Решение № 222 от 25.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500424 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 73/22.04.2024 год., постановено по гр. д. № 377/2023 г. по описа на Ловешки окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д.

Н., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. последно, т. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, за времето от привличането му като обвиняем на 14.01.2020 г. до прекратяване на наказателното производство с Постановление на ОП – Ловеч от 14.07.2022 г., влязло в законна сила на 29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът до пълния претендиран размер на сумата 100 000 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля. Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 9 968.61 лв., представляващ законна лихва за периода от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 14/2020 г. – 29.09.2022 г. до завеждане на иска – 08.08.2023 г. С 1 решението е оставено без уважение искането на адв. Е. Б. за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д. Н., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на сумата 10 лв. внесена държавна такса.

С Определение № 419/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 377/2023 г. по описа на Ловешки окръжен съд е оставена без уважение молбата на И. Д. Н., чрез пълномощника адв.

Е. Б. от САК по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 73/22.04.2024 г. по гр.д. № 377/2023 г. по описа на Ловешки окръжен съд в частта му за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от И. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Тетевен, *********, съд. адрес: гр. София, *********, чрез адв. Е. Б. от САК против Решение № 73/22.04.2024 год., постановено по гр. д. № 377/2023 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, които са съпътствали наказателното производство, водено срещу ищеца. В тази връзка се твърди, че съдът не бил разгледал в цялост твърдените от ищеца факти, които имат съществено значение за изхода на спора – продължителността на наказателното производство; срокът на мярката за неотклонение „задържане под стража“; неразумния срок от страна ответника за изпълнение на указанията на съда; обсъждане от съда на предишните му осъждания.

Първоинстанционният съд бил извършил неправилен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно предявения размер на претенцията за неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Постъпила е частна жалба от И. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Тетевен, *********, съд. адрес: гр. София, *********, чрез адв. Е. Б. от САК против Определение № 419/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 377/2023 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В същата се излага, че липсата на писмен договор между адвокат и клиент не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно и това не препятства правото на адвоката да упражни правото си по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Излага се, че 2 настъпилото в процеса преупълномощаване не променя тези изводи.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането за изменение на решението, съгласно действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, поведението на пострадалия и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 5 000 лв., като е отхвърлил претенцията за законна лихва за периода 29.09.2022 г. – 08.08.2023 г., в съответствие с постановките на т. 4 на ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правото на увредения за обезвреждане на имуществени/неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България, вследствие на повдигане 3 на незаконно обвинение предпоставя да бъдат осъществени следните юридически факти: на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и причинените имуществени/неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат, т.е. те да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.

Не е спорно по делото, че срещу ищеца И. Д. Н. на 11.01.2020 г. е било образувано досъдебно производство № ДП 15/2020 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен (обединено в ДП 14/2020 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, образувано срещу Х. М. Х.).

Със Заповед № 356зз-6/10.01.2020 г. на МВР – Тетевен (т. 2, л. 331 от ДП) ищецът е задържан за срок до 24 часа във вр. с образуваното ДП № 15/2020 г. по описа на РУ Тетевен.

С Постановление от 11.01.2020 г. на Районна прокуратура - Тетевен по ДП № 15/2020 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, И. Д. Н. е задържан за срок от 72 часа, считано от 12.10 ч. на 11.01.2020 г.

С Определение № 12/14.01.2020 г., постановено по ЧНД № 19/2020 г. по описа на Районен съд - Тетевен се установява, че по отношение на ищеца в качеството му на обвиняем по ДП № 15/2020 г. на РУ МВР – Тетевен е взета мярка неотклонение „задържане под стража“. Горното определение е потвърдено с Определение № 38/22.02.2020 г., постановено по ВЧНД № 50/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

С Определение № 54/23.04.2020 г., постановено по ЧНД № 107/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен е отхвърлена молбата на И. Д. Н. като обвиняем по ДП № 14/2020 г. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, като неоснователна. Същото е потвърдено с Определение № 211/04.05.2020 г., постановено по ВЧНД № 163/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

С Постановление за привличане на обвиняем от 08.06.2020 г. на разследващ полицай от РУ на МВР - Тетевен, пр. пр. № 479/2020 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч, И. Д. Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 16, ал. 1 и 3 и чл. 30 от НЗНВП, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

С Определение № 300/24.06.2020 г., постановено по ЧНД № 244/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, по реда на чл. 65 от НПК е изменена взетата с Определение № 12/14.01.2020 г., 4 постановено по ЧНД № 19/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“. С Определение № 130/02.07.2020 г., постановено по ВЧНД № 196/2020 г., Великотърновски апелативен съд е отменил Определение № 300/24.06.2020 г., постановено по ЧНД № 244/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и е оставил без уважение молбата на И. Д. Н. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

С Постановление от 08.09.2020 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия И. Д. Н., считано от 10.09.2020 г. и по отношение на него е взета мярката за неотклонение „подписка“, считано от 10.09.2020 г.

С Постановление за привличане на обвиняем от 12.10.2020 г. на разследващ полицай от РУ на МВР - Тетевен, пр. пр. № 479/2020 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч (л. 180 от ПП), ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, за което е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от две до десет хиляди лева.

На 04.01.2021 г. бил изготвен обвинителен акт за извършени от ищеца И. Д. Н. престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. последно, т. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 5, ал. 1 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т.