Решение № 432 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110103068 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът Б. Ю. М., ЕГН **********, с адрес: Ш., ул. С. П. № 58, чрез пълномощник адв. А. К. – ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, бул. Вл. В. ****, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: главница в размер от 6 589.97лева, лихва размер на 847 лева, наказателна лихва в размер на 115 лева и разноски в размер на 541 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №12723/2013год. на ВРС ,въз основа на който е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Х., поради изтекла погасителна давност.

Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Чрез настоящия отрицателен установителен иск моли съда да постанови Решение и приеме за установено, основателно и законосъобразно, че не дължи долуописаните суми, по издаден изпълнителен лист за присъдените суми, на основание изтекла погасителна давност на правото на принудително изпълнение, предвид следните обстоятелства:

През декември 2022г. получава „Удостоверение за непогасено задължение" с изходящ № 00028010/30.11.2022 г., от „Е. М." ЕООД, вписано в Търговски регистър на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК ****, идент. номер BG ****, със седалище С., кв. „М. Д.", ул. „Р. П. К." № 6, сграда 1

„М. Т." представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В. - Управители, представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника си Р.

П., упълномощена от Управител, съгласно пълномощно.

Чрез полученото удостоверение, ответника се удостоверява в качеството си на Кредитор по цедирано задължение, а именно:

„С настоящото удостоверяваме, в качеството си на КРЕДИТОР, че: Б.

Ю. М., ЕГН ********** в качеството си на задължено лице има задължение/я, произтичащо/и от: Договор за кредит от дата 11.09.2015 г., сключен с "Ю. Б." АД (включително „Ю. Б." АД като правоприемник на „А. Б. - клон България" КЧТ, ЕИК 831694000). На 27.03.2020г. се сключи договор за цесия между "Ю.

Б." АД и „К. БГ" АД, по силата на който "Ю. Б." АД (като цедент) цедира вземането си (ведно с всички принадлежности на вземането) на „К. БГ“ АД (като цесионер). На 11.12.2020г. се сключва договор за цесия между „К. БГ“ АД и „Е. М." ЕООД, по силата на който „К. БГ" АД (като цедент) цедира вземането си (ведно с всички принадлежности на вземането) на „Е. М." ЕООД (като цесионер), цедирано от цедента „К. БГ" АД на цесионера "Е. М." ЕООД с договор за цесия от дата 12.02.2021 г. Към 30.11.2022 г. задължението възлиза на стойност 12720.46 BGN."

Ведно с гореописаното получава „Уведомление за извършено прехвърляне на вземания" с изходящ № 00028011/30.11.2022г., от „К. БГ" АД с ЕИК**** чрез пълномощника си „Е. М." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище С., кв. „М. Д.", ул. „Р. П. К." № 6, сграда „М. Т." представлявано от Управители, чрез което е уведомен за извършени две прехвърляния на вземане чрез цесия.

Задължение от „Ю. Б.“ АД - правоприемник на „А. Б.“ е прехвърлено с договор за цесия от 27.03.2020г. на „ К. БГ" АД.

Задължение от „ К. БГ" АД е прехвърлено с договор за цесия от 11.02.2021г. на „Е. М." ЕООД, с ЕИК ****.

Полученото писмо с уведомление за извършена цесия е незаконосъобразно. Незаконосъобразно е втори цесионер да уведомява за извършена предходна цесия, без представителна власт.

Чрез гореописаното удостоверение и уведомление, ответника отправя Покана за изплащане на задълженията в 5 дневен срок ,считано от получаване, да се заплати посочената сума на задължението, възлизащо на 12720,46лева /дванадесет хиляди седемстотин и двадесет лева, 46ст./ по посочена сметка на дружеството „Е. М." ЕООД.

След извършена справка във ВРС установява, че по ЧГД № 12723/2013г. е издаден изпълнителен лист в полза на А. Б. АД за сумите: главница 6589.97лв. /шест хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и седем ст./, лихва 847лв. /осемстотин четиридесет и седем лева/, наказателна лихва 115лв. /сто и петнадесет лева/, юридическо възнаграждение 541лв. /петстотин четиридесет и един лева/.

2

След издаване на изпълнителния лист по ЧГД № 12723/2013 г. по описа на ВРС в полза на А. Б. АД, не са извършвани абсолютно никакви действия по принудително изпълнение на задължението, които да прекъснат пет годишната погасителна давност на правото на принудително изпълнение. Не е образувано изпълнително дело, не е получил законосъобразна ПДИ, заповед за изпълнение, изпълнителен лист с който е осъден да заплати дължими суми.

