Решение № 235 от 02.12.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Габрово, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20224200100290 по описа за 2022 година за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. П. Ж. , чрез пълномощника адв.И. иск срещу ЗД „БУЛ ИНС“” АД за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от получени увреждания при ПТП на 29.08.2019г. ,ведно със законните последици.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 29.08.2019г. в гр.Габрово е настъпило ПТП с участието на ищеца като пешеходец. Същият е бил блъснат от лек автомобил .След ПТП е бил откаран в болница,в отделение по хирургия. Описани са уврежданията ,които е получил ищецът и проведеното лечение, както и търпените болки и страдания. Твърди се,че вредите следва да бъдат обезщетени от виновния за причиняването им водач на лекия автомобил „Дачия Логан“ с рег.№***, Д. И. В.. За автомобила ,с който е причинено ПТП има владино сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Към него е била отправена претенция по чл.380 КЗ с вх.№ ОК11606/07.01.2020г. , но не е изплатено обезщетение.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 60 000лв. лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, ведно със законната лихва от 07.01.2020г.- деня на предявяване на претенцията пред застрахователя ,както и направените разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за нередовност на исковата молба ,както и за неоснователност на исковите претенции. Твърди се ,че не е установен механизмът на ПТП и че е настъпило по вина на водача на лекия автомобил.

Оспорва се да е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Прави се позоваване на чл.15 НК. Оспорва се твърдените от ищеца увреждания да са в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца , който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпване на ПТП.

Сочи се нарушение на чл.114 ЗДвП. Оспорва се исковата претенция и по размер. Ответникът счита ,че при евентуална основателност на исковата претенция, следва относно законната лихва да се има предвид чл.497,ал.1 КЗ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.

В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил пред ответника претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред.

От събраните по делото доказателства се установява,че на 29.08.2019г. в гр.Габрово е настъпило ПТП, с участието на ищеца като пешеходец, който при пресичане на платното за движение на бул.“Васил Априлов“ е бил блъснат от лек автомобил „ Дачия Логан", с рег № ***, управляван от Д. В..

От заключението на САТЕ се установява,че процесното ПТП е настъпило в светлата част на деня, като лекият автомобил „Дачия Логан“ ,рег.№*** , управляван от Д. В. се е движил по бул.“Васил Априлов“ посока центъра на гр.Габрово, със скорост 68,7км.ч. в момента ,когато пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение / от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила / и е изминал 6 метра ,където траекториите на пешеходеца и автомобила се пресичат и настъпва удара. Мястото на удара е онагледено на приложената към заключението скица. При удара тялото на пешеходеца е паднало върху автомобила , последвало е носене и странично падане на пешеходеца и плъзгане до окончателното установяване, както е описано в протокола за оглед. От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил чрез спиране .Само при хипотеза на бързо бягане на пешеходеца при пресичането , удърът би бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Експертизата е констатарила, че няма данни в материалите по делото за наличието на други участници в движението и водачът на лекия автомобил е могъл да избегне удара и чрез заобикаляне – преминаване зад пешеходеца. Като причина за настъпване на ПТП експертизата сочи ненавременното възприемане на пешеходеца от водача на лекия автомобил. В с.з. вещото лице Х. поддържа направените в заключението констатации,че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил .Съгласно заявеното от вещото лице причина за ПТП не е скоростта,с която се е движил автомобила ,а късното възприемане на пешеходеца от водача на автомобила ,както и че липсват данни дали пешеходещът въобще е възприел автомобила.

Заключението на САТЕ е изготвено на база цялостната преценка на събраните по делото доказателства и специалните знания , с които разполага вещото лице. Същото не се опровергава от останалите доказателства по делото , предвид на което съдът го приема за обективно и обосновано .

Твърденията на св.В., че не е имала видимост към пешеходеца поради движещ се в дясната лента пред нея автомобил, са недоказани, като не се подкрепят от данните ,отразени в протокола за оглед от 29.08.2019г./ л.73-76 от делото/, съставен в присъствието на свидетелката в деня на инцидента , в който няма обективирано от нея изявление ,че е имало движещ се пред нея автомобил в дясната лента.

