Определение № 1930 от 10.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1930 гр. София, 03.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603429 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345,ал.1,вр. с чл.341,ал.2, вр. с чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на СРП срещу Протоколно определение от 9.05.2023г., с което, в хода на разпоредително заседание по НОХД № 3650/2023г., по описа на СРС, НО, 116 състав, по реда на чл.248, ал.1 , т.3, вр.чл.249, ал.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

А именно: В ОА за деяние по чл.234г,ал.1 НК, прокуратурата не е посочила конкретния национален нормативен акт или акт на органите на ЕС, който изисква съответното разрешение, регистрация или лиценз, за да може да се извършва по занятие обществен превоз на пътници.

А също така, за да е съставомерно деянието по чл.234г,ал.1 НК,тъй като се касае за такова, извършено „по занятие“, т.е. за многократно осъществяване на обществени превози на пътници, без нужното разрешение, регистрация или лиценз, следва в ОА да се опишат всички еднородни прояви, като механизъм на извършване, дата, начин, място и време, докато в конкретния ОА, прокуратурата е посочила само една съставомерна проява на 1 обв.Г..

Горните две нарушения, допуснати на фазата на досъдебното производство, според първоинстанционния съдия, са ограничили сериозно правата на обвиняемия, тъй като са довели до неяснота на повдигнатото обвинение и са затруднили организирането на защита на обв. Г., а не могат да бъдат коригирани в съдебна фаза.

В подадения срещу определението частен протест се твърди, че атакуваното определение на СРС е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са допуснати сочените от съда нарушения, като подробно прокурорът се е аргументирал защо счита, че това е така.

Прокурорът сочи, че ОА отговаря на изискванията на процесуалния закон / чл.246,ал.2 НПК/,тъй като в него е описано точно изпълнителното деяние, датата и мястото на извършването му и правната му квалификация.

Моли СГС да отмени атакуваното определение от 9.05.2023г., с което, в хода на разпоредително заседание по НОХД № 3650/2023г., по описа на СРС, НО, 116 състав, е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на СРП поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и да постанови делото да се върне на СРС с указания за насрочване и разглеждане в съдебно заседание.

Постъпило е и възражение от обв. К. Г., чрез защитника му адв. А.Д. от САК, срещу протеста на СРП.

Във възражението се оспорват изцяло твърденията на прокуратурата, изложени в протеста, като неоснователни, поради следните аргументи:

Непосочването в ОА на нормативния акт, съдържащ изискването за разрешение или лиценз за извършване на обществени превози на пътници действително е довело до невъзможност на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно деяние е обвинен, както и да се организира защитата му. А самото деяние, в което е обвинен Г., представлява усложнена престъпна дейност, включваща повече от една проява, за да е налице деяние, извършено „по занаят“,докато в ОА е посочено, че се касае за единично такова, извършено на 28.12.2021г., около 1.00 часа в гр.София, което отново води до неяснота на обвинението за Г..

2

Иска се СГС да не уважава доводите в частния протест като неоснователни, да потвърди атакуваното определение и да прекрати съдебното производство, а делото да се върне на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили правата на обвиняемия Г..

Настоящият въззивен състав на СГС, като взе предвид доводите изложени в протеста и възражението срещу него и материалите по цялото производство по НОХД № 3650/2023г., по описа на СРС, НО, 116 състав, намира следното:

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт, изготвен от прокурор от СРП, с който е повдигнато обвинение срещу К. В. Г. за престъпление по чл. 234г,ал.1 от НК, извършено на 28.12.2021г., около 1.00 часа, в гр.София, с посока на движение от Летище – гр.София до ж.к.“Студентски град“ по ул.“****“.

В изпълнение на задълженията си по чл.247а от НПК, съдиятадокладчик е насрочил разпоредително заседание по делото, в хода на което е постановено атакуваното на основание чл.249,ал.3 от НПК определение.

За да постанови определението си по чл.248, ал.1,т.3 от НПК първоинстанционния съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са отстраними и в същото време са ограничили процесуалните права на обвиняемия, поради което и съдебното производство е било прекратено , а делото върнато на прокуратурата.

Протестът е подаден от надлежна страна, в срока по чл.342,ал.1 от НПК, като оспорвания съдебен акт подлежи на въззивен контрол на основание чл.249,ал.3 от НПК и като такъв, е допустим.

Разгледан по същество, протеста е неоснователен.