Не са извършени никакви законосъобразни изпълнителни действия по принудително изпълнение, които да прекъснат погасителната давност на задължението.

Бездействието на кредитора в продължение на повече от девет години води до настъпване на погасителна давност на задължението и на правото на принудително изпълнение.

Счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск пред ВРС за недължимост на задълженията, по издаден изпълнителен лист, цедиран и обобщен в полученото удостоверение за непогасено задължение, чрез настоящата ИМ пред ВРС против „ Е. М." ЕООД.

С последваща молба сочи, че след подаване на ИМ пред ВРС на 10.03.2023год., получава съобщение на

13.03.2023год. с изх.

№10776/27.02.2023год. от ЧСИ С. Х. с рег.№ 863 с район на действие СГС по изп.дело №10248630400850, с което я уведомяват за прекратяване на изп.дело, относно процесните суми. Тъй като към датата на подаване на ИМ пред ВРС е налице образувано изп.производство, за което няма влязло в сила постановление за прекратяване е налице и правен интерес от водения иск.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.

Счита, че искът се явява недопустим поради липса на правен интерес от неговото водене и поради липса на пасивна процесуална легитимация.

Изложените в т. 2, последен абзац, твърдения, насочват на липса на пасивна процесуална легитимация, което обуславя недопустимостта на иска.

Не спори относно наличието на правните действия от страна на цедента /по последователните цесии/, извършени по повод образувано заповедно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.

Не спори, че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ на процесното вземане. Предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод същото задължение, поддържа становището, че е погасена по давност ВЪЗМОЖНОСТТА

ЗА

ПРИНУДИТЕЛНО

СЪБИРАНЕ

НА

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, а не самото вземане. Ответникът не е предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. Цитирана е покана за доброволно плащане, която не е забранена и не 3 води до никакви последици за ищеца.

Липсва спор по фактическата обстановка, изложена в исковата молба по повод изтеклата погасителна давност и становището на ответника, което изразява с настоящия отговор.

Възражението е само досежно правните изводи, които следва да се направят въз основа на едни и същи факти.

В подкрепа на твърдението, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението, с настоящия отговор отправя покана до ищеца да получи от ответното дружество оригиналния екземпляр на изпълнителния титул, а именно ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 12723/2013г. на РС Варна или да посочи адрес, на който да му бъде изпратен чрез куриер.

Обръщаме внимание, че ищецът не е отправял искане за връщане на изпълнителния лист, за да се приеме, че това е отказано или неизпълнено от ответното дружество.

Във връзка с изложеното, счита, че между страните липсва спорно право, респ. за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим.

В този смисъл е решение по идентичен случай, с което съдът е приел, не е налице правен интерес - т.д. 00013/2023 на ОС Добрич.

Моли съда да прекрати производството на това основание.

В случай, че приеме иска за разглеждане, признава иска за недължимост на посочена сума по отношение на ищеца. Въпреки това за пълнота на изложението, счита, че е редно да се признае настъпване на погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането, но не спрямо самото вземане.

В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност. Не считаме за допустимо искането да се признае за установено, че не се дължи процесната сума поради погасяване по давност, доколкото не се отрича в исковата молба наличието на материалното правоотношение по сключения договор за кредит. Вземането дори и погасено по давност може да бъде изпълнено доброволно. Разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че дружеството не е дало повод за делото и с настоящия отговор признава иска. Ищецът сам е направил изявление, че изпълнителното дело е прекратено основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради действително погасяване по давност на възможността за принудително събиране на вземането последващи действия по изпълнение не са предприемани от ЕОС.

Заявил е също и че принудителни действия спрямо него не са извършвани.

Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца.

Съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до 4 погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че не дължи сумата по прехвърленото вземане е неоснователно.

В светлината на горните мотиви иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата. Вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. В исковата молба ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.

С оглед на гореизложеното, моли съда:

Да прекрати производството поради липса на правен интерес от водене на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК или липса на пасивна процесуална легитимация на ответното дружество.

Ако уважи иска, да остави разноските в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска - след дата на цесията не са извършвани изп. действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната среда на ищеца, като наред с това е налице признание на иска.

Преди провеждането на о.с.з. по делото е постъпила молба от ответника, в която същият заявява, че желае делото да се гледа в негово отсъствие и заявява, че признава иска и да му бъдат присъди сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез редовно упълномощения процесуален представител, не се явава . В писмена форва отправя искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска/л.41/.