Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 12.07.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 456/2021
Вид
Решение № 178
Подписан
12.07.2021
В сила
12.07.2021
Състав
Стефан Асенов Данчев, Татяна Георгиева Бетова, Светла Йорданова Димитрова Ковачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 , ал. 1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т.2 предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 195,ал.1 т. 4 предл. 1 и предл. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 7 ал.2 т. 4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Плевен , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан Ас. Данчев

Членове:

Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело № 20214400500456 по описа за 2021 година

Въззивно обжалване.

С решение № 368/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 4585/2020г.

Плевенски районен съд осъдил на осн. чл. 2, т.2 предл. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Б. П. сумата 800лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди –разноски за адвокатска защита по нохд № 673/ 2018г. на РС-Разград ,ведно със законната лихва , считано от влизане в сила на оправдателната присъда по това дело до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение осъдил на осн. чл. 2, т.2 предл. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Б. П. сумата 3000лв.- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди произхождащи от незаконното обвинение за извършване на престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 вр. с чл. 194 ал.1 ,вр. с чл. 20 , ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на оправдателната присъда по това дело до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираните 10 000лв. отхвърлил предявеният иск като неоснователен и недоказан. Присъдил и съответната част от направените деловодни разноски в полза на ищеца Г.П.,съразмерно с уважената част на исковете.Осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на адв.М.В. на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА сумата 500лв.-адвокатско възнаграждение.

1

Това решение е било съобщено на ищеца Г.П. ,чрез пълномощника му адв.М.В. на 31.05.2021г.

Няма данни ,обаче ,да е било надлежно съобщено на другата страна по делото - Прокуратурата на РБ ,тъй като липсва разписка за връчване на съобщението ведно с препис от решението на ПлРС. Вместо за надлежната страна по делото- Прокуратурата на РБ, на л. 73 от него е приложено съобщение за връчване на съобщение по друго дело – гр.д.№4583 / 2020г. на ПлРС и за друга страна – П. В. Н. .

Тъй като , обаче решението на ПлРС по гр.д.№ № 4585/2020г. е постановено на 17.05.2021г. ,то ако се приеме ,условно че срокът за неговото обжалване започва да тече най –рано от тази дата , то той би изтекъл на 31.05.2021г. и тъй като въззивната жалба от Б. Ал. –прокурор при РП-Плевен срещу решението на ПлРС е подадена на 28.05.2021г. , то тя безспорно се явява подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК.

Същата е подадена от надлежна страна по делото , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,поради което е приета от съда като редовна и допустима и е насрочено делото за разглеждането и в о.с.з.

От изложението на въззивната жалба се вижда ,че тя е насочена само срещу тази част от решението на ПлРС с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. Б. П. сумата 3000лв.- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произхождащи от незаконното обвинение за извършване на престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 вр. с чл. 194 ал.1 ,вр. с чл. 20 , ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на оправдателната присъда по това дело до окончателното изплащане на сумата.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от противната страна Г.П. ,чрез пълномощника му адв.М.В. ,като се поддържа становище , че въззивната жалба не е основателна. В писменият отговор също така не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените с въззивната жалба оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по същество и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.

При това ,ПлОС намира , че са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на 2 решението на ПлРС. Това е така ,защото Плевенски окръжен съд намира,че РС-Плевен е съобразил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ,не е допуснал нарушения на закона при преценката на тези доказателства и в резултат на това е стигнал до верни изводи за значимата за правния спор фактическа обстановка въз основа на което пък е направил и правилни правни изводи ,както и че е приложил правилно значимите за решаване на делото материалноправни норми.

По този повод следва да се отбележи само за яснота ,че в диспозитива на решението си ПлРС е посочил ,че правната квалификация на иска е по чл. 2, т.2 предл.1 от ЗОДОВ ,вместо посочената в проектодоклада от 02.11.2020г.

,както и в мотивите на решението правна квалификация по чл. 2 , ал.1 т. 3 от ЗОДОВ ,което според въззивната инстанция вероятно се дължи на допусната фактическа грешка. Това обстоятелство,обаче ,според въззивната инстанция не е довело нито до разглеждане на непредявен иск ,което да даде основание пък за обезсилване на решението ,нито пък до неправилност на обжалваното решение ,тъй като в действителност ПлРС е приложил и мотивирал решението си именно с приложимата към правния спор норма на чл. 2 , ал. 1 т.3 от ЗОДОВ /според актуалната му редакция /.

В резултат на извършената правилна преценка на събраните по делото доказателства,РС-Плевен е установил следната фактическа обстановка,която е интерпретирал от гл.т. приложението на нормата на чл. 2 , ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ :

Че на 23.08.2017г. Г. Б. П. е бил привлечен като обвиняем по ДП № ***/ 23.04.2016г. на РП-Разград за престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 предл. 1 и предл. 2 от НК ;

Ч е въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Разград е било образувано нохд № 673/ 2018г. на РС-Разград, който с присъда № 501/16.10.2029г. признал Г.П. за невиновен да е извършил това престъпление ,т.е. бил е оправдан,но тази присъда е била протестирана от Прокуратурата.

