а с изключение на общо описание на мястото на събитието и представените снимки, не било индивидуализирано конкретното местоположение на повредения участък от пътя, по който преминавал ищеца в деня на инцидента. Във връзка с горното, О. В. оспорва твърдението, че на процесния пътен участък към датата на предполагаемия инцидент съществувала такава неравност на пътя, която да била в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на пътната настилка в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци. Още повече, твърди ответника, че не били посочени очевидци на инцидента, нито ангажирани други доказателства за по начина, описан в исковата молба. От това следвало, че не би било възможно да се установи механизма на увреждането, като и причинно-следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат и предполагаемото неправомерно бездействие на служителите на общината.

На следващо място, а и по същество на спора, процесуалния представител на ответната страна навежда твърдения в отговора на искова молба, че в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, за което се търси обезщетение, тежи върху ищеца, който следвало по пътя на пълното главно доказване да установи, че деянието било решаващо, вътрешно необходимо (а не случайно) свързано с резултата. Деянието,подчертава ответника, че е необходимо 3 условие за настъпване на вредата тогава, ако при изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следвало да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. В случай, че вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не е било осъществено, обобщава ответната страна, че тогава липсвала причинна връзка между тях, освен ако същата не бъдела доказана по категоричен начин.

В настоящия случай, твърди О. В., че пътната настилка на предполагаемото място на инцидента, представляващо повече градина, отколкото пешеходна зона, била от такъв характер, че претърпяното от ищеца увреждане би могло настъпи и при пълна изправност на поставените плочки. Освен това, при наличието на велоалея в непосредствена близост, макар и предназначена за движение на велосипеди, ищецът имал възможност да се движи безпрепятствено по нея и да не навлиза в зона, която родителите му считали за опасна и създаваща сериозен риск за живота и здравето на хората, преминаващи през нея. Единствено обусловеният от субективни подбуди избор на ищеца и неговите родители, намира ответната страна, а именно - ищеца да се движи по непригодна за това част от пътя , че довел до съприкосновението с неравността на пътното платно.