Решение № 260171 от 07.08.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1536/2019
- Вид
- Решение № 260171
- Подписан
- 07.08.2020
- В сила
- 12.01.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.94 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.343 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.9 · Кодекс за застраховането
- чл.441, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 448, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.449, ал.2 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№………….…./........... 08.2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1536 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба, заведена с вх. №27339/17.09.2019г., поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточняващи молби вх. №29092/03.10.2019г. и вх.
№32846/06.11.2019г., на И.Т.П., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат Я.Я.. Със същата срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е предявен частичен осъдителен иск за сумата 25 500 лева, представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение, цялото в размер на 51 004,80 лева, по сключена с работодателя „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т, със срок на застрахователно покритие от 02.03.2017г. до 01.03.2018г., за 50 % трайно намалена работоспособност, получена в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2018г. – датата, на която е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.
Твърди се от ищеца И.Т.П., че той е бил в трудово-правно отношение с дружеството – работодател „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, като по силата на сключен на 23.06.2014г. трудов договор е изпълнявал длъжността „инженер производство”.
На
01.12.2017г. ищецът отишъл в завода на „Солвей Соди” АД, находящ се в гр.
Девня, който е възложил на „Жера Тех” ООД поръчка №********** за обработка на „четвърти слой на тръбен сноп” - тръба 4 - 1 ВИ17.07.01-02.12, тръба 4-2 ВИ17.07.01-02.13, тръба 4-3 ВИ17.07.01 - 02.14, за да направи подготовка за работа на обект цех „Калцинация” за следващата седмица.
По пътя се отбил в цех „РМР” в „Солвей Соди” АД, за да провери и проконтролира работата по нарязване на канали на нагревни тръби на струг. Помогнал на работниците да отрежат две тръби на механична ножовка, след което отишъл до тоалетната, намираща се пред струга. На излизане от цеха ищецът преминал покрай въртящата се на струг тръба, която увлякла работното му облекло и го завъртяла няколко оборота.
След като колегите му видели какво се случва, спрели аварийно струга и се обадили на медицински екип в „Солвей Соди” АД за оказване на първа помощ.
Същият ден ищецът бил приет в МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, в отделение по „Анестезиология и интензивно лечение”, като след извършване на необходимите прегледи и изследвания му била поставена диагноза: травматичен шок, съчетана травма - гърди, гръбначен стълб, крайници, контузио торацис, фрактура косте VIII - IX - X вдясно, фрактура процеус спинози Th9 - ThlO, фрактура фаланги проксималис ет медиалис дигити при педикс декстра и фрактура фаланги проксималис дигити IV - V декстра авулзио фаланги проксималис халоцис синистра.
Изписан бил на 04.12.2017г. като е насочен за лечение в клиника по неврохирургия в МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, където постъпил същия ден. След извършване на необходимите изследвания била поставена окончателна диагноза: счупване на гръбначен прешлен закрито.
Впоследствие ищецът бил транспортиран в МБАЛ „Света Марина-Варна”, в отделение по неврохирургия, където на 13.12.2017г. във връзка с поставената му окончателна диагноза - счупване на Th10 прешлен, било проведено оперативно лечение: транспедикулярно под рентенографски контрол чрез С-рамо поставяне на винтова стабилизационна система на Th9 прешлен с два винта и Th11 прешлен с два винта.
Бил изписан на 19.12.2017г., след 8 - дневен престой в болницата.
Вследствие на получените травми ищецът И.П. бил напълно неподвижен за период от 3 месеца, изпитвал е силни и непрестанни болки в гръдния кош, гръбначния стълб и пръстите на двете ходила, не можел да се обслужва сам, нуждаел се е от пълно подпомагане и грижи от близките си.
В последвалите този период месеци е започнал постепенно и с много бавни темпове да се раздвижва, отново разчитайки изцяло на помощта на своите близки, използвал и патерици. Процесите на рехабилитация и раздвижване били изключително болезнени след принудителния период на обездвижване.
Към настоящия момент ищецът не можел да стои изправен повече от 5 - 6 часа, имал деформация на гръбначния стълб, като продължавал да изпитва болки в кръста, което го е лишило от възможността да полага трудовите си задължения в „ЖераТех” ООД.
В резултат на получените физически увреждания ищецът И.П. е нетрудоспособен. За периода 01.12.2017г. - 18.08.2018г. е ползвал отпуск по болест, за което има издадени болнични листи. С експертно решение №3548, зас. №156 от 01.10.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина” ЕАД - гр. Варна, му е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години.
С разпореждане №5104-03-50 от 19.03.2018г., издадено от Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, декларираната от работодателя „ЖераТех” ООД злополука, станала с И.Т.П. на 01.12.2017г., била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Между работодателя „Жера Тех” ООД и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т от 22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до 01.03.2018г. Покритите рискове по тази застраховка са смърт, трайна загуба на работоспособност, временна загуба на работоспособност на застрахования вследствие на трудова злополука, като посочената застрахователна сума за едно лице е в зависимост от настъпилия риск.