Че с решение № 260002/ 20.08.2020г. на ОС-Разград по внохд № 202/ 2020г. присъдата на РС-Разград е била потвърдена. че е налице продължителна висящност на наказателното производство от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда – три години. че през този период Г.П. е претърпял имуществени и неимуществени вреди ,които се намират в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство,след което определил по справедливост съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди –болки и страдания,преживени отрицателни емоции.

Конкретно установените от РС-Плевен неимуществени вреди намират израз в обстоятелствено описаните от РС проявни форми :изпитваните през 3 тригодишния период на висящност на наказателното производство несигурност и притеснения от обстоятелството че е привлечен като обвиняем за деяние ,което не е извършил ,което е засегнало неговата чест и достойнство ; негативно отражение на това обвинение върху психиката му и личния му живот,тъй като ищецът станал затворен и депресиран . Именно това е мотивирало РС-Плевен да определи обезщетение в сравнително нисък размер от 3000 лв.,като е отчел ,че една част от изложените в исковата молба твърдения са останали недоказани , а именно- няма доказателства ищецът да е търсил психиатрична помощ за състоянието си ,нито какви медикаменти е взимал по този повод ,както и че не е доказано процесното незаконно обвинение да е възпрепятствало ищеца да продължава да развива дейност с брат си ,както и че това е довело до липсата на пари за неговата и на семейството му издръжка . Именно поради това е отхвърлил предявения иск за разликата над 3000лв. до претендираните 10 000лв. , като неоснователен и в тази част не е постъпила въззивна жалба от ищеца.

Освен тези правилни съображения , изложени от РС-Плевен ,въззивната инстанция намира за нужно допълнително да акцентира върху някои обстоятелства от фактическата обстановка ,които обосновават посочения размер на присъденото от РС-Плевен обезщетение.

Както се вижда, в случая се касае за повдигане и висящност на едно незаконно обвинение срещу обвиняемия , което положение е продължило почти три години/ без три дни / . Този продължителен период от време през който ищецът е имал качеството на обвиняем , а след това и подсъдим за престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 предл. 1 и пр. 2 от НК не може да не бъде зачетен като фактор , който обосновава по-висок размер на обезщетението /при равни други условия/ , в сравнение с хипотезата,ако повдигнатото незаконно обвинение беше оттеглено от прокуратурата било преди изготвяне на обвинителния акт , било ако същото не се поддържаше вече в хода на съдебното производство или ако не беше подаден протест срещу постановената от РС-Разград оправдателна присъда и по този начин висящността на незаконното обвинение би приключила в по –кратък срок. В т.см. ПлОС приема ,че РС-Плевен правилно е отчел продължителността на висящността на повдигнатото и упорито поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца като един от съществените фактори, които обуславят определения от съда размер на обезщетението.

Заедно с това следва да се отбележи ,че няма основание да се приеме ,че наказателното производство срещу П. е продължило дълго време и по негова вина. Организацията и ръководството на наказателното производство в досъдебната фаза е изцяло в правомощията на Прокуратурата и на този етап тя разполага с достатъчно ефективни средства за провеждане на това производство в разумни срокове. Заедно с това и на етапа на съдебното производство Прокуратурата е могла да извърши надлежна преоценка на позицията си е евентуално да спре да поддържа обвинението срещу този обвиняем и така да съкрати висящността на незаконното обвинение .

4

Съвсем неоснователно е оплакването в жалбата ,че ищецът не е ангажирал доказателства , които да установяват претърпени от него неимуществени вреди ,както и причинната им връзка с образуваното наказателно производство и повдигнатото по него обвинение и психичното състояние в което е изпаднал ищеца.В т.см. въззивната инстанция възприема свидетелските показания на разпитаните пред РС-Плевен двама свидетели –Д.

С. и В. К. ,които достатъчно ясно и категорично установяват връзката на претърпените от ищеца болки и страдания именно с повдигнатото и поддържано срещу него незаконно обвинение.Техните показания установяват положителни факти от твърдените в исковата молба и на тях не се противопоставят никакви други доказателства ,които да ги опровергават.

Самото оплакване,развито във въззивната жалба имплицитно включва признание на обстоятелството,че ищецът всъщност е изпитвал „ нормални и презюмирани негативни преживявания при обвинение в престъпление , а именно притеснение и безпокойство“. Това , че не е установен някакъв особен ексцес при ищеца ,обаче ,не означава ,че изпитваните т.н.

„презюмирани болки и страдания“ не подлежат на обезщетение.

Не на последно място ,въззивната инстанция намира за неоснователно и оплакването ,че тъй като през процесния период спрямо ищеца било водено и друго наказателно производство ,то не можело да се разграничат неимуществените вреди от двете наказателни производства. Най-напред от приложената справка за съдимост на Г.П. става ясно ,че същият е сключил споразумение № 37/ 16.02.2018г. по нохд № 193/ 2018г. на РС-Добрич за друго престъпление.В т.см. очевидно е ,че по това дело не става изобщо дума за повдигане и поддържане на друго незаконно обвинение ,което да се намира в причинна връзка с търпени от ищеца болки и страдания. Освен това и двамата разпитани по делото свидетели категорично установяват ,че споделените от Г.П. и възприети лично от тях болки и страдания ,изпитвани от него са свързани именно с повдигнатото срещу него незаконно обвинение за престъпление, извършено на територията на Р. , а не за друго някакво обвинение.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен не страда от посочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.