Първоинстанционния съд е констатирал следните обстоятелства, които е приел за съществени отстраними процесуални нарушения,ограничили правата на обвиняемия и пострадалия:

Счел е, че в обвинитилин акт за деяние по чл.234г,ал.1 НК, прокуратурата не е посочила конкретния национален нормативен акт или акт на органите на 3

ЕС, който изисква съответното разрешение, регистрация или лиценз, за да може да се извършва по занятие обществен превоз на пътници.

СРС е намерил още и, че за да е съставомерно деянието по чл.234г,ал.1 НК,тъй като се касае за такова, извършено „по занятие“, т.е. за многократно осъществяване на обществени превози на пътници, без нужното разрешение, регистрация или лиценз, следва в ОА да се опишат всички еднородни прояви на деянието по чл.234г,ал.1НК, като механизъм на извършване, дата, начин, място и време, докато в конкретния ОА, прокуратурата е посочила само еднаединствена съставомерна проява на обв.Г., осъществена именно на 28.12.2021г., около 1.00 часа, в гр.София, с посока на движение от Летище – гр.София до ж.к.“Студентски град“ по ул.“****“, когато е превозвал Е.Г. и Д.Г. с лек автомобил – марка „Фолксваген“,модел „Поло“, с рег. № СВ **** СР, който не е бил регистриран като таксиметров автомобил.

С горните две констатации, приети от СРС за съществени и отстраними нарушения, ограничили процесуалните права на обвиняемия, настоящия въззивен състав намира, че следва да се солидаризира напълно, по следните аргументи:

За да е съставомерно деянието по чл.234г,ал.1 НК, извършителят следва да е осъществил по занятие обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, изискуеми от национален нормативен акт или акт на ЕС. Елемент от обективната страна на деянието, който следва да е посочен и описан надлежно в ОА, за да отговаря той на изискванията на чл.246,ал.2 НПК, е именно липсата на разрешение, регистрация или лиценз за извършване на обществен превоз на пътници по занятие. Следва конкретно да се посочи в ОА дали се касае за разрешение, регистрация или лиценз, както и конкретно да се посочи точното им наименование, така както е посочено то в националния нормативен акт или в акта на ЕС, които ги предвиждат. Няма как и да се твърди произволно, че такива разрешение, регистрация или лиценз за извършване на дейността от страна на обв. Г. липсват, без да се посочи в ОА и конкретния националния нормативен акт или акта на ЕС, които ги установяват и изискват, тъй като всичко това е елемент от обективната страна на деянието по чл.234г,ал.1 НК. В конкретния ОА срещу обв. Г. липсва посочване и описание на горния елемент от обективната страна, доколкото не 4 се сочи, нито конкретния национален нормативен акт или акта на ЕС, които изискват лиценза за обществен превоз на пътници, нито точното наименование на лиценза, съгласно установяващият го нормативен акт.

Всичко това според настоящия състав на СГС действително представлява отстранимо съществено нарушение, допуснато на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните права на обв. Г..

СГС се солидаризира и с извода на първата инстанция, че за съставомерността на деянието по чл.234г,ал.1 НК се изисква инкриминираната дейност да е извършвана „по занятие“.

За да бъде общественият превоз на пътници извършван „по занятие“, той трябва да отговаря на два критерия:

1. да представлява системна дейност (т.е. да се извършва поне три пъти);

2. тази дейност да съставлява един от основните източници на издръжката на този, който я извършва (т.е. да е „икономическа“ дейност).

Т.е. инкриминиран е, не сам по себе си обществения превоз на пътници без съответно разрешение, като единична дейност, а престъпната поредицата от извършвани по занятие дейности от този вид и то само, ако дейността е „икономическа“, т.е. осъществява се с цел печалба.

Никъде във внесения обвинителен акт за извършено от обв.Г. деяние по чл.234г,ал.1 НК не се сочи множество извършени от него без лиценз обществени превози на пътници, нито пък е посочено, че тази му дейност е от основните му източници за издръжка.

Всичко това, СГС счита за нарушение, допуснато на фазата на досъдебното производство, съществено ограничило правата на обв. Г..

Поради всички гореизложени аргументи, Втори въззивен състав на СГС се солидаризира с мнението на първата инстанция, че е наложително да бъде върнат обвинителния акт на СРП за неговото коригиране.

Така мотивиран и на основание чл.345, вр. чл. 341, ал.2, вр. чл. 249, ал.

3 от НПК, Втори въззивен състав на СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 9.05.2023г., по НОХД № 3650/2023г., по описа на СРС, НО, 116 състав, постановено в разпоредително 5 заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6