Решение № 550 от 02.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110204410 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 20-4332-010717 от 26.06.2020 г., издадено от Началник група към СДВР-ОПП, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата, подадена чрез адв. Е. Ф., се моли наказателното постановление да бъде отменено. Не се отрича приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка, но се излагат доводи, че на процесната дата жалбоподателят не е притежавал психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като страда от параноидна шизофрения. Сочи се, че още към момента на издаване на НП контролният орган е разполагал с достатъчно информация за състоянието на жалбоподателя. В подкрепа към съображенията изложени в жалбата се посочва, че спрямо жалбоподателя е било образувано и досъдебно производство, което е било прекратено поради липсата на вменяемост.

В съдебното заседание по решаване на делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ф., която моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендира се присъждането на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Б. М. е диагностициран с „параноидна шизофрения“.

На 14.06.2020 г., около 17:43 ч., в гр. София, по бул. „Васил Левски“, с посока на движение към ул. „Цар Симеон“, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“, ***, като навлязъл по ул. „Цар Симеон“ без да се съобрази с пътен знак „В-1“, продължил към ул.

„11-ти Август“, след което към ул. „Искър“ и на кръстовището с бул. „Васил Левски“ преминал на забранен сигнал на работещата светофарна уредба.

За констатираните нарушения, по данни на свидетели-очевидци и докладна записка, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия № 240038/14.06.2020 г. от Л. Й.

- „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, приемайки за установено, че жалбоподателят, като водач на МПС, не се е съобразил с пътен знак, забраняващ навлизането на съответното МПС, както и за това, че не се е съобразил със светлинните сигнали на светофарната уредба. Жалбоподателят отказал да приеме акта, а отказът му бил удостоверен от свидетел. В същия ден спрямо жалбоподателя бил съставен и отделен АУАН серия GA240037, както и било образувано досъдебно производство.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 20-4332-010717/26.06.2020 г. от Началник Група към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДвП, на Б. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 15.03.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. Й.

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като заявява, че е съставил посочения по-горе АУАН, но няма спомен за случая.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като съответстващи на останалия доказателствен материал.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Л. Й. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка картон на водача, заповед № 8121К13140/23.10.2019 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 513з4445/29.06.2017 г., искова молба, постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.10.2020г., заповед № 513з-4445/29.06.2017 г., 2

СПЕ.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 14.06.2020 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя, но същият е отказал да се подпише, което е удостоверено от свидетел. В 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от Л. Й. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която работи на длъжност „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно и ясно описание на нарушението.

Недвусмислено е посочена датата на извършване на нарушението - 14.06.2020 г., мястото - гр. София, бул. „Васил Левски“, с посока на движение към ул.

„Цар Симеон“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Ето защо, съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушенията съответно по чл. 6, т.

1 и чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели.

3

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Доколкото нарушенията са взаимносвързани и са поместени в една законова разпоредба, то съдът ще ги разгледа заедно, обсъждайки разликите.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която:

„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“. Съгласно Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/ пътен знак «В1» е със значение „Забранено е влизането на пътни превозни средства“.

Второто нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, отново е с правна квалификация чл. 6, т. 1 ЗДвП, но за несъобразяване със светлинните сигнали на разположената на бул. „Васил Левски“ работеща светофарна уредба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не се е съобразил с пътен знак „В1“, както и по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.

Въз основа на събрания доказателствен материал, обаче, съдът достигна до извод относно липсващата субективна страна на извършеното от нарушителя, доколкото при него бе установена отсъстваща психическа годност.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 НК, приложима в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН, не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

Законът разглежда понятието невменяемост, като указва на признаци при наличието, на които лицето следва да се признае за невменяемо и да се освободи от наказателна отговорност за извършеното от него обществено опасно деяние. Така даденият юридически критерий на невменяемостта изхожда от такава степен на психическо заболяване, която лишава човека от способността да съзнава общественото значение на извършените от него действия или съзнателно да ги ръководи, поради което се изключва и неговата отговорност за тях.

В случая от СПЕ и постановлението за прекратяване на наказателно производство от 07.10.2020 г. се извежда, че жалбоподателят е диагностициран със заболяване „параноидна шизофрения“. На 14.06.2020 г., инкриминираната дата, жалбоподателят е бил психотично мотивиран от налудни идеи от параноидния кръг за преследване, отравяне и убийство и е действал при интензивна позитивна симптоматика. В заключението е установено, че Б. М. не е притежавал психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си на 14.06.2020 г.

С оглед на изложеното дотук, този съдебен състав прие, че към момента 4 осъществяване на административните нарушения Б. М. се е намирал в състояние на невменяемост поради поставената му диагноза „параноидна шизофрения“. Невменяемостта на дееца по време на извършване на нарушението е обстоятелство, изключващо вината. Съгласно чл. 33, ал. 1 НК то е особено качество на субекта, което категорично опровергава тезата, че съответното физическо лице може да носи административнонаказателна отговорност, тъй като вменяемостта е особеност на психиката и се изразява в потенциалната възможност за формиране на вина. От своя страна вината е елемент на административното нарушение, извършено от физически лица, поради което се явява предпоставка и условие, без което това отношение не може да съществува.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло и за двете административни нарушения.

При този изход на спора, право на разноски има въззивникът, който претендира сумата от 500 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му.