От представената медицинска документация и приетата по делото СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът /който към датата на инцидента е бил на 86г./ е получил следните травматични увреждания: травма на главата с мозъчно сътресение,без загуба на съзнанието; двустранно счупване на тазови кости-лява и дясна срамна кости и лява и дясна седалищни кости;счупване на ръба на лявата орбита; множество охлузвания по лицето и разкъсно-контузна рана на лявата вежда от около 5 см., по горните и долни крайници; поява на петия ден на „стрес-язви“- кървене от стомашно-чревния тракт.Проведено е консервативно болнично лечение за периода 29.08.2019-11.09.2019г., след което четири месеца е бил на постелен режим и изцяло обслужван от близките си. След петия месец започнал да се изправя до леглото и да ползва тоалетен стол вътре в стаята.Към м.февруари 2020г. можел сам да се придвижва с две патерици и да излиза на двора. Месец март-април се прибрал в дома си, можел да се обслужва самостоятелно и да излиза от дома си с бастун. По време на домашното лечение приемал обезболяващи. Комфортът на живот на ищеца е бил снижен за срок от около седем месеца, като предвид възрастта му ,възстановяването е протекло занчително по-бавно. При извършения преглед от вещото лице на 27.09.2022г. се констатира,че и към настоящия момент ищецът се предвижва с помощно средство - бастун , има затруднения при ставане и сядане /нуждае се от чужда 2 помощ или помощно средство ,за да се подпре./.Има видим белег в областта на лявата вежда. Интензитетът на изпитваните болки е бил висок през първите 4-5 месеца след ПТП в тазобедрените стави и таза, след което е започнал постепенно да намалява. Има оплаквания от главоболие, световъртеж и загуба на равновесие и нестабилност при ходене .Към момента не може да свие долните крайници в тазобедрените стави по-вече от 90 градуса и в коленните стави над 90 градуса. При опит да клекне ,усеща болки. Има периодични болки в тазобедрените стави при ходене. Не може да клекне и да се обуе, изпитва трудности при обличане. Оплаква се от периодично главоболие.От данни от информационната систева на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“-Габрово вещото лице е установило,че ищецът е имал само една предходна хоспитализация за опреация на катаракта през 2012г.За периода 2012 -2019г. няма данни за други хоспитализации. През 1969г. е бил лекуван от ЧМТ в гр.София, не е опериран. Бил напълно възстановен от травмата. За счупването на тазовите кости обикновенният период на възстановяване е едномесечен срок на обездвижване и тримесечен срок на неработоспособност; травмата на главата , довела до мозъно сътресение без загуба на съзнание, е с възстановителен период месец и половина - два.Раните и охлузванията отзвучават за две седмици при нормално протичане на оздравителния период.

При ищецът оздравителният процес е протекъл в рамките на нормалното ,с оглед възрастта му. След 6-7 месец е можел да се обслужва и придвижва самостоятелно и да живее самостоятелно. Не се очакват подобрения, нито влошаване на амплитудата на движение в крайниците. Относно ЧМТ и последиците от нея, вещото лице счита ,че е възможно нестабилността при ходенето , която затруднавя обслужването му и придвижването, да се задълбочи. От извършените справки вещото лицее не е установило преди ПТП ищецът да е имал заболявания на сърдечно-съдова система, на опорно-двигателния апарат, което е благоприятствало сравнително добрия изход от получените при ПТП травми.

От показанията на св.Ж.а, която е полагала непосредствени грижи за ищеца след процесното ПТП , се установява,че още при престоя в болницата, е ходела да го храни , като на третия ден получил голям язвен кръвоизлив.Вкъщи било оборудвано за него специално легло с дюшек. Бил четири месеца на легло, с памперси. На петия месец леко бил раздвижен и можел да сяда на санитарен стол. В началото на следващата година започнал сам да се движи с две патерици, а по-късно с бастун.И до сега се движи с бастун. Внимава се с храната ,заради язвата. Преди инцидента бил жизнен ,сам си пазарувал , ходел дълги разстояния пеша . Сега губи равновесие, движенията му са затруднени, не може да кляка , трудно се обува , трудно подвижен е , не ходи вече да пазарува, слиза само за мъничко до двора и се прибира.

Ценени по реда на чл.172 ГПК, показанията на св.Ж.а не се опровергават от останалите данни по делото, предвид на което съдът ги кредитира.

Не се оспорва по делото наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение по засраховка ГО между ответника и водача на лекия автомобил,участник в ПТП,което се установява и от приложената на л.5 от делото справка .

При така събраните доказателства, съдът намира,че са налице предпоставките по чл.432,ал.1 КЗ за уважаване на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.

В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил пред ответника претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред .

Към датата на настъпване на ПТП ,при което е пострадал ищецът, е съществувало застрахователно правоотношение по засраховка ГО между ответника и водача на лекия автомобил,причинил произшествието ,като са осъществени и предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата спрямо увредения.

Настъпването на процесното ПТП по вина на водача на лекия автомобил „Дачия Логан“ ,рег.№*** , се установява от приетата по делото САТЕ относно механизма на протичането му . Причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на лекия автомобил. За него ударът е бил предотвратим, като е имал техническа възможност да възприеме своевременно ищеца като пешеходец и започналия от него процес на пресичане 3

, още при навлизането му на пътното платно / пътния участък е прав, при ясна видимост,в светлата част на денонощието/ и да спре или да го заобиколи, с отклоняване надясно , без да навлиза в съседната лента, каквито действи не са били предприети поради несвовременното възприемане на пешеходеца от водача на лекия автомобил. От водача на лекия автомобил са нарушени чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП ,в резултат на което е натъпило процесното ПТП. Ищецът като пешеходец е бил видима опасност за движенето, с която водачът на лекия автомобил е имала обективна възможност и съгласно чл.20,ал.2 от ЗДвП е следвало да се съобрази още от момента ,когато пешеходецът е предприел пресичане ,като чл.116 от ЗДвП задължава водачите да бъдат внимателни към пешеходците / и в частност към възрастните хора/. Като не е изпълнила тези свои задължения като водач на МПС с оглед конкретната пътна обстановка ,без своевременно да реагира на обективираното поведение на ищеца като пешеходец , когато се насочва към платното за движение и с поведението си, видимо за водача, явно и очевидно показва, че започва пресичане на пътното платно, и без да предприеме действие за спиране или заобикаляне на опасността с отклоняване надясно, без да се налага навлизане в съседната лента за движение, поради несвоевременното възприемане на пострадалия, по вина на водача на лекия автомобил е настъпило процесното ПТП, при което ищецът е получил травматичните увреждания, установени от приетата по делото СМЕ.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0298e36-1817-4b9b-a445-5880b0f34ed0