В приложения към застрахователната полица списък на служителите на застраховащия работодател „Жера Тех” ООД изрично е вписан и ищецът И.Т.П., ЕГН ********** (№17 в списъка).
Ответното дружество – застраховател било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, като по този повод на 06.11.2018г. била заведена щета №111594/2018г. С писмо изх. №02-3507#4/18.02.2019г. същото отказало да изплати на ищеца дължимата сума по застрахователната полица настоявайки, че настъпилото застрахователно събитие попада в хипотезата на чл.12, ал.2, т.7 от Общите условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, поради което съставлява изключен риск.
Ответникът
„ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва по основание и размер предявените искове. Не оспорва наличието на валидно сключена с работодателя „Жера Тех” ООД групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т от 22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до 01.03.2018г.; настъпването на 01.12.2017г. на злополука, при която е пострадал ищецът И.Т.П., с поставена диагноза „Счупване на 10h прешлен”, която злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с влязло в сила разпореждане на НОИ, ТП – Варна; причинена в резултат на тази злополука трайна загуба на работоспособност за ищеца в размер на 50%; фактът, че пострадалия служител И.Т.П. е включен в списъка на застрахованите лица (работници и служители), представляващ неразделна част от действащия застрахователен договор, посочен под №17 в него; предявяване на 06.11.2018г. на претенция за плащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е постановил отказ за плащане, позовавайки се на чл.12, ал.2, т.7 от приложимите към договора за застраховка Общи условия.
Твърди, че процесната застраховка е сключена при условията на чл.441, ал.2 от Кодекса за застраховането, има изцяло доброволен характер, като същата не се препокрива и не съвпада със задължителната застраховка „Трудова злополука на работници и служители”, сключвана при условията на Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска „Трудова злополука”, както неправилно се твърди в исковата молба. Същата е сключена при действието на приложените към нея и представляващи неразделна нейна част Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, съгласно уговореното в застрахователния договор.
Според ответника, настъпилото събитие е последица от груба небрежност, проявена от страна на пострадалия - обстоятелство, което има правоизключващо значение, тъй като съставлява изключен риск по смисъла на чл.12, ал.2, т.7 от Общите условия (ОУ), поради което застрахователят не дължи плащане на процесната сума.
В тази връзка, позовавайки се на Протокол №5101-03-290#9 от 28.02.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 01.12.2017г., ответникът твърди, че злополуката е настъпила изцяло по вина на ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението и действията му, при нарушаване на чл.ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Твърди, че пострадалият е преминал прекалено близо до работещата машина, като дори съвсем съзнателно е преместил ограничаващата преграда, поставена при работещата машина, която е целяла предпазването на служителите от настъпване на трудова злополука.
Позовава се на длъжностната характеристика на ищеца, съгласно която именно той е лицето, което отговаря за спазването на правилата за охрана, безопасност и хигиена на труда, като следва да контролира останалите служители. Според ответника това поведение на пострадалия ищец представлява небрежност в нейната квалифицирана форма - груба небрежност.
Въз основа на тези твърдения и като обосновава становище, че договарянето в конкретния случай на изключени рискове от застрахователно покритие не само не противоречи на закона (аргументи от чл.449, ал.2, чл.345, ал.9 КЗ; §1, т.3 от ДР, във вр. с чл.343 КЗ; чл.94 от ЗЗД), но съответства напълно на алеаторността на застрахователния договор, неговият възмезден, двустранен и доброволен характер, ответникът - застраховател счита предявените срещу него претенции на ищеца за неоснователни и недоказани.
По делото са проведени няколко съдебни заседания, в хода на доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е и заключение на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.
В последното по делото заседание ищеца чрез пълномощника си адвокат Я.Я., ВАК, моли за уважаване на предявения иск, чиято основателност се установила по безспорен начин в хода на производството. Доводите на страната са развити по-подробно в писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт С.Л., моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани и необосновани по съображения, подробно изложени в депозираните писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, и въз основа на доводите на страните и приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения иск е правото на ищеца И.Т.П., ЕГН **********, в качеството му на застраховано лице по групова застраховка „Злополука”, сключена по застрахователна полица № 0303/044353Т между работодателя „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, да получи застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск – трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г. на работното му място - на територията на завода на „Солвей Соди” АД, находящ се в гр. Девня, в цех „РМР”, довела до 50 % трайно намалена работоспособност.
Претендираното обезщетение е в размер на 25 500 лева, частично предявен иск от общо 51 004,80 лева, представляваща плащане по застрахователна полица №0303/044353Т, за 50 % трайно намалена работоспособност, получена в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г. Размерът на плащането се определя от застрахователния договор и представлява 50 % от застрахователната сума в размер на седем годишни брутни заплати (102 009.60 лева) или 51 004.80 лева.
Същото се претендира ведно със следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018г. - датата на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Разпечатката съдържа 44 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c029cf8c-60f8-48b2-9633-780e3d7c5d2c