Решение № 10107 от 31.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10107

Варна, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА канд № 20267050701739 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. А., [ЕГН], от гр. Пловдив, чрез пълномощник - адв. Ст. П., против Решение № 42/07.04.2026г. по АНД № 539/2025г. по описа на Районен съд - Провадия, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 10917280 на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 409,03 евро /800 лева/, на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че е потвърден ЕФ при правна квалификация и санкциониране с удвоена глоба поради „повторност“ /чл. 182, ал. 4 ЗДвП/, без да се съобрази, че след датата на извършване на нарушението – 29.05.2025г., но преди постановяване на решението от РС е влязъл в сила по-благоприятен закон, при който нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е изключен от хипотезите по чл.182, ал.4 от с.з., за които е предвидена санкция за повторност. Сочи се, че съдът е следвало в този случай да приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да преквалифицира деянието, което не е сторено и това е довело до незаконосъобразност на въззивното решение. На изложените основания се иска отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на същия съд с указания по тълкуването и прилагането на закона. В депозирана чрез пълномощника – адв.Ст.П. молба, жалбата се поддържа на изложените основания. Допълнително се сочи, че във въззивното решение се наблюдава и противоречие в индивидуализацията на процесния ЕФ, като в обстоятелствената част се сочи като предмет на проверката ЕФ серия К № 10917280, а с диспозитива е потвърден ЕФ серия К № 10922468. В молбата е отправено искане да се постанови решение, с което да се отмени решението на ПРС и процесния ЕФ, а в условията на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг съставна ПРС. Претендират се съдебно-деловодни разноски за две съдени инстанции.

От ответника – ОД на МВР - Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, касационната жалба се оспорва. Същата се счита за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, като постановено при правилно установена фактическа обстановка и в унисон с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че ПРС правилно е приел отсъствие на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, както и доказаност на повдигнатото обвинение, установено с одобрен тип техническо средство. Сочи се, че с оспорения ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, в полза на наказаното лице. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред ВРС е бил ЕФ серия К № 10917280 на ОД на МВР-Варна, с който на Д. Д. А., на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лв. Съдът е изложил, че съгласно оспорения ЕФ, отговорността на А. е ангажирана за това, че на 29.05.2025 г. в 15,42ч. в гр. Дългопол, обл.Варна, по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с ул.“Георги Димитров“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № [рег. номер], със скорост 90 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство ARH-CAM-S1. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 10035731 от 19.05.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена от събраните по делото доказателства по АНП, които е кредитирал като логически свързани и последователни. Приел е, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е за неоснователни възраженията на наказаното лице, като е изложил мотиви, че в ЕФ се съдържа достатъчно описание на нарушението, посочени са доказателствата, въз основа на които е издаден; съдържа изискуемите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити - номера на ЕФ, срещу кого се издава и за какво нарушение. Счел е, че посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушението, нарушителя и наказващия орган.

Приел е, че правилно е приложен и материалния закон, тъй като в конкретния случай, нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е за установена скорост от 90 км./ч. при разрешена 50 км./ч., т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата скорост с 40 км/ч. – установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство. Нарушението е било установено с годно техническо средство от одобрен тип, видно от приложените по преписката писмени доказателства.

Предвид на изложеното и доколкото са установени основания за прилагане на квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП, въззивният съд е счел за правилно определена по основание и по размер наложената санкция за това нарушение в двоен размер.

Изложил е мотиви, че случая не е маловажен по смисъл на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение по нищо не се отличава от останалите от същия вид, като жалбоподателят е следвало да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП.

По изложените мотиви ПРС е потвърдил ЕФ серия К № 10922468.

Настоящия касационен състав, въз основа на събраните в производството доказателства, намира за обосновани изводите на районен съд, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. Нарушението е установено с одобрен тип техническо средство, като процесния ЕФ отговаря на изискванията на закона.

Решението обаче е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, като в тази насока наведените от касатора възражения се явяват основателни.

С диспозитива на оспореното решение съдът се е произнесъл по ЕФ, който не е бил предмет на жалбата, с която е сезиран. В този смисъл е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението, което води до неяснота и до невъзможност да се установи действителната воля на съда.

Отделно от това с обжалвания ЕФ № 10917280 спрямо Д. А. е бил наложен двойния размер глоба от 409.03 евро /800 лева/, съгласно чл. 182, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП /в редакция преди изм. ДВ, бр. 64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, като ПРС не се е съобразил, че е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г. на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като „повторно“.

При това положение несъмнено в случая е налице по-благоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Т.е. в конкретния случай, доколкото извършването на процесното нарушение е безспорно установено, за него следва да се наложи закон за по-леко наказуемо нарушение, т. е. санкцията по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а именно глоба от 204.52 евро /400 лева/, което въззивният съд не е сторил.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.

При новото произнасяне въззивния съд следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на осн. чл. 63в от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63в ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 42/07.04.2026г. по АНД № 539/2025г. по описа на Районен съд - Провадия.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